Напразни черно-бели страсти по учебниците
По повод бурния дебат, развихрил се на тема цветни/черно-бели учебници, с тежки клетви и заключения за образованието като привилегия на богатите, се чувствам професионално задължена да внеса някои пояснения и да оставя изводите на вас:
1. Всички разгорели се страсти се отнасят САМО до учебниците за 8 клас (по новите учебни програми). Нови учебници има и за 2 и 6 клас, но те очевидно остават извън дебата, защото са безплатни (т.е. платени от бюджета на държавата/общината като финансиращ орган/същите тези участници в дебата като данъкоплатци) и изборът им зависи изцяло от решението на учителите и от одобрението но Обществения съвет към училището. Т.е. тук възражения относно цветовата гама няма, защото не опира до джоба на конкретния родител.
2. Одобрените учебници от МОН на различни издателства за 8 клас са: по БЕ – 8, Литература – 10, Математика – 8, Физика – 6, Химия – 8, Биология – 5, География, – 4, Философия – 6, История – 4, Информатика – 3, Информационни технологии – 6, Изобразително изкуство – 5, Музика – 5, Технологии и предприемачество – 3.
3. Въпросните черно-бели учебници, които са абсолютно съдържателно идентични с цветния им вариант, са само на изд. „Просвета“ (под различни шапки) и са за БЕ, литература, математика, физика, химия, философия и музика. Справка – сайта на МОН: http://www.mon.bg/?go=page&pageId=10&subpageId=70
4. Т.е. от 88 възможни варианта на учебници по всички предмети, страстите се отнасят всичко на всичко до 7 броя!
5. СЕДЕМ БРОЯ, които може изобщо да не бъдат избрани от учителите!
Учител съм от 22 години. Преподавам в гимназиалния етап на едно и също училище от началото на педагогическата си кариера, по всякакви учебници, на всякаква хартия и с всякакви цветове. През годините, в един и същи клас, е имало деца с нови учебници, с учебници втора употреба, с ксерокопирани учебници (в абсолютно нарушение на Закона за авторското право), но това по никакъв начин не съм забелязала да е повлияло на самочувствието им или на отношенията между тях!
Ужасявам се, че един такъв измислен проблем може да фокусира толкова обществена енергия, като че ли това е „проблемът“ на българското образование!
От страницата на авторката