Как пиячът се подвежда от цената на виното

Експеримент доказва, че потребителят се подвежда от цената и оценява по-високо скъпите вина. Когато му дават едно и също вино и го лъжат, че е с различни цени, той оценява по-високо по-скъпото. Снимка: Пънч дринк

Загледайте се как потребителят избира вино в магазин – гледа етикети, чете нещо… В повечето случаи нищо не знае за това вино, малцина са познавачи и ценители, които имат по-широк поглед и знаят избите, вината. Повечето хора се улавят за етикета и …цената. Цената всъщност им е най-важната. В България има някаква граница около 8 лева за бутилка. Вината под тази цена вървят най-много, а над тази цена се купуват само от ценители, много малък процент от населението.

Така е и с концентратите. Избират по-скъпи само по специален повод. Има нагласа , че по-скъпите вина и напитки са по-хубави. И в много случаи по-скъпите вина наистина са по-добри, но далеч не във всички случаи.
Преди седмица агенциите предадоха за една публикация в научното списание „Сайънтифик репортс” за проучване, което показва как цената на виното влияе на …вкуса му.

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино се харесва на вкус като по-добро от евтиното.
Причината се в крие в наградната система на мозъка. „Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им”, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

Потребителят най-често избира по етикет и цена. Снимка: НЗ уайн

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.
За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подадена малко от течността през маркуч. Така че да не виждат цвета на виното. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.
В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3 евро, 6 евро или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.
Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.
„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят”, казва Лиане Шмит от изследователския екип.
Това е една от причините като купим по-скъпо вино, да го хвалим и да му се наслаждаваме повече. Но има пиячи, които не се стряскат от цена, откровено изказват разочарование и от вина по 20-30 лева бутилката. Или казват, че не си струват чак толкова.

Сляпата дегустация, без пиячът да вижда бутилката, дава най-точните оценки за едно вино. Снимка: Бъбъл.ком

Пишещият тези редове си е правил подобни експерименти при сляпа дегустация с колеги ентусиасти – бутилките вино са завити със станиол, никой не знае какво опитваме. Всеки дава оценка, после развиваме опаковката на бутилката. На такива дегустации колеги носят обикновено по-скъпи вина, по-интересни. Аз винаги пробутвах по някое евтино вино. И като се случи да му дадат висока оценка, по-висока от оценката за някои скъпи вина, настава голяма веселба. Някои дегустатори ги е яд, сякаш нещо са сбъркали. Но наистина има хубави и евтини вина. Има обаче и един български манталитет – че можеш да намериш хем по-евтино, хем по-хубаво. Това е като някаква протестна българска реакция срещу високите цени.
По принцип скъпите вина са от подбрано грозде, от специално гледани лозя с ограничен добив, за да стане по-качествено гроздето. Но се случва по-евтино и непретенциозно вино, като го сравниш с друго, направено с много старание, да се окаже по-добро.
Единственият начин човек да си тренира вкуса, като опитва и сравнява по няколко вина. И да не забравя особеностите на вкуса и предпочитанията – има вина плътни, екстрактни, по-натоварени, с повече танини, има вина с пълно или със средно тяло, и по-леки. Някои предпочитат по-леки, други – по-плътни. Това не означава, че едното е по-хубаво от другото. Всяко вино си има качества, които едни харесват, други – не. Степенуването дали е хубаво или по-хубаво не е свързано с тялото, плътността на вкуса.
И само опитването и сравняването могат да дадат ориентир, никакви етикети, никакви цени.

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.