www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 23 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Влиянието на Китай почти няма граници. Да ни тревожи ли "Пътят на коприната"?

6 Септември 2017

 

Глобалната програма на президента Си Цзинпин за инвестиции в инфраструктура е заплаха за Запада не само заради икономическата доминация. Си Цзинпин играе сериозна политическа игра

Рисунка: доминиканюз

Тази година в складова база в Баркинг, Източен Лондон, пристигна първият пряк товарен влак от Китай за Обединеното кралство, който докара контейнери с потребителски стоки. Влакът, наречен “Източен вятър”, е пътувал 16 дни, изминавайки около 12 070 км през осем страни - в пъти по-кратко време, отколкото би било необходимо по море. Няколко месеца по-късно влакът извърши и първото си пътуване в обратна посока и докара уиски, лекарства и бебешки продукти за гигантските пазари на едро в град Иу, на източния бряг на Китай.

Миналата година в Европа са пристигнали 1702 товарни композиции от Китай, двойно повече в сравнение с 2015 г., като броят на жп връзките се увеличава.

Името на влака е от прочутите думи на Мао Цзедун: “Или източният вятър ще надделее над западния, или западният над източния”, обявява той през 1957 г. Шейсет години по-късно китайското ръководство прави всичко възможно да направи така, че източният вятър да надделее. Движещите се през Евразия влакове са част от опита им да създадат нов “Път на коприната” - проект, вдъхновен от древните търговски пътища със същото название, които някога пресичали отдалечените пустини и степи на Централна Азия. Днес китайските лидери са мотивирани от стремеж към икономическо могъщество и национално величие.

Изграждайки и финансирайки магистрали, железници и пристанища, китайското ръководство буквално иска всички пътища да водят към Пекин.

Новият “Път на коприната” има по-голям географски и икономически обхват от древния си съименник, който минавал предимно по суша и бил използван само за търговия. В супохътната си част проектът предвижда строителство на нова транспортна инфраструктура и коридори за превоз на индустриална продукция, свързващи Централна Азия с Близкия изток и Европа. По вода той включва нови пристанища и търговски маршрути, от Южнокитайско море към Южния Пасифик, както и от Индийския океан чак до Средиземно море. Пекин казва, че инициативата обединява около 65 страни, но засега няма окончателен списък на участниците. На дипломатически език това означава, че Китай финансира, инвестира и строи в голямата част от развиващия се свят.

Инициативата се лансира усилено от президента Си Цзинпин, който за петте години, откакто дойде на власт, се опитва да увеличи китайското влияние. Тя заема основополагащо място в програмата му за “Китайската мечта”, огласена от него в Националния музей на Китай на площад “Тянанмън” при първата му публична изява, когато оглави Китайската комунистическа партия. Тогава той разгледа изложба в музея, показваща как след “столетие на национално унижение” шестте десетилетия на комунистическо управление са донесли благоденствие на Китай и обеща “голямо възраждане на китайския народ”. На езика на комунистическата пропаганда това значи “Да направим Китай отново велик”.

Следващия месец Китайската комунистическа партия ще се събере на своя Деветнайсети конгрес, на който ще се реши кой ще управлява Китай следващите пет години и повече. Провъзгласен вече от ККП за “ядро” на ръководството на партията, Си изглежда се готви да затегне хватката си върху властта. При неговото управление в Китай стана по-страшно място и се засилиха репресиите - но Си с право може да претендира, че в международен план страната му вече е много по-силна и по-уважавана, отколкото при встъпването му в длъжност. Насърчен от отслабващите позиции на САЩ при Доналд Тръмп той използва икономическите мускули на Китай, за да възстанови историческото положение на Пекин на господстваща сила в региона.

Новият “Път на коприната” играе централна роля в националистическата визия на Си. Финансирайки и строейки транспортна инфраструктура, газови и електрически коридори Пекин цели за стратегически цели да изплете мрежа от икономически зависимости и така да привлече по-близо в орбитата си други страни. Очевидно интересите на Китай са на първо място, но слабо развитите страни, които биха пренебрегнали обещанието му за изграждане на така нужната инфраструктура, не са много. Единственото изключение е Северна Корея, където засега китайските икономически лостове като най-големия търговски партньор на Пхенян изглежда не могат да се мерят с ядрената заплаха и амбициите за пълна самостоятелност на Ким Чен-ун.

Някои основополагащи елементи на новия “Път на коприната”, като сухопътните коридори за товарни превози от Китай за Европа, вече са факт. Според данните на Пекин преките инвестиции по маршрута на пътя за 2015-2016 г. са възлезли на 30 милиарда долара, а китайските компании са сключили договори за строителство на стойност 189 млрд. долара и са спечелили 145 млрд. долара в над 60 страни.

