„Повече Европа“ не е решение

Блумбърг

Така няма да се преодолеят фискалните затруднения на съюза

Франция се обявява за преразпределение и финансов министър на еврозоната. Това ще облагодетелства само Германия.

За една каста от хора решението на всеки проблем в Европа е „повече Европа“, макар или по-точно, когато същият този проблем е причинен от самата Европа. Икономическата криза, която започна преди едно десетилетие, извади на показ много дефекти в европейския икономически модел.

Решението? Някои призовават за общ бюджет на еврозоната и министър на финансите на групата. Новият френски президент Еманюел Макрон е отдаден на тази идея. Германия дава сигнали, че е готова да окаже подкрепа при определени условия. А Брюксел винаги е доволен да натрупа повече власт.

Идеята има повърхностен смисъл: Валутният съюз в действителност не работи без фискален съюз – повечето хора сега са съгласни с тази констатация. Европейската централна банка постоянно е под натиск да смекчи паричната си политика, за да помогне на най-слабите страни членки на еврозоната, и да я запази твърда, за да помогне на най-силните. Тази политика е просто инструмент.

Според схващането „повече Европа“, ако ЕС имаше голям бюджет,
той можеше да преразпределя богатство, за да помогне по-директно
на своите членки, изпитващи затруднения (именно това става в
САЩ). Един могъщ министър на финансите би надзиравал страните да
държат дефицита и дълга си ниски и по този начин би
предотвратявал дългови кризи.

Тази концепция звучи добре, само че няма особен смисъл.
Както изтъква Мартин Сандбу от вестник „Файненшъл таймс“,
федералният бюджет на САЩ, който възлиза на около 20% от брутния
вътрешен продукт, не е достатъчен, за да играе ролята на
макроикономически стабилизатор, а никой не планира бюджет на ЕС
дори на това равнище в обозримо бъдеще.

Основната причина за т. нар. дългова криза в еврозоната
освен това не бяха самите дефицити и дългове, а парични явления.
Еврото направи средиземноморските страни неконкурентоспособни,
което доведе до нисък икономически растеж, дългове и дефицити, и
лихвите по същите тези дългове скочиха, когато подразбиращото
им се гарантиране от еврозоната като цяло бе поставено под
съмнение от Германия. Дълговете на тези държави се увеличиха
чувствително, след като Берлин съчета паричните икономии с
наложени бюджетни икономии, нанасяйки удар по икономическия
растеж и увеличавайки още повече дефицитите.

Въпреки това обаче, подобно на някои, които продължават да
твърдят, че гладът по времето на Сталин и Мао не е бил причинен
от комунизма, а от това, че не е имало достатъчно комунизъм,
Макрон вярва убедено с цялото си сърце, че проблемите на Европа
са причинени от „недостатъчно Европа“.

На това се дължи неговият недалновиден стремеж да се вмести
в произволното европейско целево равнище на дефицита от 3%, за
да спечели „доверие“ в еврозоната, като че ли централната роля
на Франция е била под въпрос.

Оттук и призивът му за европейски бюджет и финансов министър.
Този общ бюджет би имал за цел да стабилизира европейската
макроикономическа рамка чрез преразпределение. Идеята за
еврооблигации, които да бъдат подкрепени от всички членове на
еврозоната – нещо, което на практика означава Германия – за да
бъдат спасявани задлъжнели страни, е проклятие за Берлин и бе
изключена още предварително.

Макрон иска новите правила да осигурят фискална
хармонизация, което означава страните от еврозоната да имат
приблизително еднакви данъчни ставки. Това би помогнало на
конкурентоспособността на Франция в еврозоната, но със сигурност
ще накара държавите с ниско данъчно облагане като Ирландия да
пропищят, така че подобни предложения ще трябва да бъдат смекчени.

Какво да кажем за Германия, която е от първостепенно значение
за всеки опит за реформиране на ЕС? Страната исторически и
канцлерът Ангела Меркел по-конкретно винаги са били
ентусиазирани привърженици на задълбочаването на европейската
интеграция, но и не искат да плащат за него. Германският
министър на финансите Волфганг Шойбле подкрепи идеята за общ
бюджет на ЕС – с една останала почти незабелязана, но
изключително важна уговорка: Достъпът на страните от ЕС до
европейския фонд за макроикономическа стабилизация да върви ръка
за ръка с „по-голяма тежест (на този спасителен фонд) за
(техния) национален дълг и дефицит, както каза той пред
германския вестник „Билд“.

С други думи Германия ще бъде доволна да внесе някакви пари в
този фонд за макроикономическа стабилизация в замяна на
получаването на фактически контрол върху бюджетите на всички
държави от еврозоната. Ангажиментът да прави вноска във фонда
навярно не е плашещ, тъй като ортодоксалните бюджетни правила,
които Берлин ще наложи паралелно, ще бъдат недосегаеми, и парите
вероятно никога няма да бъдат похарчени.

С други думи Макрон и лагерът за „повече Европа“ искат да дадат
на Германия контрол над финансите на еврозоната в замяна на…
да, може би нищо.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.