Работя с бежанци от десетилетия. Криминалната афганистанска вълна в Европа е шокираща

Афганистанци извършват нагли, демонстративни престъпления. Защо?

Афганистански мигранти на унгарско-австрийската граница. Снимка: Нешънъл интерест

През 2014 г., когато бежанските вълни започнаха да заливат Западна Европа, граждани и власти откликнаха щедро и открито. Изтерзаните бежанци се изливаха от влакове и автобуси и бяха посрещани от тълпи, които им подаряваха дрехи и храна и държаха плакати с надписи „Добре дошли, бежанци!“.
Меденият месец не можеше да трае дълго. Някои от предстоящите трудности бяха очаквани: новодошлите не говореха местните езици, можеха да са травмирани, вероятно щеше да им трябва дълго време, за да си стъпят на краката и носеха етническите си, религиозни и сектантски конфликти заедно с тях, като това ги караше да се бият помежду си. Всичко тези неща се случиха, но – както Ангела Меркел обеща – бяха нещо, с което можем да се справим. “Wir schaffen das.”
Но се случи нещо неочаквано, което не можеше да бъде толерирано: все по-многобройните сексуални посегателства, извършвани от

бежанците срещу местни жени

Те не бяха от сорта на културни недоразумения-среща-изнасилване, а яростни, без всякакво предисловие атаки срещу случайни момичета и жени, често пъти извършени от банди или групи млади мъже. Първоначално инцидентите бяха омаловажавани или потулвани – никой не желаеше да даде на десните храна за националистка агитация – с надеждата, че това са изолирани инциденти, предизвикани от малка проблемна група аутсайдери.
Понеже инцидентите се увеличиха и много от тях се случваха на публични места или пък защото хората започнаха или да предотвратяват нападението, или да помагат на жертвата след това и защото съдилищата взеха да издават присъди, когато делата стигаха до съд, проблемът повече не можеше да бъде замитан под килима на политическата коректност. След признаването от властите и сигналите от граждани наяве излезе странен и озадачаващ извод. Повечето от атаките бяха извършени от бежанци от една конкретна националност – афганистанци.

Всъщност афганистанците дори не бива да са част от бежанската вълна, поне не бива да са толкова многобройни. Очакваха са сирийци. Афганистан, място на тлеещ и хроничен военен конфликт, вече не е включен в официалния списък с бежанци, който е запазен за критични политически и военни случаи. Въпреки това европейските власти и обществото симпатизираха и можеха да разберат защо афганистанците искат да напуснат една страна, пълна с самоубийствени атентати и празна откъм възможности. Освен това европейците имаха като цяло положително чувство към афганистанците. Много европейци от поколението на бейбибума в хипарските си младежки години са прекосявали страната с легендарните автобуси на фолксваген и са запазили топли спомени от приятелския и гостоприемен народ. По-късно всички оплакваха загубата на статуите на Буда в Бамян и страданията на горкия народ под властта на талибаните. След това НАТО беше част от „коалицията на добра воля“. Европейците бяха положително настроени към афганистанските бежанци. Но скоро стана ясно, че нещо не е наред, и то много не е наред, с младите афгански мъже: те извършваха сексуални престъпления много повече от останалите бежанци, дори и от тези, идващи от държави, които са също толкова или дори повече изостанали, също толкова ислямизирани и консервативни и вероятно също толкова женомразки.

Не ми беше приятно да напиша тази статия. Работя по проблеми, свързани с бежанците, през по-голямата част от професионалния си живот, от пакистанските лагери по време на съветската окупация на Афганистан до Йемен, Судан, Тайланд, Етиопия, Джибути, Ливан, Босна, Никарагуа и Ирак и дълбоко съчувствам на окаяната им участ. Но никъде не съм се сблъсквала с подобно явление. Виждала съм бежанци, изложени на опасност да бъдат изнасилвани от пазачите на лагера или войници. Но бежанци да извършват подобно престъпление на мястото, което им е дало убежище? Това беше нещо ново. Освен това, личният ми и професионалният ми живот ме е дарил с много афганистански и афгано-американски приятели и в тях няма никаква колективна психопатия. Те са лекари, магазинери, собственици на японски ресторанти, шофьори на совалки за летището, предприемачи, компютърни специалисти, търговци в „Мейсис“ – и са като всички останали хора. Поколението на родителите е малко сковано и обръща внимание на формалностите  и етикета. Невъзможно е да си представиш някой от тях да извърши грубо, странно и примитивно сексуално нападение с каквито печално се прочуха младите им сънародници. Но нападенията са факт.

