Внимавай, Джон Кели! Доналд Тръмп наема пенсионирани генерали, само за да ги унижи

Джон Кели. Снимка: от тв екрана

Знаем, че Доналд Тръмп донякъде издига армията в кумир. Той два пъти се качи на най-новия американски самолетоносач „Джералд Форд“, като обеща да харчи пари за нова техника за своите въоръжени сили. Първия път, през март, се издокара с военноморско зелено яке, разгневявайки ветераните, които си спомниха как той на младини пет пъти отложи да бъде взет в армията, за да не ходи във Виетнам.

Това е перчене. Силата и силните хора привличат вниманието му. В неговия ум силата има две форми. Или имаш пари, или имаш звезди на пагоните си. Той обеща да постави Америка на първо място и да устоява на подтика да вкарва страната в авантюри в чужбина. Обаче хвърли „Майката на всички бомби“ върху цели на „Ислямска държава“ в Афганистан и изстреля крилати ракети срещу Сирия.

„Когато става дума за битка, ние не искаме честна борба“, изтърси той, когато отново се качи на самолетоносача „Джералд Форд“ за церемонията по въвеждането му на въоръжение миналия месец. „Искаме точно обратното. Искаме победа и ще имаме пълна победа, повярвайте ми.“ Тук няма задръжки. Повече ми звучи като момчета с играчки.

Никой президент в последно време не се е прехласвал толкова много по пенсионирани генерали, може би с изключение на Дуайт Айзенхауер (тъй като самият той беше такъв). Майкъл Флин го подкрепяше по време на предизборната кампания и беше възнаграден с поста на съветник по националната сигурност. Когато през февруари удари неговият час, след като се разкриха неизвестни преди това срещи с важни руснаци, той беше заменен от Х. Р. Макмастър. Обзалагам се, че дори името е звучало добре за Тръмп.

Вместо цивилни Тръмп избра бившия началник на Централното
командване на САЩ Джеймс Матис за министър на отбраната и бившия
генерал от морската пехота Джон Кели за министър на вътрешната
сигурност. Сега Кели е назначен да въведе ред в напълно
хаотичното Западно крило на Белия дом.

Почти всички смятат, че назначаването на Кели за началник на
канцеларията на Белия дом е нещо добро. Той повлия за оставката
на Антъни Скарамучи като директор на комуникациите на Белия
дом, което предизвика фанфари и обща радост в страната. Твърди
се, той че вече е започнал да убеждава демократите как не
разбират колко симпатичен е Тръмп. Най-важното, както се говори,
е, че той най-накрая ще наложи известна дисциплина на самия
Тръмп. Логиката е проста: Тръмп се възхищава на генералите. Даже
благоговее пред тях.

За това обаче няма доказателства. Отношението на Тръмп и към
Матис, и към Макмастър е точно обратното. Той не зачита
съветите им, пренебрегва ги, когато му е удобно, и ги унижава.
Вероятно само държавният секретар Рекс Тилърсън има повече
основания да избяга в някой тъмен ъгъл и да стои потиснат там.
Или може би вече го е направил. Някой всъщност виждал ли е Рекс
Тилърсън напоследък?

Макмастър таи раздразнението в себе си. Но помислете:
Макмастър беше поразен, когато Тръмп се изправи пред съюзниците
от НАТО в Брюксел и изостави единствения курс, за който той
настояваше, че трябва да остане – за разпоредбите за общата
отбрана в договора на алианса. Собственият му авторитет е
подкопаван всеки път, когато трябва да лъже медиите, когато
поредният смут в Западното крило има отражение във външната
политика. Именно той трябваше да отрича, че Тръмп е издал
поверителна разузнавателна информация на руски служители в
Овалния кабинет, когато той явно беше го направил.

За Матис денят е лош, когато започва с изявление на неговия
шеф в Туитър, в което се обявява, че транссексуалните американци
повече не могат да служат в армията. Какво? Това след обстоен
преглед от Пентагона ли е направено? След като поне е била
потърсена консултация с него? Не. Всъщност Матис се
противопоставяше на консервативните републиканци на
Капитолийския хълм, които недоволстваха от съществуващата
политика към транссексуалните войници, а Тръмп явно искаше да
успокои именно тях.

Маргинализирането на Матис и Макмастър вбесява тези
републиканци, които смятаха, че въпреки всичките си слабости и
недостатъци Тръмп поне е събрал впечатляващ екип по националната
сигурност. Като сенатор Джон Маккейн, който мислеше, че с
присъствието на двамата генерали външната политика ще бъде
предпазена от всички други лудости. Маккейн, който сега се
лекува от рак на мозъка, не се притесни от изявлението за
транссексуалните в Туитър. „Няма причина да бъдат принуждавани
военнослужещите, които са способни да се бият, обучават и
разгръщат, да напускат армията – независимо от тяхната полова
идентичност“, заяви той.

Нищо обаче не ги подлудява повече от бъркотията по отношение
на Афганистан. Матис и Макмастър имат разногласия по детайлите,
но като цяло споделят общо мнение, като призовават Тръмп да
признае, че настоящата военна позиция там е несъстоятелна. Дори
всъщност да не губят територия за сметка на талибаните,
афганистанските сили, подпомагани от около 8400 американски
войници, които все още са там, определено не печелят територия.

Но всеки път, когато те от едната страна говорят на Тръмп,
призовавайки го да разреши ново увеличаване на войските, от
другата страна неговият старши съветник Стив Банън му говори
обратното.

Маккейн губи всякакво търпение по отношение на Афганистан и
в понеделник ясно заяви, че щом дойде есента, възнамерява да
вземе нещата в свои ръце и да измисли как да се действа
занапред. „Повече от шест месеца след встъпването в длъжност на
президента Тръмп все още няма стратегия за успех в Афганистан“,
оплака се той. „Ще предложа поправка въз основа на съвета на
някои от най-добрите ни военни лидери, което ще осигури
стратегия за успех в постигането на националните интереси на
Америка в Афганистан.“

Това е поразителен обрат и жестоко обвинение срещу Тръмп и
следователно срещу целия му външнополитически екип, начело на
който са двама пенсионирани генерали. Може би Кели притежава
нещо, което Матис и Макмастър нямат, но той ще има нужда от нещо
повече от няколко избеляващи звезди на раменете си, за да
измъкне тази администрация и този президент от сегашното
състояние на хаос.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.