Борисов нема нужда да знае “жотем” – притиска французина любвеобилно до своя корем

Иво Инджев

Не бих се връщал към темата за прелитането на френската комета Макрон над българския небосклон, ако самият той не ме беше подсетил днес със своя медийна изява да се запитам отново какво (не) си е говорил с нашия “центрист” Борисов, изживяващ се като негов български аналог в позиционирането между лявото и дясното политическо пространство във вътрешната политика.

А във външната? Ако сред нас, българчетата, номерата на Борисов да играе несменяем център – нападател в политиката минават вече толкова години, то как ли изглеждат неговите лъкатушения между Изтока и Запада на международната сцена, на която той преиграва напоследък?

Изявлението на Макрон за “Поан”, цитирано от Ройтерс, което привлече вниманието ми, е не толкова напомнянето, че има “огромни различия” с Путин за Украйна, нито дори заплашителното му допълнение, че няма да го остави да се измъкне безнаказано от отговорността за онова, което прави в Украйна. Още предшественикът му на френския президентски пост Франсоа Оланд (социалист, но не като нашите другари, подчинени на всеки властелин в Кремъл без разлика дали е комунист или капиталист) показа, че Франция не се шегува, отказвайки заради украинската авантюра на Путин да снабди Русия с поръчани и построени “до ключ” бойни кораби.

Никоя друга санкция не прозвуча като толкова звучен по своята символика шамар за Кремъл. Все пак става дума за любимото дете на Путин, за армията и флота (двата най-верни съюзника на Русия, както обичал да казва император Александър III, стигнал в българофобията си до нареждане руските кораби да се готвят за военен демарш срещу непокорното българско княжество след Съединението от 1885 г., но принуден в последния момент да се откаже под първия и последен по рода си общоевропейски демарш в защита на България от Русия в историята), разходите за които поставят Русия на първо място в света на глава от населението.

Путин преглътна шамара и при посещението си във Версай на 29 май не направи фасон на Макрон (спомнете си само как се нацупи временно, но много ядно на Турция заради онзи инцидент с един единствен руски изтребител през 2015 г.) Френският удар по чувствителното място на Путин, пристигнал въпреки това на крака на аудиенция в имперския Версай, само подчерта кой е в силна позиция в рамките на двустранните отношения.

Към “мача” на български дипломатически терен обаче ме връща репликата на Макрон, че със световните лидери той си говори “много честно и откровено”. Това важи ли за Борисов? Или той не се вписва в дефиницията “световен лидер”, колкото и да ни го рекламират все повече тук като нов Крали Марко (“посмали манго” !) на европейския дипломатически фронт?

Споменавал съм шеговитата дефиниция за дипломацията като изкуството да повтаряш “добро куче” докато не намериш камък. В случая с Борисов западните партньори много добре знаят кой е (препъни) камъкът, но засега хвърлят само кокала в негова посока. На него Макрон откровено написа “Шенген” вместо да препоръча “Кради малко”. Което беше обяснено от доминиращите в българската публичност тълкуватели на подвизите на нашия Крали Марко като (нов) голям личен международен успех на почесания зад ухото нашенец.

Представяте ли си как би изглеждала срещата между Макрон и Борисов, ако френският президент наистина е имал намерение да води от(к)ровен разговор с нашия премиер във Варна (за което, според обичайната практика, е трябвало да има индикации доста преди “любовните сцени” на варненското летище)?

Каквито и “артисти” да са политиците, все пак не е за вярване страстните целувки да последват словестните шамари, ако е имало такива. Или ми е бедна фантазията на какво е способен нашият Крали Марко чрез своята т.н. харизма, мачкайки в прегръдките си французина така, както и с руснак (например с московския мафиот Лужков на 9 септември 2009 г. в русифицирания анклав “Камчия”) отдавна не се е прегръщал пред публиката?

Навремето Живков се целуваше страстно с Брежнев, просейки евтин петрол за реекспорт за попълване на дупките в бюджета на все по-затъващата в дългове НРБ. Преданите живковисти и днес го хвалят за тази негова “жертвоготовност” да измъква милиони с целувки. Ученикът на Живков днес мляска наред и получава същите овации за тази своя любвеобилност като за проява на висш пилотаж в международната му дейност. След като не е способен да общува вербално в личните си контакти, що да не действа чрез езика на любовта, универсален и за немите? Нема нужда да знае “жотем”, за го (по)каже. Трябва само да притисне здраво и продължително обекта на любовта си към своя корем, заместител на “жотем”.

Ако не сте съгласни с тази констатация, опитайте се да откриете сценки на подобно общуване между равнопоставени лидери на уважаващи себе си държави, от които поданиците или гражданите очакват да защитават националното достойнство, а не да се държат като кучето, за което дипломатите се озъртат в търсене на камък, докато то им се умилква.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.