www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 26 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

БиБиСи и БНТ – образът и подобието

22 Август 2017

 

Политически зависимости, ниска гледаемост – българската квази обществената телевизия очаква новия си директор

СНимки: BBC, БНТ

Дни преди избора на нов генерален директор на БНТ страстите се нажежават, спекулациите растат, а зад медийната пушилка остават скрити трите основни проблема на уж обществената телевизия. Държавното финансиране и политическите й зависимости продължават да бъдат в основата на рекордно ниската й гледаемост. Преди да анализирам тези проблеми обаче, ще направя няколко паралела с БиБиСи (BBC), превърнала се отдавна в световен еталон за обществени радио и телевизия, по които волю-неволю трябва да се равняват и БНТ и БНР. BBC е синоним на точност и обективност на информацията, висока степен на политическа автономия, иновативност и успешни продукции, продавани по цял свят.

Начело на корпорацията е 67-годишният бивш банкер сър Дейвид Клементи, назначен в началото на годината от кралицата по предложение на консервативния премиер Тереза Мей след приемането на поредната десетгодишна Кралска харта за BBC. Сър Клементи е председател на BBC Board (надзорния съвет). Новият борд има 14 члена – девет се избират от BBC, вкл. генералния директор на корпорацията, който ръководи Executive Committee (управителния съвет) и същевременно е нейн главен редактор, а останалите се назначават от правителството. Външният надзор се осъществява от конвергентния регулаторен орган – Ofcom. Неговият деветчленен борд се назначава от министъра на културата, медиите и спорта.

В България БНТ се ръководи все още от 51 годишната журналистка Вяра Анкова. Може би обаче нейният британски аналог би трябвало да бъде не сър Клементи, а генералният  директор на корпорацията – благородникът Тони Хол. Преди назначението му през 2012 г. той е бил директор на Кралската опера в Лондон, но преди това е направил журналистическата си кариера в BBC като се е издигнал до шеф на новините.

За разлика от британските си аналози, генералните директори на българските обществени медии – БНТ и БНР, се избират от замисления като независим регулатор – СЕМ (политическите зависимости, както и професионалната компетентност на част от членовете му са отделна тема); той е отговорен и за надзора на частните радиа и телевизии.  Генералните директори управляват с помощта на петчленни управителни съвети, утвърждавани от СЕМ по тяхно предложение. Правителството няма никакви прерогативи и при подбора на петимата членове на регулаторния орган: трима се избират от парламента, а двама се назначават от президента.

Защо консервативният модел на BBC превъзхожда демократичния на БНТ?

Както е видно от тези съпоставки, на пръв поглед най-качествената и най-влиятелната обществена медия в света би трябвало да е подложена на много по-голям контрол от държавата в сравнение с претендиращата за нейн  аналог БНТ – правителството има решаваща роля за избора на ръководството на BBC, а както ще стане ясно по-долу, и при налагането на бюджетни съкращения. И въпреки това БНТ, в избора на чието ръководство политиците нямат пряка намеса, е много по-зависима и с по-слаба продукция от BBC.

“Уикенд” за проблемите в БНТ.

Неслучайно броени дни преди избора на нов генерален директор на БНТ, политическите зависимости на обществените медии в България и други дефекти на техния модел отново излизат на бял свят. Засилват се  медийните спекулации за предрешеността на конкурса, как уж независимият орган ще легитимира избора на кандидат, посочен задкулисно от управляващата партия ГЕРБ.
Набираща все по-голяма скорост версия гласи, че постът ще бъде запазен за сегашния генерален директор Вяра Анкова, а изслушването на шестимата кандидати на финалната права ще бъде само проформа. Анкова, след като оглавяваше медията на два пъти по за три години,  м.г. получи едногодишно удължение на втория си мандат. Това стана след като СЕМ на два пъти с крайно неубедителни аргументи отлага избора на нов генерален директор.

Управлението на сегашния генерален директор ще бъде запомнено с псевдоплурализма на гледните точки в БНТ. На телевизионния екран подчертан превес имаха представителите на ГЕРБ като управляваща партия (в качеството им на министри, депутати, кметове). Нестествено високо беше  присъствието на Реформаторския блок (при втория кабинет на Борисов) на фона на далеч по-скромните елкторални резултати на формацията. Видима доминацията на десния над левия и неолбералния над социалния политически дискурс.

Наред с отношенията с политиката решаващо значение за качеството на нейните предавания и програми има моделът на финансиране на обществените медии.
BBC генерира годишно 4-5 млрд. евро от лицензионни такси за радио и телевизия, плащани от всяко британско домакинство, независимо дали в него се ползват обществени медии или не – по около 160-200 евро годишно.  Те съставляват 75% от приходите й; останалите идват основно от продажба на собствена продукция. Рекламата в предаванията и програмите й е забранена.
Финансиране на обществените радио- и телевизия от лицензионни такси по британски модел е въведено в Западна Европа след Втората световна война. Неговата философия е да се осигури отдалеченост на обществените медии от държавата, т.е. финансовата им автономия от държавния бюджет да се превърне в щит срещу опитите за политически контрол върху тях.

