www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

В Германия крайната десница се прицелва в парламента

5 Септември 2017

 

в. Вашингтон пост

Дори и без популистка вълна тя може да си извоюва важна позиция

Къде отива десният популизъм, когато се провали? В Германия - направо в парламента. Националистическата антиимигрантска партия “Алтернатива за Германия” (АзГ), която поставя под съмнение вината на Германия за престъпленията на нацистите, може да се окаже третата по сила парламентарна група след изборите на 24 септември.
Неотдавнашно проучване показа, че крайнодясната партия може да спечели 11 процента от гласовете - по-малко от 15-те процента, които имаше в средата на 2016 г., когато бе пикът на тревогата от наплива на бежанци. Но дори и тази по-ниска подкрепа би дала на АзГ над 60 от малко над 600-те места в долната камара - Бундестага, отстъпвайки само на Християндемократическия съюз - десноцентристката групировка начело с канцлерката Ангела Меркел, и на левоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), която управлява в коалиция с партията на Меркел и баварския й партньор - Християнсоциалния съюз.

Малко вероятно е АзГ да притесни политическата върхушка в Берлин, което заплашваше да направи след силните си изяви в провинциалните и местните избори през миналата година и когато възходът на Доналд Тръмп и вотът на британците за напускане на ЕС дълбоко шокираха Запада.

Но изборите в Германия са важен показател за ръста на
десния национализъм в Европа и може да привлекат вниманието към
някои фигури от крайнодесния политически спектър в Германия и да
им дадат известна законодателна власт, каквато дълго не можеха
да получат, като в същото време ги държат далече от реалното управление.

“АзГ е вече в парламентите на 13 германски провинции,
така че не е новак на политическата сцена”, казва Александер
Хенсел - един от авторите на тазгодишно изследване за ролята на
АзГ в провинциалните парламенти, извършено по поръчка на
базираната във Франкфурт фондация “Ото Бренер”. “Ако обаче тази
партия влезе в националния парламент, това би било много, много
важна крачка. Партията ще получи достъп до нови ресурси и ще
стане част от текущите дебати на национално равнище”, добавя той.

Тъй като Меркел е в доминираща позиция няколко седмици
преди изборите, въпросът според анализаторите е с кого ще
управлява тя. Едно силно представяне на АзГ може да ограничи
нейните опции, като я принуди отново да се обърне към
социалдемократите или да подаде ръка едновременно на “Зелените”
и на пропазарно настроените свободни демократи (СвДП).

Последната опция, наричана “коалиция Ямайка” (защото цветовете
на трите партии образуват трикольора на карибската държава), би
била без прецедент на национално равнище. Меркел изключи да
приеме за партньор АзГ, която след известен спад в анкетите
поради вътрешнопартийни боричкания в началото на тази година,
отново печели терен в последните социологически анкети.
Почти сигурно е, че партията ще прескочи 5-процентната
бариера и ще влезе за първи път в Бундестага.

Това, че подобна перспектива не се възприема като
шокираща в тази необичайно спокойна предизборна кампания, е
следствие от усилията на АзГ да се представи като “нормална”
партия. Основана през 2013 г. като антиевропейска протестна
партия, тя се превърна във фокус на опозицията срещу
имиграцията, след като през 2015 г. Меркел разтвори обятия за
стотици хиляди кандидати за убежище в Германия. В програмата на
партията се казва, че “ислямът е чужд на Германия”.

Изборите, смята Хенсел, ще решат дали привлекателността
на АзГ е била временен ефект от бежанската криза и дали партията
ще бъде “дългосрочен фактор в германската политика”.

Признаци за това каква роля АзГ може да играе в
Бундестага могат да се открият в подхода й на провинциално
равнище, където нейните представители на думи се държат
войнствено, но дейно участват в законодателния процес, най-вече
като активно използват парламентарни инструменти, за да изискват
информация от правителството. Партията фокусира усилията си не
само върху имиграцията, казва Хенсел, но и върху теми като
околната среда и инфраструктурата.

Ако АзГ смята да играе ролята на протестна група,
“трябва да реши какъв тип партия иска да бъде”, казва Константин
Фосинг - политолог от университета “Хумболд” в Берлин. Основана
като технократска, настроена срещу ЕС партия, тя вече не
предлага ясно европейско послание, смята той, и не е в състояние
да овладее десния фланг на партията на Меркел, овакантен заради
центристката й позиция по въпроси като имиграцията, околната
среда и еднополовите бракове.

Противоречивите тенденции в партията излязоха наяве
миналия месец, когато Алис Вайдел - 38-годишна майка лесбийка и
един от двамата водещи кандидати на партията, говори пред
репортери в Берлин и се опита да се дистанцира от някои от
по-тъмните лица на партията, свързани с културния и религиозен
национализъм. Тя каза, че е доброжелателно настроена към онези
имигранти, които се интегрират в германското общество, и
съжалява за един рекламен предизборен плакат, показващ корема на
бременна жена с надпис: “Нови германци? Ще си ги направим сами”.

Ден по-рано другият водещ кандидат - 76-годишният
Александер Гауланд, каза пред поддръжници, че правителственият
комисар по интеграцията Айдан Йозогуз, която има турски корени,
може да научи повече за националната култура, ако дойде в
Айхсфелд - районът от Централна Германия, в който той държеше
предизборно слово. “Тогава тя никога повече няма да стъпи тук, и
ние ще можем, с Божията помощ, да си я изпратим обратно в
Анадола”, каза той. Бивш германски федерален съдия окачестви
тези думи като подстрекателство към омраза в нарушение на
германския наказателен кодекс.

Тези два различни подхода пращат объркващи послания.
Този и редица други примери, според критиците, са неприемливи. В
същото време обаче те могат и да помогнат на новата партия да
привлече повече хора.
Същественият момент, смятат някои от нейните
поддръжници, е че АзГ отправя предизвикателство към
политическата система и поведенческите стереотипи, наложени от
нея. Макс Негеле - 50-годишен пощенски служител от Аугсбург,
Южна Германия, признава недостатъците на партията, но добавя, че
му е “втръснало да слуша все една и съща песен. Всеки ден
отивам на работа и съм по-беден от предишния ден”.
Други обаче се отдръпват. Ули Хайнеман - пенсиониран
инженер от Анкрам - крепост на крайната десница в Източна
Германия, е гласувал за АзГ по-рано, но в изборите тази есен
смята да подкрепи партията на Меркел. “Преди гласувах за АзГ,
защото исках да опитам нещо различно. Харесваше ми, че са против
масовия наплив на бежанци”, казва 72-годишният Хайнеман.

Две години по-късно, добавя той, апокалиптичните
прогнози на АзГ не се сбъднаха. “Този път ще гласувам за ХДС.
Меркел ръководи партията доста умно. Тя е спокойна и
уравновесена”, обяснява инженерът.

БТА





Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com