www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 26 септември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Лукреция Бодурова: МОН се е превърнало в обслужващо звено на издателствата

5 Септември 2017

 

Лукреция Бодурова. Снимка: Гласове

Министерството плаща почти двойно по-високи цени за учебниците с пари на данъкоплатеца и ако някой тръгне да се рови назад в годините какви са били отношенията между МОН и издателствата, някои хора може да свършат в затвора, казва Лукреция Бодурова, бивш началник сектор “Учебници” в МОН в периода 1998- 2003 г.

– 12-15 лева за учебник не ви ли се струва твърде висока цена?

– Поначало учебниците, дори и тези, одобрени от МОН, не отговарят на цената по тираж, която издателствата издават. И МОН, за съжаление, което поръчва продукта „учебник“ по свои критерии и изисквания, е оставило изцяло на издателствата да определят цената. Пирамидата е обърната. МОН се е превърнало в обслужващо звено на издателствата. От момента, в който поръча процедурата, до разпространението. И освен че ги обслужва, плаща почти двойно по-високи цени за учебниците с пари от държавния бюджет. Учебниците се плащат много по-скъпо от това, което струват в действителност. А ако издателство „Просвета“ наистина е искало да разпространи този тираж с черно-бели учебници, то тяхната цена би трябвало да е с поне  50% по-ниска, отколкото тази на учебниците с нормални илюстрации, а не само с 30 на сто. Но дори и в момента цената на одобрените от МОН учебници не отговаря на действителната цена и МОН плаща едни грешни пари за учебници.

– Защо се допуска това?

– Защото наредбата е така конструирана, че да създава корупционни схеми. И тези схеми не са от вчера, те действат поне от 2002 година досега.
Когато затваряхме глава „Образование“, в преходните и заключителни разпоредби на закона за учебния план заложихме един текст, който  и до днес никой в МОН не успява да разчете или не желае да разчете. А той е следният: когато МОН издаде нови учебници по нова учебна програма, то има правото следващата учебна година да извърши корекция върху съдържанието на учебниците. Каква беше идеята? Първо – да може след първата година да се установи дали учебното съдържание отговаря на различните особености на децата по обем и по съдържание. Да се разбере дали децата са го усвоили добре, дали има пропуски, дали има неща, които трябва да се коригират в учебниците. Така се вменяваше отговорност на всички в системата, да проследят процеса докрай. Това беше идеята. А не, както е сега, учителят да дава оценка на учебник, който вече е отпечатан. Оценката трябва да се даде една година, след като той вече е работил с това съдържание. И тогава вече може да се разбере кои от тези н-броя учебници се одобряват от учителите. И досега процедурата е корупционна и никой не се вглежда в тази подробност. В зависимост от това как издателствата са успели да си направят маркетинга предварително по училищата и да убедят учители и директори да харесат точно техните учебници. МОН, одобрявайки хипотетично 5 броя учебници по български език, е дало авторски права по закона. Авторите трябва да получат своите пари за това, че са издали даден учебник. А може да се окаже, че учебникът им изобщо не е влязъл в училище. Идеята беше ако има, да речем, три учебника, всички те да влязат в МОН. И вече след първата година, по поръчение на МОН, да се извършат необходимите корекции от МОН и учителят да избере учебника, който му се струва най-добър. Сега пирамидата е обърната. Комисията в МОН си измива ръцете и казва „ами учителите избраха тези учебници“. Учителят не може да седне да изчете всичко, да види бисерите, да забележи неправилното съотношение между илюстрация и текст на момента. Той вижда хубави картинки, съдържанието отговаря, той не е установил дали децата са го приели добре, каква ще успеваемостта на база на това ново учебно съдържание.

– А необходимо ли е въобще да има по пет учебника по български език или история?

– Не, не трябва да има. Трябва да се измени наредбата. Трябва много по-строг контрол върху съдържанието. Стандартът, одобрен към момента, също е много всеобхватен и ненужен. В МОН от 2002 г. досега всичко, което влезе, се одобрява, без да се проверява. Системата е пълна с непотребни учебни помагала, с учебници, които никой не търси. И за да могат издателствата да си избият разходите, те ги вкарват в цената, ходят по училищата един агенти, които непрекъснато принуждават учителите да купуват за децата разни помагала по какво ли не.

 – Как така ги принуждават? Подкупват ли ги?

– Може да се предположи, но не можем да го коментираме директно. Но се предполага, че тези учители и директори, които предпочитат определи издатели, го правят на базата на предварителен разговор с агент от издателството. Нещо, което е недопустимо. Притискат се родителите непрекъснато да дават допълнителни пари за някакви помагала. А това е съвсем ненужно, защото децата вече имат друг вид комуникация. Оказва се, че понякога децата знаят много повече за нещо, което е написано в едно учебно помагало. Така че учебното съдържание трябва да се прецизира. Начинът за одобряване на учебниците трябва да бъде по-лек, да се изработи един железен стандарт, да се следи за това той да отговаря на изискванията на МОН и най-важното – министерството да регулира цената на учебника. Има такъв начин. Все пак това са пари на данъкоплатеца. Пазарният принцип при учебниците на децата не може да работи.

