Полицията безхаберна и …стриктна – 3 истории които ни разделят от цивилизацията

Как реагират ченгета у нас и по света. И как всичко опира до някой Цветанов

Снимка: ЕПА/БТА

Трагедията със застреляната от съпруга си 42-годишна Елена показва, че безхаберието в полицията и прокуратурата е системен проблем. Не само на МВР, а на цялото общество.
Убитата жена две години е чакала ограничителна заповед за съпруга си, подала е 4 жалби до полицията и прокуратурата и многократно се е обаждала на 112. Без резултат. Съпругът имал пистолет с изтекло преди 9 години разрешително. Никой не си е дал труда да му го вземе, да провери, дори след издадената ограничителна заповед. Държавата не можа да опази тази жена, дори след като тя се е молила за помощ.

В системата на МВР служителите имат слаба представа за функционалните си задължения, превърнали са се в бюрократична институция, която само отбива номера, а не работи.

Опитвали ли сте се да се обадите в РПУ

за близък, който не се е прибрал тази нощ и няма връзка с него? Всичко може да се е случило – злополука, отвличане и т. н. От районното ще ви отговорят, че е рано да обявят за издирване, трябва да минат 48 часа. И нищо повече. Трябва сами да звъните по болници, да проверявате дали няма докаран пострадал човек.

Ето за сравнение една история, която се случва с българска студентка в …Австралия. Часовата разлика е голяма, разстоянието до там е към 15 хил. километра. Така се случва, че тя решила да посети сама остров Фрейзър, най-големият пясъчен остров край бреговете на Австралия, стотина километра дълъг, с гори, езера, две градчета.  А Австралия е особена страна. С природа, която поглъща хората. В края на новинарските емисии, покрай прогнозата за времето, съобщават сводка за изядени от крокодили. Австралия е единствената страна, на която през 1967 г. й изчезна министър-председателя на един плаж. Просто изчезва, светкавично се хвърлят да го търсят спасители, хеликоптери, кораби, превръща се в най-голямата операция по издирване в австралийската история, но няма следа.

Та българската студентка Неда се обажда на родителите си сутринта българско време, казва, че има промоция на мобилния телефон да говори безплатно с Европа и разказва с подробности, как пристигнала на острова, там вече се свечерява, щяла да спи на един къмпинг, имало ограда против кучето динго, нямало хора. Обажда се и на брат си Петър, който учи в Германия, разказва и на него. И после изчезва. Минава нощта, минава още половин ден, брат й, звъни, не отговаря. Започват да звънят и родителите, телефонът мълчи. Настъпва паника при пълно безсилие, защото става дума за изчезнал човек на другия край на света. Родителите вече си представяли как телефонът й звъни, а дъщеря им я дояждат някакви диви животни. Братът, слава Богу, си спомнил името на острова от разговора по телефона. Намерил го в търсачката, проверил на картата кой е най-близкият град на континента. Оказал се само на 50-ина мили. В Австралия е могло да бъде и на 500 мили. Намира телефона на полицията в градчето, звъни и обяснява – „Аз съм студент в Германия, сестра ми от вчера е на остров Фрейзър, телефонът й не отговаря вече половин ден, от снощи е там, нещо се е случило. Дава името, номера на телефона, полицаите любезни, записват и казват „Ще ви се обадим”. Минават часове, братът нетърпеливо звъни. От полицията отговарят: „А, вие ли сте Питър, ще ви се обадим веднага, щом научим нещо”. Минава още половин ден. Студентката Неда се оказва жива и здрава, понеже е биолог, изследовател, решила да мине пеш някакво разстояние от 30-ина километра до градчето в другия край на острова, да се разходи сред австралийска островна природа. Телефонът й нямал обхват. Но кой знае защо дава свободно, когато я търсят, само на няколко обаждания се включвал автомат, че номерът не може да бъде избран. И когато на свечеряване на следващия ден наближава покрайнините на градчето, среща една жена пред къщата й и я пита откъде да вземе автобус за другото градче. Жената я погледнала и казала: „Как се казваш?” Студентката малко учудена си казала името. „Тебе те търсят рейнджърите и полицията. Ела вкъщи да се обадиш на брат си”. Оказва се, че целият остров е алармиран, че се издирва студентка от Европа, пристигнала с корабчето в еди кой си час, на еди кое си пристанище и т. н. И е обяснено дори за брат й. В резултат на една обаждане от 15 000 километра.
Цивилизованото общество е цивилизовано дори в най-дивата природа.

И отново да се пренесем у нас.

