Идва ли краят на голямата имиграция?

Гидиън Рахман*

Имигранти работят на строеж в Рим. Проучване на британското правителство показва, че имигрантите допринасят за икономическия растеж, а в дългосрочен план създават нови предприятия и работни места. Снимка: Ройтерс

Когато неотдавна британското правителство направи проучване за заетостта в лондонското Сити, то се натъкна на приятно симетричен факт. Около една трета от висококвалифицираните работници са чужденци – както и една трета от нискоквалифицираните труженици.

financial-times-emblema.jpgИнформацията, че чуждестранните работници са критично важни за най-динамичния сектор на икономиката не попречи на премиера Гордън Браун да ръмжи за „британски работни места за британски работници“. В развития свят политици като Браун реагират на обществените страхове от високите нива на имиграцията. Миналата седмица в Италия полицаи разрушиха с булдозери временни жилища на румънски имигранти. В САЩ Хилари Клинтън неотдавна допусна първата грешка в иначе впечатляващата й кандидат-президентска кампания с твърде мекото си изказване за нелегалната имиграция.

Някои настроени против имиграцията активисти смятат, че по този показател сме достигнали повратна точка – както в Западна Европа, така и в Северна Америка. Според тях имиграцията се превръща в толкова гореща политическа тема, че политиците ще бъдат принудени да се заемат сериозно с нея и времето на голямата имиграция ще свърши.

Съмнявам се. И не защото, както мислят някои, ще е невъзможно да се прибегне до строги ограничения. Причината е по-окуражаваща. Повечето западни общества нямат решимостта да вземат изключително твърдите и нелиберални мерки, необходими в такъв случай.

Имиграцията е толкова спорен въпрос, че търсенето на средно положение звучи несериозно. Аз обаче с изненада узнах, на неотдавнашна конференция на фондация „Дичли“, че има въпроси, по които противниците и поддръжниците на имиграцията са на едно мнение.

Първо, всички са съгласни, че, въпреки ненадеждните данни, се намираме в период на висока миграция. Второ, и двете страни в спора всъщност говорят за „управлявана имиграция“. Съвсем малко са антиимигрантски настроените активисти, които не искат никакви нови мигранти. А дори най-либералните защитници на свободното движение на работната ръка рядко призовават за пълно премахване на всички мерки за контролиране на имиграцията.

Стана също ясно, че спорът в крайна сметка е заради политическия и социален избор, а не заради икономиката. Естествено, икономическите нужди пораждат голяма част от придвижванията на хора. Мигрантите се местят в търсене на работа, а работодателите искат редки умения или евтина и трудолюбива работна ръка.

Икономическите ефекти от тази миграция обаче са разнопосочни. Британско изследване посочи, че макар имиграцията да е увеличила икономическия растеж на Великобритания, тя не е повишила значително дохода на глава от населението. В краткосрочен план имигрантите може да утежнят живота на местните неквалифицирани работници. В дългосрочен план имигрантите в повечето случаи са динамична група, която създава нови предприятия и работни места. В икономически план може да се спори и в едната, и в другата посока.

Нелегален емигрант, затворен зад бодливата тел на центъра за задържане на южноиталианския остров Лампедуза. Въпреки че много партии залагат на крайните мерки, през последните 2-3 години антиимигрантските настроения в Европа заглъхват. Снимка: Ройтерс

Тезата, че имиграцията не може да се контролира, също е неубедителна. Всичко зависи от това, какви мерки сме готови да предприемем. Когато датското правителство наложи драстични ограничения над фиктивните бракове и кандидатите за убежище, това действително намали броя на мигрантите в Дания. Ако САЩ наистина издигнат гигантска стена по границата си с Мексико, тя вероятно би намалила равнището на нелегалната имиграция.

И двата примера подчертават нещо важно по водещия се в богатите страни спор за имиграцията. Фаталистите грешат. Тук не става дума за неудържими икономически сили. Трябва да се направи политически избор.

Проучванията на общественото мнение в Северна Америка и в Западна Европа на пръв поглед сочат, че въпросният избор ще е все повече да се ограничава имиграцията. Има моменти, когато общественото безпокойство заради имиграцията достига връхни точки и политиците се чувстват длъжни да предприемат някакви действия. В такава ситуация сега изглежда се намира Италия, където в последно време пристигнаха общо около 500 000 румънци.

Преди няколко години Холандия преживя политически катаклизъм, когато Пим Фортаун основа нова партия, възползвайки се от отрицателните реакции на високите равнища на мюсюлманска имиграция в страната. Холандският пример обаче не е толкова очевиден, колкото изглежда. Антиимигрантските настроения изглежда са угаснали през последните две-три години. Появилите се след Фортаун политическите партии, които се опираха на ограничаването на имиграцията, не са процъфтели кой знае колко. Изборите в Дания тази седмица може да покажат спад във влиянието на антиимигрантското движение. Във Великобритания усилията на консерваторите да разиграят имиграционната карта не се увенчаха с политически успех. В САЩ водачът на кампанията против нелегалната имиграция Том Танкредо не напредна особено в опита си да получи номинацията на Републиканската партия за президентските избори.

Това може би се дължи на факта, че в нормална обстановка антиимигрантските настроения просто не са достатъчно важни за решението на хората как да гласуват. Това също сочи, че гласоподавателите са по-привързани към принципите на отвореното общество, отколкото би могло да се помисли от данните на допитванията за имиграцията. Със сигурност е възможно да се вземат строги мерки срещу легалната и нелегалната имиграция. Необходимите мерки обаче често биха жертвали свободи и удобства. Може да има много по-строг контрол на границите и още по-дълго чакане при имиграционния контрол. (Забравете просто да скочите на влака Евростар за Париж). Може да се въведат лични карти в страни, които отдавна им се съпротивляват, като САЩ и Холандия. Работодателите може да се блокират с още повече изисквания. Може да се ограничи правото на хората да сключват брак. Може да се уредят масови депортирания на нелегални имигранти и да си затворим очите за получаващите се в резултат от това несправедливости.

Някакво съчетание от всички тези мерки вероятно би намалило значително имиграцията. Такъв процес обаче може да доведе до появата на държави, които не просто са по-негостоприемни към имигрантите. Такива държави вероятно биха били доста по-неприятни и за собствените им граждани.

*Гидиън Рахман е коментатор по международни теми във Файненшъл таймс. Работил е за Би Би Си и за сп. Икономист.

(По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.