Сценаристът на „Изгубени“: Телевизията умира

Стачката на американските сценаристи продължава вече втора седмица. Снимка: Ройтерс

Авторът на следващите редове е Деймън Линделоф, шеф на сценарния екип на популярния по цял свят сериал “Изгубени”, който в България се излъчва по Нова телевизия. Статията беше публикувана преди дни във в. “Ню Йорк Таймс”. В нея Линделоф разсъждава за наближаващия край на телевизията – мнение, провокирано до голяма степен от стачката на Гилдията на американските сценаристи, която продължава вече втора седмица.

ТЕЛЕВИЗИЯТА умира. Осъзнах това още преди 4 години, когато си купих устройството TiVo. Но отрицанието винаги е първата фаза на скръбта. Просто отказвах да призная, че тази чудесна малка машинка възвестява началото на края. TiVo може да записва и съхранява любимите ви сериали и шоута на харддиска си, позволявайки ви после да ги гледате, когато поискате. И това става толкова лесно, колкото да отворите някакъв документ на компютъра си. Можете да пуснете записа, когато пожелаете. Утре. Следващата година. От вас зависи. Защото вече го притежавате. И най-хубавото от всичко е, че го получавате безплатно.

Телевизията винаги е била безплатна. Естествено, ако искате да гледате футболни мачове, ще трябва да се примирите, че ще бъдат прекъсвани от реклами. Но пак са ви предоставени абсолютно безплатно. От икономическа гледна точка това е честна сделка – съответният канал купува правата за излъчването на мача, пуска го на зрителите и си връща инвестициите чрез приходите от реклами. Но тук идва най-голямото предимство на TiVo – то позволява да прескочите рекламите, които всъщност поддържат целия механизъм на телевизията.

20% от американските домове притежават устройства, които записват сериали и телевизионни предавания и позволяват “превъртане” на рекламите. Тези малки машинки бързо печелят популярност и скоро почти всички ще ги притежават. Те ще стават все по-малки, а тв екранът във вашата всекидневна ще се превърне в отживелица и ще бъде заменен от компютър. И това, което ще ви доставя всичко, което пожелаете, няма да бъде кабелната телевизия, а Интернет.

Ако сте просто зрител, това може би ви звучи вълнуващо, но, ако сте в телевизионния бизнес, е ужасяващо. Така трябва да са се почувствали авторите и изпълнителите на водевили, когато за пръв път са видели ням филм – изведнъж са осъзнали, че с тях е свършено.

Промяната винаги предизвиква страх, но преди време си мислех, че наближаващата смърт на нашата любима телевизия ще обедини всички засегнати – творци и студия, създатели и изпълнители. Всички сме уплашени и трябваше да се страхуваме заедно. Вместо това се разделихме. Гилдията на американските сценаристи, на която съм горд член, започна стачка. Прекарах последните няколко дни пред студиото “Уолт Дисни” – моя работодател, крещейки призиви.

Причината за тази драстична мярка е желанието на Гилдията да получава процент от приходите, които идват от Интернет. Това не е нищо ново. През последните 50 години сценаристите получаваме хонорари всеки път, когато нещо, създадено от нас, се препродаде. Но студията отказват да въведат същите правила и по отношение на Интернет.

Моят сериал “Изгубени” е теглен стотици милиони пъти, откакто беше качен на сайта на телевизия Ей Би Си. Преди да изтегли епизодите, зрителят трябва първо да изгледа някаква реклама, от която каналът очевидно печели приходи. А сценаристите не получават нищо. Ние сме хит и на онлайн магазина iTunes. Но и оттам не получаваме нищо.

Ако стачката се проточи повече от 3 месеца, на целия телевизионен сезон ще бъден сложен край. Няма да има драми. Няма да има комедии. Няма да има тв предавания. Стачката ще попречи и на работата по новите сериали, които са запланувани за пролетта. Така че те сигурно ще се появят чак през 2009 г. Всички членове на Гилдията и представителите на студията, с които преговаряме, сме единодушни по един въпрос – ситуацията е брутална.

Ако на феновете на “Изгубени” им се наложи да чакат завръщането на сериала цяла година, сигурно ще ме влачат по улиците и ще ме изгорят на клада. И кой може да ги вини? Засега зрителите са на страната на Гилдията, но след като прекарат месец без любимите си сериали и предавания, нямам никакво съмнение, че ще се обърнат срещу нас. Което ме докарва до втората фаза на скръбта – гнева.

Бесен съм, защото студията ме обвиняват, че съм алчен, когато алчните са самите те. Бесен съм, защото моята алчност е оправдана и приемлива – щом от труда ми се правят луди пари чрез Интернет, тогава заслужавам малка част от тях. Алчността на студията, от друга страна, е скрита зад циничното й лъжливо твърдение, че не пускат нищо в Мрежата и че свалянето на нашите сериали е само с “промоционална цел”. Сериозно?

Но най-вече съм бесен, защото нямам работа. А да не работиш означава и да не получаваш пари. Седмичната ми заплата е доста по-висока от малкия процент приходи от Интернет, който се надяваме да ни отпуснат. Ако прекарам на стачния кордон три месеца, никога няма да си възвърна загубите, независимо до какво споразумение стигнем.

Но въпреки всичко съм решен да остана твърд и за повече от три месеца. Защото това е борба за препитанието на цяло поколение бъдещи сценаристи, чийто труд никога няма да се появи в ефир и вместо това ще бъде теглен и съхраняван върху малки чипове.

Нещата станаха грозни, а комуникацията между Гилдията и студията тотално се провали. Но може би все още не е късно за двете страни да се обединим около единственото нещо, което ни свързва – скръбта ни по отминалото време. Вместо да се борим едни с други, би трябвало да възкресим нашата любима телевизия.

Защото третата фаза на скръбта е пазаренето. А ние ще трябва да се пазарим, понеже когато телевизията най-накрая си отиде, пак ще има шоута, сериали и филми. И точно както собствениците на водевилните театри са се примирили и са си купили камери, така и студията ще измислят начин да печелят баснословни суми от всичко, което се появява по каквито и да било видове екрани.
А ние все още ще пишем всяка дума.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.