Ето как действа полицията

в случая с 60-годишния Камен Д., който звъни загрижен за 85-годишната си майка, излъгана от телефонни измамници. Жената живее близо до Орлов мост, сама в апартамент. Звъни й измамник и се представя за внука й, който учи в чужбина. Успява да я излъже да не казва на баща му и майка му, и да занесе едни пари, на човек, който ще се обади. Жената вади скътани 1800 лева, нямала повече и се качва на такси, за да я кара до …Севлиево. Синът звъни неколкократно и се чуди защо домашният телефон не отговаря, мобилният на бабата също не отговаря. Бързо се досеща, че има нещо, открива празен апартамента. Синът подава сигнал в полицията, че има нещо, вероятно телефонна измама. Там не реагират по никакъв начин, приемат го за сведение. Но синът сам започва издирване. Най-напред съпругата му започва да звъни по службите за таксита дали е имало поръчка на този адрес. И открива, че има поръчка за такси до Севлиево. От службата реагирали с разбиране и казали – да, на този адрес е отишла наша кола, пътуват за Севлиево. Съпругата звъни в полицията и казва – „85-годишната ми свекърва вероятно е излъгана от измамници и пътува към Севлиево с кола номер еди кой си. Имате постове по пътя, спрете ги. Жената е прекарала инсулт, има високо кръвно.” Както можем да се досетим, нищо не последвало. Междувременно бабата се усъмнила все пак и звъннала на сина си от …Севлиево, обяснила, че ще пътува за Габрово по искане на внука, там щял да дойде някой. Синът й я увещава да остане там, където е. Успяват да измъкнат от службата с такситата телефона на шофьора (който най-вероятно е в схемата). Дават го на полицията и молят оттам да се обадят. Реакцията била: „Е, как го намерихте телефона?”. И ги успокоили – „Не се притеснявайте, измамниците само ги разкарват насам-натам, нищо не им правят.” Разбира се, не са се обаждали.
Историята приключва щастливо без полицията да си мръдне пръста, само дето жената платила 300 лева за таксито, което я върнало обратно.

Следващата история пък показва, че както е безхаберна, българската полиция, може да бъде

много стриктна в някои случаи…

Жена пенсионерка на 70 години от София отива в районното заради изгубена лична карта. Казват й да почака. След малко идва униформен и й казва „Госпожо, трябва да ви задържим, обявена сте за национално издирване”. Жената щяла да получи удар, разтреперала се – „Как така, какво съм направила?” Полицаите не й отговорили нищо, просто я заключили, там където се заключват арестанти крадци, побойници и т. н.

Разрешили й все пак да се обади на съпруга си и да каже какво се случва. Той щял да получи удар на свой ред, вдигнал цялата рода на крак. Никой не може дори да предположи за какво е арестувана жената – никому нищо не е направила. Намерили адвокат, той отишъл да се разправя и разбрал каква е причината. Две години по-рано пред жилищния блок на жената станал пожар на кола, най-вероятно умишлен палеж. Пострадали и две съседни коли. Хората от блока слезли да гледат, да помагат в гасенето. Дошла полиция, разпитала този онзи, включително жената и я писали свидетел. Веднъж ходила да дава показания, повече никой не я потърсил. Обаче се оказва, че уж й пращали призовки да се яви, после издали нареждане да се докара принудително. Ама пак нищо не стигнало до нея. И тогава добросъвестен полицай я вкарал в списъка за национално издирване. Почти година преди това! Ама няма пенсионерка, няма това-онова. Не се и вълнуват, че могат да я намерят на адрес, в къщи, дори по телефон, ако имат желание, и да й съобщят. Не. Направо – национално издирване.

И трагедията продължава – жената седи заключена и адвокатът не може да я измъкне. Вече става късно вечерта. Синът й се опитал да й занесе лекарствата в районното, не му разрешават. Роднина на жената, известен журналист, решава да действа със свои средства. Звъни на тогавашния зам.-градския прокурор Кокинов (прочул се с репликата към Борисов: „Ти си го избра“, за Цацаров). Кокинов обяснява, че по закон могат да я задържат до 72 часа. Журналистът намира телефона на Цветан Цветанов, който тогава е вътрешен министър и му се обажда. Цветанов поискал да му дадат час време да разбере какво се е случило. И обяснил това, което научил и адвокатът – жената е за национално издирване, защото трябвало да бъде доведена принудително да свидетелства, а тя се укрила… Полицията трябва да я задържи, такъв е законът и т. н. Както и да е, случаят се решил, жената се отървала с една хипертонична криза.
Да не помисли някой, че за този случай има наказани в полицията или някакво разследване, мъмрене? Не, те са стриктни и спазват закона…

Просто три истории. Всеки да си прави изводите какво общество сме и какво трябва да изискваме.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.