Как Саудитска Арабия използва хаджа като политическо оръжие

Асошиейтед прес

Доналд Тръмп и крал Салман. Снимка: от тв екрана

Над 1,7 милиона мюсюлмани от цял свят пристигнаха тази седмица в Саудитска Арабия за началото на годишния хадж. Щом стигнат в Мека – най-свещеното място за религиозно поклонение – им се напомня, че управляващата династия Ал Сауд е единствен негов пазител.

Големи портрети на краля и на основателя на Саудитска Арабия са окачени във фоайетата на хотелите в града. Масивна часовникова кула, носеща името на предшественика на крал Салман, свети във флуоресцентно зелено към богомолците долу. Просторно ново крило на Голямата джамия в Мека е кръстено на бивш саудитски крал, а един от входовете на джамията е наречен на друг.

Това е само един от многото начини, по които Саудитска Арабия използва статута си на организатор на хаджа, за да засили позициите си в мюсюлманския свят – и да ядоса неприятели като Иран, Сирия и Катар. Заклетият й противник, шиитски Иран, на свой ред опитва да използва хаджа, за да подлее вода на кралството.

Хаджът отдавна е част от политиката в Саудитска Арабия. В продължение на близо 100 години династията Ал Сауд решава кой ще влезе и ще излезе от Мека, определя квоти за богомолци от различни страни, улеснява визовите процедури чрез саудитските посолства в чужбина и осигурява настаняването на стотици хиляди хора във и около Мека.

На кралството се приписват заслугите за справяне с масовите тълпи, които отиват в Мека всяка година, и то понася обвинения, когато нещата се объркат. Всички физически здрави мюсюлмани имат за задължение да отидат на хадж поне веднъж в живота си.

Всички саудитски крале и преди тях османските владетели на региона Хиджаз са получавали почетната титла Пазител на двете свещени джамии в Мека и Медина.

„Който контролира Мека и Медина, има огромна мека сила“, каза Али Шихаби, изпълнителен директор на „Арейбия фаундейшън“, просаудитски център във Вашингтон. „Още от самото начало Саудитска Арабия внимава много да не ограничава достъпа на никой мюсюлманин, така че (саудитците) никога не са обвинявани, че използват хаджа за политически цели“.

Сирийското правителство обаче казва, че саудитските власти продължават да налагат ограничения за сирийски граждани, желаещи да вземат участие в хаджа. Рияд няма дипломатически отношения с режима на Башар Асад и от 2012 г. изисква всички сирийци, желаещи да отидат на поклонение, да вземат визи в трети страни чрез „Сирийския висш комитет по хаджа“, който е контролиран от опозиционната Сирийска национална коалиция.

Хаджът бе вплетен още по-здраво в политиката след разрива между Саудитска Арабия и Катар, когато кралството и три други арабски държави скъсаха тази година всякакви дипломатически отношения и транспортни връзки с малката държава в Залива. Саудитска Арабия изненадващо обяви този месец, че ще отвори границите си за катарски богомолци и че крал Салман ще осигури превоз по въздух и настаняване на катарците по време на хаджа.

Саудитците обаче обявиха тези жестове на добра воля едностранно и то след среща с шейх Абдула Ал Тани, член на катарското кралско семейство, който не живее в Катар и чийто династичен клон бе свален от власт с преврат преди повече от четири десетилетия.

„Лансирането на високопоставен член на катарското кралско семейство бе истински политически удар“, каза Шихаби.

Други стигат по-далеч и казват, че саудитците правят реклама на шейх Абдула и с това опитват да делегитимират сегашния емир на Катар.

Герд Нонеман, преподавател по международни отношения и експерт по Персийския залив в университета Джорджтаун в Катар, казва, че саудитският ход е бил „очевиден пропаганден трик“.

„Предвид факта, че участието на катарци неминуемо бе засегнато от бойкота, хаджът бе фактически политизиран, това няма как да се избегне“, каза той.

Катарското правителство публично приветства този ход, но също така призова Саудитска Арабия „да не използва (хаджа) като инструмент за политическа манипулация“.

Комитетът за правата на човека на Катар преди това внесе жалба при специалния докладчик на ООН за свободата на вярата и религията заради ограниченията, наложени върху катарски граждани, желаещи да участват в тазгодишния хадж. Саудитският външен министър Адел ал Джубейр каза, че катарската жалба е равносилна на „обявяване на война“ срещу саудитското управление на светите места. Кралството обвини Катар, че прави опит да политизира хаджа.

Макар че хаджът е основен стълб на исляма, покровителството над светите места е стълб на легитимността и властта на династията Ал Сауд. Иран постоянно опитва да постави това под въпрос.

Преди две години при блъсканица между поклонници загинаха най-малко 2426 души по данни на Асошиейтед прес. Иран, който загуби 464 свои богомолци в блъсканицата, незабавно използва трагедията, за да призове управлението на хаджа да бъде поето от независим орган. Тези призиви бяха бурно отхвърлени от Саудитска Арабия, която обвини Иран в политизиране на хаджа.

Миналата година поклонението премина под сянката на враждата между двете страни. Саудитска Арабия и Иран скъсаха дипломатическите си отношения през 2016 г. и в резултат на това нито един иранец не отиде на поклонението.

Не за пръв път двете страни се карат заради хаджа. През 1987 г. саудитската полиция откри огън по ирански богомолци, протестиращи по време на хаджа, и уби над 400 души. Следващите две години Иран не изпрати свои граждани на хаджа.

Преди тазгодишното поклонение иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей призова поклонниците да протестират отново и каза че поклонението предоставя на „мюсюлманите страхотна възможност да изразят убежденията си“.

„Къде има по-добро място от Мека и Медина за това мюсюлманите да отидат и да изразят тревогите си за Ал Акса и Палестина?“, каза Хаменей, имайки предвид едно от най-свещените места за исляма, което се намира в Ерусалим и е обект на много спорове.

Високопоставени саудитски духовници бързо отговориха, че с поклонението не трябва да се злоупотребява и напомниха на вярващите, че целта на хаджа в крайна сметка е „да прекарат цялото си време и да вложат всички усилия в преклонение пред всемогъщия Аллах“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.