Преди няколко седмици австрийският град Тулн обяви, че

повече няма да приема бежанци

Кметът даде да се разбере, че решението е насочено към афганистанците, но поради законови и административно причини трябва да бъдe обнародвано общо. Градът нямаше такова намерение – тъкмо обратното, току-що приключи строежът на скъп, чисто нов комплекс за търсещи закрила бежанци, който сега, по думите на кмета, щял да бъде използван за друга цел. Точните му думи бяха: „Стига толкова“. Чашата преля, след поредица от тревожни инциденти дело на афганистанци, при жестокото групово изнасилване на 15-годишно момиче, отвлечено от улицата на път за дома и многократно изнасилвано от афганистански бежанци.
И това е само един от серията случаи, предизвикващи гняв, като всичките до един са дело на афганистанци.

Преди известно време във Виена млада турска студентка на обменни начала беше преследвана в обществена тоалетна от трима афганистански бежанци. Те залостили вратата и дивашки я нападнали. Държали я за врата и удряли главата й в порцелановата тоалетна чиния, за да изгуби съзнание. Когато не успели да сломят отчаяната й съпротива, се изредили и я изнасилили. Младата жена лежала в болница, след което – прекалено травмирана, за да продължи ученето си – се върнала у дома в Турция, където продължава да бъде депресирана и нещастна, без да може да осмисли случилото се и без да може, в едно консервативно мюсюлманско общество,  да говори за преживяното с някой друг, освен с най-добрата си приятелка.

Французойка издига плакат в подкрепа на бежанците на митинг в Париж в началото на емигрантската вълна. Снимка: ЕПА/БТА

Трябваше известно време, за да бъде признат модела, защото доскоро западноевропейските медии умишлено се въздържаха да споменават статута на нападателя бежанец или родината му. Чак когато взаимовръзката стана толкова драматична, че се превърна в новина, политиката се промени. В този момент стана ясно, че властите са знаели и по политически причини

умишлено са прикривали

широко разпространените случаи на сексуални нападения от мигранти. Например, случаят с група от 50 афганистанци, които тероризирали жени около жп гарата в Линц, беше заметен от властите със забележката, че било злополучна последица от лошото време и с идването на лятото младите мъже щели да се пръснат по парковете и вече нямало да се движат на такива големи заплашителни групи. На хората не им беше никак забавно.

Мога да напиша същото за Швеция, Германия или всяка друга страна, дала убежище, в Европа, но се съсредоточавам върху примери от Австрия, защото това е европейската държава, от която идвам и познавам най-добре. Затова да прегледаме австрийската преса. Извадките са от „Остерайх“, всекидневникът, разпространяван безплатно на публични места и затова четен на практика почти от всички. На първа страница: „Афганистанци (18) нападат млада жена на Дунавския фестивал“. Пореден опит за изнасилване от афганистанци: „21-годишна туристка от Словакия била обградена и опипвана от група мъже. Тя успяла да избяга, но била преследвана от един от тях, търсещ убежище афганистанец, той я хванал и я завлякъл в храстите. Минаващ наблизо цивилен полицай забелязал борбата и с намесата си предотвратил изнасилването в последния момент“.
На 10-а страница: „25-годишен афганистанец опитал да изнасили млада жена, която стояла на слънце в парка. Четирима смели минувачи изтръгнали жертвата от ръцете му и го задържали до идването на полицията“.
На 20-а страница: „Двама афганистанци бяха осъдени за опит за изнасилване на жена във влак в Грац. Мъжете, които живеели в общежитие за търсещи убежище, първо обиждали младата жена с неприлични забележки, преди да я нападнат. Когато се развикала, пътници от други части на влака се втурнали да й помогнат“.

Да оставим настрани за миг колко осъдително е подобно поведение и вместо това да се съсредоточим върху логиката му или липсата на такава. Могат ли тези мъже да очакват, че опитите им ще са успешни? Наистина ли мислят, че ще успеят да изнасилят жена на главната градска улица посред бял ден? Във влак, пълен с пътници? В оживен обществен парк в ранния следобед? Неспособни ли са да мислят логично или това изобщо не е целта им? Или просто искат да предизвикат моментна женска истерия и да докоснат някои забранени места на чуждо тяло? Такова голямо удоволствие ли им доставя, че заради това си струва да рискуват бъдещето си и да бъдат тикнати в затвора от надменните и отвратени европейци? Какво става тук? И защо, защо, защо афганистанците?

(Следва – Афганистанците вършат демонстративни престъпления, защото се чувстват завоеватели; Остават безнаказани, правната система е безсилна)

Превод: Анна Христова
От nationalinterest.org

* Д-р Черил Бенард е била програмен директор на Инициативата за младежите в Средния изток и Инициативата за алтернативни стратегии към изследователския отдел за национална сигурност на корпорация „РАНД“.
Автор е на книгите:
„Граждански демократичен ислям“,
„Построяване на умерени мюсюлмански телевизионни мрежи“,
„Мюсюлманският свят след 11 септември“,
„Битката зад жицата“,
„Американски операции, свързани със затворници и задържани“
и „Евроджихад: модели на ислямистка радикализация и тероризъм в Европа“.
„Граждански демократичен ислям“ е една от книгите, открити в библиотеката на Осама Бин Ладен след завладяването на укритието му.

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.