Какво търси Макрон в „нова Европа“?

Бойко Борисов посреща Еманюел Макрон. Снимка: видеокадър

„Заминавайки тази седмица в Източна Европа, френският президент трябва да засегне полемични теми за командированите работници и приема на бежанци“, коментира на първа страница френският икономически вестник „Еко“.

Еманюел Макрон започна в сряда посещение в Австрия, Румъния и България, първото, което прави в „нова Европа“, в хода на което ще се срещне и с представители от Чехия и Словакия, които ще дойдат във Виена.

Макрон заобикаля Унгария и Полша, които не споделят политиките му, най-вече относно миграцията. Румъния си осигури гърба по тази толкова чувствителна тема: не е съгласна с механизма за автоматично разпределение на мигрантите, но е съгласна да приеме близо 2000 от тях, обяви в навечерието на визитата румънският външен министър Теодор Мелешкану.

Румънско-френските отношения охладняха значително през мандата на Никола Саркози и през първия мандат на Траян Бъсеску, който заяви като приоритет оста „Букурещ – Вашингтон – Лондон“.

Макрон идва днес в Румъния. Според това, което писа френската преса, той ще иска по-добри норми за френските работници в условията на нелоялната конкуренция, по негово мнение, на работната сила от Източна Европа.

В предизборната си кампания той се ангажира с предприемането на мерки за контраудар срещу „социалния дъмпинг“ във Франция, метод, чрез който компаниите използват по-евтина работна ръка от по-бедните държави в Източна Европа и заемат работните места на френските работници. Макрон ще се бори за по-стриктни правила на пазара на труда, тема, трудна в същата степен и за Румъния.

Макрон тръгва на обиколка няколко месеца, след като бе избран за президент, а за него това е първи тест в Източна Европа, но може да бъде и възможност за укрепване на отношенията с държавите там, сред които и Румъния.

Отношенията бяха добри около 2000-та година, когато
французите направиха сериозни придобивания тук. По това време
Рено купи Дачия. Също тогава Сосиете Женерал влезе на румънския
пазар чрез покупката на БРД, която днес е четвъртият по размер
брокер на пазара на държавни книжа. Всъщност, французи държат
ключови позиции в икономиката на Румъния. При телекомите Ориндж
е номер едно, Карфур номер две с бизнес от над осем милиарда леи
през 2016-та. Други компании също са инвестирали милиарди евро
в местната икономика, но изглежда бизнесът е пострадал поради
хладните румънско-френски отношения, когато Траян Бъсеску беше
държавен глава.

Отношенията между Румъния и Франция бяха в последните години
от политическа гледна точка на изключително ниско ниво.
Германия заздрави позицията си за привилегировано партньорство
с Румъния, а Франция се отдалечаваше от година на година от този
статут, въпреки факта, че двете държави подписаха преди девет
години стратегическо партньорство. Например миналата година
търговският обмен между Румъния и Германия бе 26 милиарда евро,
а с Франция само 7,8 милиарда евро.

Отношенията охладняха значително в мандата на Никола Саркози
и през първия мандат на Траян Бъсеску, който обяви за приоритет
оста „Букурещ – Вашингтон – Лондон“.

Първото посещение в чужбина на Бъсеску не беше в Париж,
както бе обичайно. Отказът на Франция да приеме Румъния в Шенген
почти блокира политическия диалог. Случайно или не, охлаждането
на отношенията стана успоредно с трудности, с които се сблъска
френският бизнес тук. Колас, които строяха участък от
магистралата Меджидия – Черна вода изгубиха договора.

Консорциумът Винчи (Франция) и Актор (Гърция), който трябваше да
строи участък от магистралата Комарник – Брашов се оттеглиха
необяснимо, а Газ дьо Франс също се оттегли от договор за четири
милиарда евро за строеж на трети и четвърти блок на АЕЦ Черна
вода (държейки 9 процента от Енергонуклеар, компанията която
трябва да реализира проекта). На компания Арева (ядрена
индустрия), която се надяваше да получи договор за строеж с
френска технология на реактори три и четири, й бе отказано,
въпреки настояването на Саркози. Твърдият тон между Париж и
Букурещ се успокои след като Клаус Йоханис спечели изборите за
държавен глава. Миналия септември френският президент Франсоа
Оланд участваше в церемонията по откриване на нов завод за
хеликоптери Еърбъс в Брашов и се очаква Румъния да направи
оферта за покупка на хеликоптери, произведени тук.

С новия френски президент отношенията са още по-добри. Клаус
Йоханис замина за Париж скоро след избирането на Макрон начело
на Франция. А в отговор на това посещение може да бъде обърната
нова страница в румънско-френските отношения.

Националният профсъюз на пътните превозвачи в Румъния ще
протестира днес, в деня, в който президентът Макрон се намира в
Букурещ. Румънските превозвачи обвиняват президента на Франция,
че иска да блокира общия и свободен пазар на пътни превози.

„Френският президент Еманюел Макрон е инициатор на
протекционистки закон, чрез който Франция налага плащането на
френска минимална заплата и обременяващи административни мерки
за румънските и източни превозвачи с цел да се извадят от
европейския и френски международен транспорт“, заяви Раду
Динеску, генерален секретар на профсъюза. Профсъюзът настоява
румънските власти да се намесят за преустановяване на
прилагането на закона, влязъл в сила от 1 юли за транспортните
фирми от Румъния.

Румъния изнася транспортни услуги за 4-5 милиарда евро
годишно, от които един милиард евро във Франция. Макрон обвинява
държавите от източния ЕС, че практикуват „социален дъмпинг“
като плащат на „командировани работници“, каквито са
превозвачите, заплати като в родните им държави, оказвайки
натиск върху френския пазар, а законът, влязъл в сила от 1 юли,
изисква на шофьорите на камиони да им бъде заплащано минималното
възнаграждение във Франция (9,67 евро на час), когато доставят
в тази страна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.