Съдебните дела срещу „Джумхуриет“ са лакмусов тест за турската демокрация

в. Хюриет дейли нюз

Карикатуристът Муса Карт. Снимка: личен архив

Иронично съвпадение бе това, че група ръководители и журналисти от в. „Джумхуриет“ се явиха пред съда в Деня за свобода на печата. Дванайсет от 17 обвиняеми се намират в затвора от ноември 2016 г. и отне девет месеца, преди да се защитят пред съда.

Мурат Сабунджу, главният редактор на вестника, известни журналисти като Кадри Гюрсел и Ахмет Шък, карикатуристът носител на награди Муса Карт, Турхан Гюнай, редакторът на литературна протурка, и Гюрай Йоз, юристът на вестника, са сред лицата, обвинени за връзки с тероризма и подкрепа на редица терористични
организации като поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) и Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО).

Съдебният процес започна на 24 юли и се очаква да приключи до края на седмицата с искреното ни желание всичките обвинения срещу тях да бъдат свалени, а колегите ни – освободени.

Като журналист, започнал работа в анкарската редакция на „Джумхуриет“ като репортер с ресор дипломация в средата на 90-те години и прекарал там десет години, за мен не е изненада правителственият натиск върху този вестник, но трябва да призная, че никога не съм мислил, че може да дойде ден и той да бъде обвинен в подкрепа на терористични организации.

Като най-стария вестник на Турция, лоялен на светските и
демократическите ценности, вестник „Джумхуриет“ и водещите
фигури на изданието са били мишена на терористични нападения в
миналото, като най-известните жертви на подобни актове станаха
Угур Мумджу и Ахмет Танер Къшлалъ, но има и много други.

Аз лично мога да свидетелствам, че съпротивата срещу
всяка терористична организация и осъждането на всеки
терористичен акт са част от добре установената редакционна
политика на в. „Джумхуриет“. Никой от обвинените няма нищо общо
с тероризма, нито с ПКК, нито с ФЕТО.

Нещо повече, дори в средата на 90-те години на миналия
век, в. „Джумхуриет“ и неговите ръководители бяха съвсем наясно
с опасността, която представлява движението на Гюлен, и усилията
му да се внедри в държавните институции. Аз самият си спомням
заглавия, имащи за цел да хвърлят светлина върху опасното
гюленистко структуриране вътре в държавата, с призиви към
съответните правителства този процес да бъде спрян.

През 2003 г. именно в. „Джумхуриет“ разкри факта, че
вицепремиерът и външен министър по онова време Абдуллах Гюл е
инструктирал дипломатическите мисии на Турция в чужбина да
оказват всякаква подкрепа на гюленистите от гюленистки компании,
образователни институции и неправителствени организации в
страните, където те представляваха Турция.

Мустафа Балбай, сега депутат от авангарда на
Народнорепубликанската партия (НРП), прекара близо пет години
зад решетките по обвинения в заговор срещу правителството по
случая Ергенекон. Сега вече е ясно, че обвиненията са се
основавали на фалшиви документи и скалъпени доказателства от
служители гюленисти в полицията и правосъдието.

Водещият автор на вестника Илхан Селчук също бе изправен
пред терористични обвинения точно както и други известни
прогресивни обществени фигури през същия период.
Последните години от първото десетилетие на 21 век бяха
изцяло под мрачната съдебна опека в ръцете на гюленистите,
оставила дълбоки травми в общественото съзнание и „Джумхуриет“
бе сред потърпевшите в процеса. Партията на справедливостта и
развитието (ПСР) бе на власт по онова време и не показа явен
опит да промени това положение.

В очерталата се днес картина в. „Джумхуриет“ – заедно с
друг критичен към правителството вестник – „Сьозджу“, е
обвиняван от правителството, че подкрепя ФЕТО.
Някой би трябвало да обясни това на Шък, разследващ
журналист, който прекара в затвора около година заради книга,
която написа, за да разобличи опасността от ФЕТО в първите
години след 2010. Той отново е зад решетките, лишен от свободата
и семейството си. Някой да обясни това и на Гюрсел, който
открито предупреждаваше правителството, че контактите му с
движението на Гюлен може да доведат до опасни последствия.
Меко казано, всички тези неща са странни. Става трудно
да се отстоява позицията, че Турция все още е демокрация, а
правителството трябва да разбере, че заглушаването на
критичността няма да го направи по-силно. В страна, където
демокрацията е изоставена, цялата нация и всичките й институции
отслабват.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.