Има съмнение обаче за сигурността и търговската целесъобразност на пътя. Както се твърди, пакистанските власти са разположили 14 500 служители на своите сили за сигурност, за да гарантират безопасността на около 7500-те китайски граждани, работещи по изграждането на икономическото трасе. През май отчетливо се видя опасността, след като двама учители по китайски бяха отвлечени и убити от въоръжени лица в Квета, отдалечен, но важен участък от коридора.

Товарните композиции от Китай за Европа може да се окажат недоходоносни, колкото и време да пестят. Държави с враждебни отношения с Китай в исторически план като Виетнам и Индия се опасяват от стратегическите измерения на разрастването на китайското влияние. Делхи окачестви строителството от Пекин на пристанища в Индийския океан, особено в Шри Ланка и Пакистан, като плацдарм за военен експанзионизъм - “перлена огърлица” около шията на Майка Индия. Военното противопоставяне с Китай това лято в района на спорната им граница в Хималаите само засили безпокойствата на Индия.

Заплахата от конфликт между двата азиатски гиганта хвърли сянка върху Деветата годишна среща на върха на петте страни от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - започнала в неделя в китайския пристанищен град Сямън. Срещата между Си и индийския премиер Нарендра Моди може да успокои напрежението, но стратегическото съревнование ще се запази.

В други части на Азия китайската инфраструктурна дипломация носи ползи: във Филипините - в края на миналата година филипинският президент Родриго Дутерте се прибра от Пекин с няколко инвестиционни и търговски споразумения на стойност 24 млрд. долара, след като обяви “отделянето” на страната си от САЩ - и Малайзия, чийто премиер Наджиб Разак се обяви за “истински приятел” на Китай, след като си осигури споразумения за 34 млрд. долара. Малки страни, като Камбоджа и Таджикистан, също са силно зависими от Китай при осигуряването на жизненоважни за обществото услуги.

Геополитическите лостове на Китай се увеличават. След края на Втората световна война САЩ бяха доминиращата сила в Азиатскотихоокеанския регион - но погрешните дипломатически ходове на Тръмп са от полза за Пекин. Решението на президента да се откаже от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), търговско споразумение с 12 страни, което не включваше Китай, отслаби регионалното влияние на Вашингтон. ТТП беше замислено от правителството на Обама като котва на американското икономическо и дипломатическо присъствие в Азия за сметка на Китай. Сега Пекин лансира сключването на алтернативно споразумение, този път включващо Китай, но не и САЩ.

С обръщането на американската страна при управлението на Тръмп повече към своите вътрешни проблеми един нов и самоуверен Китай се опитва да заеме нейното място. По-рано тази година Си призова делегатите на форум в Пекин за новия “Път на коприната” да отхвърлят протекционизма и да прегърнат виждането за глобална търговия, лансирано от китайската пиар машина като “Глобализация 2″. Голяма част от това са само приказки, но Си играе сериозна дипломатическа игра. На форума в Сямън присъстват 30 държавни глави - не толкова, колкото се надяваше Пекин, но достатъчна трибуна за китайския президент да се покаже като сериозен държавник от международно значение.

Китайското ръководство е наясно, че има още много дипломатическа работа за вършене, тъй като не са много страните, които гледат сериозно на мантрата му за “взаимоизгодно” сътрудничество. Казано просто, не й вярват. Но практичната му икономическа дипломация е доста по-смела и с по-далечен хоризонт, отколкото всяка от алтернативите. При Тръмп САЩ нямат единна политика за Азия и вече не са смятани за надежден партньор, дори от регионалните си съюзници. Япония все още е голям източник на инвестиции в Азия, но нейната икономика изглежда много малка в сравнение с китайската и не може да се съревновава във финансирането.

От британска гледна точка игрите за влияние на Китай в Азия изглеждат нещо далечно. Ако по новия “Път на коприната” пристига просто още един контейнер с евтини потребителски стоки, какво пък толкова. Но ако китайската икономическа дипломация успее, това вече ще засегне Великобритания. Шумът от това лято около решението на издателството на Кембридж “Кембридж унивърсити прес” да се съгласи с искането на Пекин да премахне 300 статии с политически чувствително съдържание показва доста ясно, че икономическите лостове купуват политическо влияние. Стопанският натиск върху Запада да изпълнява нелиберални искания на Пекин само ще се засилва.

В Азия и не само там възходът на Китай ще донесе много икономически възможности, но може да има и унищожителни последици в политически план. Мао предрече, че източният вятър в крайна сметка ще надделее над западния. Ако се окаже прав, силата му ще се усети от всички.

БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com