САЩ пресява мигрантите, Европа приема дегенерати, които създават банди. И не депортира за престъпления

Продължение – виж „Афганистанци завоеватели и безсилието на правната система в Европа срещу престъпленията на мигранти

Афганистански мигранти пресичат границата между Гърция и Македония. Снимка: Та Неа

Но загадката си остава. Измамата със социалната система е едно: има някакъв смисъл, ако не зачиташ закона и справедливостта и си мързелив. Но защо днешната кохорта от афганистанци оставя диря като сексуални насилници, при това неадекватни и глупави? В търсене на отговора може би трябва да погледнем по-отблизо жертвите. Отхвърлихме неподходящото облекло и предизвикателното държание, но дали имат някакви други общи черти, които да хвърлят светлина върху това защо са се превърнали в обект на подобна лудост? Една дума идва на ум: реализация. Турската студентка е щастлива, че напредва в обучението си по индустриален дизайн в добър университет във Виена. Момичето в парка се радва на слънцето. Двете приятелки разхождат бебетата си. Майка се наслаждава на лятна разходка с двете си деца. Доволна възрастна дама излиза с кучето си. Привлекателни, реализирани, щастливи, нормални хора най-вероятно непоносима гледка за – тук ще трябва да се съглася с президента Тръмп – неудачниците. Така предложи той да наричаме терористите и е прав. Тези млади мъже, дори и без жилетка с експлозиви, са неудачници, което ги вдъхновява да станат

обществени терористи

Да, младите афганистански нападатели не могат да контролират импулсите си, хормоните им бушуват, мразят себе си и света – но най-вече не могат да търпят жени, които са щастливи, самоуверени и се чувстват в безопасност на обществени места. Заявяват, че нямат никакво намерение да спазват закона, обичаите, публичното мнение, местните ценности или най-обикновено приличие, мразят всичко това толкова силно, че са готови да рискуват живота си, евентуалното си бъдеще и свободата си заради удоволствието да навредят.
Установилата се вече средна класа на афганистанската диаспора е разбираемо разстроена и смутена да види родината си, посрамена от грубите новопристигнали. Но и тя е част от проблема. Много от действията и реакциите им, колкото и естествени и непредубедени да са, водят до съучастничество. Те прикриват, извиняват, съветват какви са най-добрите начини да се измъкнеш от последствията и дори пряко подстрекават приятели, близки и случайни познати афганистанци към измами, незаконни действия и безчестно поведение.
Причините за това са многопластови. Задължението да си верен на приятели, роднини и сънародници. Според мен също така и липсата на истинско отъждествяване със западните представи за бюрократичен и биографичен факт; много, ако не и повечето афганистанци, които в момента живеят на Запад, са лъгали по принуда в миналото си. Пристигналият пръв – баща или по-голям брат – е трябвало да си измисли фамилно име и рождена дата по време на бягството, защото у дома допреди едно поколение повечето хора не са имали фамилии и рождените дати не са се регистрирали. Познавам уважавани, спазващи законите афганистански семейство, в които рождените дни на всички са невероятно последователни – 1 юни, 2 юни, 3 юни и т. н., защото членът от семейството, който е попълвал документите за имиграция, е трябвало да си измисли рождените дати и по този начин по-лесно ги е запомнил.

Възможно е също така диаспората, имайки предвид слабостта на държавните институции в родината им, непредсказуемостта на корумпираната администрация векове наред и липсата на корени, която идва от попадането в чужда култура с чужд начин на действие, да одобрява измамите със социалните помощи. Те, разбира се, не подкрепят изнасилването, но тук се включва срамът и ги кара да търсят извинения. „Млади са“. „Объркани са.“ „Израснали са в Иран, където човек се научава на лошо поведение“. Други се отричат от тях и не искат да имат нищо общо. Жалко, защото афганистанците, които вече водят почтен живот в чужбина, са в най-благоприятно положение да наказват и учат новодошлите нарушители, понеже знаят каква комбинация от санкции, натиск и насърчаване ще подейства.

Сложни проблеми наистина, но защото трябва да ни вълнуват нас в САЩ, освен от чисто антропологично любопитство? Ами, първо, тези млади мъже са „наши“. Израснали са през годините, в които ние имахме най-голямо влияние и бяхме касиерът в афганистанското общество. От 2001 г. сме дали милиарди за афганистанската образователна система и обичаме да цитираме това като едно от най-големите си постижения. Тези млади мъже или са ходили на училище, в такъв случай инвестирането в образованието им е било напразно, или не са имали достъп до училище и в такъв случай парите вероятно са били отклонени с измама.