С гигантските си постъпления BBC е втората по-финансова мощ обществена радио-телевизионна структура в света след германския й аналог: ARD (радио и телевизия), ZDF (телевизия) и Deutschlandradio. Световното лидерство на BBC изпъква особено в областта на новите технолоии като интернет телевизията и платформите за смартфони, отбелязват наблюдатели. На този фон логичен е въпроса как БНТ проспа дигиталната революция…

Порочният модел на финансиране на обществените медии в България

По различни причини – политически и технически, в България не беше изграден гореописаният най-важен стълб за финансирането на обществените медии в Европа – чрез такси за радио и телевизия. БНТ и БНР оцеляват благодарение на годишните субсидии от държавния бюджет. През 2016 г. за БНТ бяха задeлени 65 млн. лв.,  но се наложи правителството да й отпусне още 5 млн. лв. Бюджетът на БНР възлизаше на 42 млн. лв. При този модел финансовият  министър разрешава или „реже“ бюджета на двете медии в зависимост от поведението им и състоянието на  хазната.
Финансирането на обществените медии в България прилича на модела в Испания и Унгария, където държавата контролира подопечните й радио и телевизия. БНТ и БНР имат и  приходи от реклама, която излъчват при рестриктивни условия. За първото полугодие на 2017 г. БНТ е успяла да привлече по това перо само 2,2 млн. лв.

Разбира се, паралелите между богатия колос BBC и бедното джудже БНТ са твърде рисковани. Въпреки това, огромната дистанция между тях не се променя и от трудностите, които не подминават и BBC през последните 10-15 години: слабости при отразяването на войната в Ирак през 2003 г., педофилски скандали с популярни модератори, разписаните от ресорния министър сериозни бюджетни и кадрови съкращения. Но сравненията са оправдани, защото става въпрос не само за ресурси, а и за принципи, които би трябвало да са универсални.

Може би главната причина за независимостта и качеството на BBC при един много по-консервативен модел на избор на ръководните й кадри от българския й аналог с неговата псевдодемократична фасада трябва да бъде търсена в гражданската  култура. Във Великобритания представата за независимостта на електроните медии и обществените им функции, вкл. и на частните, е дълбоко вкоренена сред журналистическите и политическите среди. Независимо от периодичните изкушения за опитомяване на BBC. Тъкмо тази култура е водещият фактор, който позволява превръщането на BBC в световен образец за обществена медия. И обратното. Липсата й стои в основата на порочния български модел.

Накрая – необходими сравнения за гледаемостта на обществената телевизия в България и Великобритания. При това ще направя уточнението, че показателите „пазарен дял“ и „рейтинги“ не трябва да бъдат водещи за една обществена медия, която има много по-различни функции от частните си конкуренти. Но диспропорциите в България са толкова големи, че резонно възниква въпросът как БНТ изпълнява публичните си ангажименти. През 2015 г. пазарният дял (гледаемост, аудитория 4+) на БНТ 1 е бил 4,60% според пийпълметричната агенция „Нилсен адмосфер“ и 7,19% според ГАРБ (всички данни са от публикации на „Пиеро 97“).

bTV и Нова ТВ са имали съответно: 26,33% („Нилсен адмосфер“) / 34,84 % (ГАРБ) и 22,25% респ. 19,77%. При съпоставката бие на очи голямата разлика между двете частни телевизии, която може да бъде отдадена на различни фактори. Но процентите за БНТ 1 затвърждават впечатлението за упадъка на обществената телевизия.

Във Великобритания през 2016 г. BBC 1 има пазарен дял от 22%, а основният й конкурент - частната мрежа ITV, 14,7 % (http://www.barb.co.uk/). В Германия ZDF и ARD също водят пред частните RTL и SAT.1 в съотношение 13% респ. 12,1 % на 9,7 % и 7,3 % (http://de.statista.com/).

В заключение: Далеч съм от мисълта да представям ситуацията в БНТ изцяло в черни краски. В телевизията има добри журналисти и качествени продукции. Но няколко птички пролет не правят. Реформата на БНТ и на модела на обществените медии е неотложна. Имаме нужда от силна и назависима БНТ, която да е противотежест на големите частни телевизии с техните корпоративни обвързаности , а и нарастващи политически зависимости.

– —
* Авторът e доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Анализът и изказаните в него мнения на автора не ангажират по никакъв начин институцията, в която работи.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com