 – Впрочем конкуренцията не трябва ли да свършва до МОН? Да се представят няколко проекта на учебници, от които МОН да избира един. Въобще как гледате на идеята да има само един учебник по един предмет?

– За някои учебни предмети е добре да има няколко варианта на учебника. Но не по всички.

– По кои , например?

– Ами смятам, че учебникът по български език трябва да бъде един. Все пак това са утвърдени правила. Същото се отнася и за учебниците по биология и химия. По всички учебни предмети, по които в края на образвателната степен децата се явяват на изходяща матура, би трябвало да са уеднаквени. Защото многото варианти на учебници в един момент се оказват пречка за децата. По различен начин са поднесени фактите там и това се отразява при оценяването на децата. Няма лошо да има два-три варианта на учебници, одобрени първоначално от МОН. Но идеята е след това министерството задължително да участва в проследяването на резултата от усвояването на учебното съдържание и най-вече да види дали с това учебно съдържание децата ще усвоят образователния минимум , защото това е главното изискване. И вече като се направи корекция, втората година броят на учебниците може съществено да се редуцира.

– От години наред непрекъснато се променят учебните програми, което също е предпоставка за корупция, тъй като новите програми предполагат нови учебници и нови печалби за издателствата. Не е ли това също корупционна схема?

– Разбира се, че е. Няма никакъв смисъл от това. А най-неприятното е, че остават дупки в учебното съдържание по класове. Ако сега е променена учебната програма за 1-8 клас, а следващата година – 2-9 клас, учениците, които са 3-и, 4-и, 5-и и 6-и клас ще учат по старото учебно съдържание. Миналата година дори се случи така, че системата не беше готова и учениците трябваше да учат по учебни помагала. Тъкмо поради тези непрекъснати корекции. Крайно време е МОН да седне и да каже какво е учебното съдържание и какви минимални образователни изисквания за усвояване на учебното съдържание се изискват за 1-и, 2-и, 3-и клас и т.н. И да се извършват такива корекции, че да се стигне до едни универсални учебници в системата.
Частните издателства в България, които в годините след промените изградиха своте структури, благодарение на некоректното отношение към институцията МОН, за която работят, е крайно време да разберат, че правилата се създават от институцията, която дава парите. Който плаща, той поръчва музиката. Да се съобразяват с изискванията, защото МОН е институцията, която определя какво да е съдържанието и вида на учебника и да бъдат благодарни за това, че дотук някой си е позволил лукса да не съблюдава как те изпълняват обществената поръчка. Защото ако някой тръгне да се рови в годините назад какви са били отношенията между МОН и издателствата, някои хора може да свършат и в затвора.

– Можете ли да посочите конкретен корупционен случай?

– Ами понеже напоследък нашумя много случаят с господин Никола Кицевски и издателство „Просвета“, ще ви дам един пример, в който е замесен и той. През 1999 г., след като 10 години не бяха издавани учебници за специалните училища, се направи преработка на учебното cъдържание, защото установихме, че е остаряло и МОН поръча на няколко издателства да предложат оферти за издаването на нови учебници за деца със специални образователни потребности. Едно от издателствата, които участваха в процедурата, бе издателство „Труд“ на г-н Кицевски. При представянето на пилотния тираж на учебниците за 5-8 клас господин Кицевски си беше позволил, без да уведоми МОН, да промени цветността на учебниците, смятайки, че това ще мине незабелязано. Икономия в разхода, която възлизаше на над 560 000 лева. В онези години това бяха страшно много пари.  Но министерството установи това несъответствие и намали сумата, която трябваше да преведе на издателството, така че номерът на господин Кицевски не мина. Този половин милион не беше изплатен на издателството. За което хората, които установиха измамата, понесоха след това наказания и бяха принудени да напуснат МОН. Но така или иначе, издателствата не са коректни към институцията, не са коректни към децата, не са коректни към цялата система. Всички експерти, които тогава работеха и лобираха за издателствата в МОН, след това бяха трудоустроени в същите тези издателства. И в момента може да се каже, че МОН работи срещу МОН. В почти всички издателства в момента работят основни бивши експерти от МОН. Например, София Димитрова, която бе дълги години директор на диреция ,,Средно образование“ сега е в издателство „Просвета“ и много други. Достатъчно е да се види номенклатурата на състава на издателствата. И защо ли? Първо, в министерството те са лобирали активно и за учебните програми, и за процедурите по издаване на учебници. А после вече използват контактите си с директорите на училища за създаването на рекламна мрежа.
От години експерти в МОН, които вече са и държавни експерти в тази институция, са автори на много безплатни учебници и учебни помагала, които се разпространяват в системата. Като служители на МОН те са в изключително тежък конфликт на интереси. Тези хора несъмнено са замесени в корупционни схеми, за да могат техните издателства да печелят, а те да си получават авторските хонорари. Да не говорим, че по този начин те използват и своето влияние и зависимостта на директорите от тях като контролни функции, за да си пробутват учебниците.