Инвестирахме и много милиони долари

за програми за равенство между половете и правни програми за равенството на жената, стойността й като човек и спазването на закона и реда. Финансирахме радиопрограми и цели телевизионни канали, посветени на тази цел, правихме кампании с плакати и спонсорирахме щедро многобройни цивилни групи, претендиращи да разпространяват тези ценности. И ето ги нашите „абитуриенти“ вилнеят из Европа като диви зверове.

Второ, за жалост се вижда колко е уместна американската бежанска политика. Ще трябва стриктна проверка, за да се отсеят подобни дълбоко увредени и дегенерирали младежи, чието желание да мамят е толкова ясно изразено и чиито мотиви са толкова ирационални.

Което ме води до последната теория, която се появи в Австрия: че тези вредни, побъркани младежи са били нарочно инфилтрирани в Западна Европа, за да всяват хаос: да отнемат свободата и сигурността на жените; да променят моделите на поведение; да задълбочат разцеплението между либералите, които продължават да ги защитават и да търсят извинения, и десните, които настояват са сурови мерки и жестоки наказания; да увеличат разходите и да затормозят работата на съдилищата и съдебната система; и в крайна сметка да объркат нещата.

Честно казано, не съм убедена, че зад всичко това има нарочен план, но съм съгласна, че гневни и неуравновесени младежи са склонни да поемат по разрушителни пътища. Тези пътища могат да водят до идеологически екстремизъм и тероризъм или до образуване на банди и групи, които атакуват, вредят и унищожават. Както виждаме засега много от нападенията им са глупави и лесно са предотвратявани от случайни цивилни минувачи. Но те ще станат по-обиграни с течение на времето и е добре Европа да си създаде защита срещу тях.
Какво да се прави? Необходимите мерки според мен са ясни.
Всеки осъден за престъпление или сексуално посегателство трябва

незабавно да бъде депортиран

и последствията трябва да стават известни на новопристигналите като част от първоначалното им ориентиране. Това е единственият начин да се спре разрастващият се проблем. (За целта, разбира се, трябва да се промени европейското законодателство.)

Версията на всеки новопристигнал бежанец трябва стриктно да се проверява, включително установяване на възрастта чрез лабораторни изследвания при наличие на съмнения. Да, трудно и скъпо е, но не толкова трудно и скъпо колкото да пуснеш не когото трябва или да включиш стотици хиляди чужденци завинаги или за известно време в списъка за социално подпомагане, без да имат  право. Европейските страни трябва да споделят данните помежду си и самоличността трябва да бъде свързана с пръстови отпечатъци, не с документи със съмнителна автентичност или липсата изобщо на такива.

Членове на съответната диаспора трябва много ясно да заявят пред бежанците, че не одобряват и няма да им помагат с фалшивите им претенции, измами, лошо поведение или престъпления. Вместо това трябва да служат за пример, че добрият и пълноценен живот е възможен в новите им домове с упорит труд, искрени усилия да се впишат в обществото и желание за сътрудничество.
Накрая, левицата трябва да се замисли. Хубаво е да изпитваш топли, мили и сантиментални чувства към чужденците, които пристигат по бреговете ти, но нека си оставим и някои топли, мили и сантиментални чувства към собствените ценности, свободи и начин на живот. Момичетата и жените трябва да продължат да се чувстват в безопасност на публични места, да могат да ходят на фестивали, да носят дрехи според сезона и вкуса си, да пътуват с влакове, да ходят в парка, да разхождат  кучетата си и да си живеят живота. Това е чудесно постижение на Запада и си струва да го защитим.

Превод: Анна Христова

От nationalinterest.org


* Д-р Черил Бенард е била програмен директор на Инициативата за младежите в Средния изток и Инициативата за алтернативни стратегии към изследователския отдел за национална сигурност на корпорация „РАНД“.
Автор е на книгите:
„Граждански демократичен ислям“,
„Построяване на умерени мюсюлмански телевизионни мрежи“,
„Мюсюлманският свят след 11 септември“,
„Битката зад жицата“,
„Американски операции, свързани със затворници и задържани“
и „Евроджихад: модели на ислямистка радикализация и тероризъм в Европа“.
„Граждански демократичен ислям“ е една от книгите, открити в библиотеката на Осама Бин Ладен след завладяването на укритието му.

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.