– Може ли да посочите имена?

– Достатъчно е да се видят букварчетата, учебниците по български език и математика, там стоят имената им. Няма нужда да ги цитираме.

– Г-н Кицевски е замесен и в сегашния скандал с черно-белите учебници. Могат ли да се направят някои аналогии със случая от 1999 г.?

– Още при първата процедура, в която г-н Кицевски участва тогава, бе направен опит за фалшификация на учебниците. Да не спазиш спецификацията, въз основа на която получаваш пари, и да издадеш едно изделие, което не е качествено още при първа процедура, е доста смущаващо.

 – Как издателствата „стимулират“ учители и директори да избират тъкмо техните учебници?

– Не е тайна, че всички директори и учители получават процент за това, че са предпочели учебниците на едно или друго издателство. Предпочитането на учебниците вече става предварително, тъй като по наредба учителите са задължени да оценяват учебниците, преди да бъдат пуснати в системата. Нещо, което е недопустимо И самите учители протестират срещу това и не са съгласни да си прекъсват лятната отпуска, за да оценяват пилотните тиражи на издателствата. Това не е тяхна работа. Комисията в МОН трябва да си е свършила работата по оценяването и оттук нататък учителите не би трябвало да имат ангажимент да добавят и тяхната оценка.

– Още повече, че на въпросната комиия в МОН за това й се плаща?

– МОН наема външни оценители за учебниците.

– Това не е ли странно? Не разполага ли със собствени?

– Не може без външни оценители. Важно е кои са избраните. Все пак учебникът се оценява по много параметри. За съжаление до членовете на комисиите, издателствата вече са се добрали преди процедурата. Оказва се голямо влияние.
Наредбата за учебници, която действаше от 2002 г. досега, е изключително корупционна и създаде целия този хаос в системата. Защото учебните помагала и учебниците се одобряват на килограм, за да няма проблем с издателствата. Оттук нататък схемата е добре изградена. Аз мисля, че тази наредба трябва да бъде изцяло отменена. Експертността трябва да надвие над желанието за допълнитени доходи в цялата система.
В момента МОН се занимава с това да събира тиражите на издателствата от училищата. Дирекция „Учебници“ на МОН в момента е обслужващо звено на издателствата. Тя се занимава с това да предлага списъка с учебниците, да събира тиражите, да изпраща бройките до инспекторатите, да събира информация от училищата, да я представи в сдъвкан вид на издателствата и те само да отидат и да доставят учебниците. И накрая да им плати.

– Нещо като спедиторска фирма на издателствата, така ли?

– Да, много точно казано. Спиди-МОН. Няма нужда МОН да се занимава с това. То има други задачи. Неговата основна задача е да разбере дали учебниците, които е одобрило, се възприемат добре и от децата. Експертите по региони са за това. Във всеки регионален инспекторат по образованието има експерт по български език, по математика и др. Аз не знам какво  правят тези екперти там? Има ли и един експерт, който да има експертно отношение към учебното съдържание на учебниците и учебните програми?

– Обществена тайна е, че инспекторатите по образованието се ползват като партийни ясли за трудоустрояване на близки и роднини. Говори се, че ДПС контролира изцяло системата, така ли е?

– Този контрол не е от днес. Дълги години г-н Лютви Местан беше председател на комисията по образованието в парламента. Оттук нататък в министерството на образованието Мукаддес Налбант  ръководи инспектората на МОН. Тя е  зам.-министър , с ресор средно образование, директор на дирекция „Учебници“. Това име не бива да се забравя. Контролът върху учебниците и цялото учебно съдържание се извършва от ДПС. В момента, например, директор на дирекция „Учебници“ в МОН е Пенка Иванова, привнесена в министерството през 1989 г. като близка приятелка на Осман Октай. Има определени хора в МОН, зависими от партийни структури, които се въртят на различни постове през годините. В едни моменти отстъпват на по-задни позиции, в други биват избутвани на ръководни постове, но никога не изпадат от системата.

От “Гласове” със съкращения.

След публикуване на интервюто Никола Кицевски, шеф на издателство “Просвета”, заплаши сайта “Гласове”, че ще го съди, и поиска незабавно да свалят това интервю (виж тук).





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com