www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 25 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Карлес Пучдемон иска да отцепи Каталуния. Кои са сепаратистите в Европа

8 Септември 2017

 

Франс прес

Карлес Пучдемон. Снимка: от тв екрана

Тази мисия му бе поверена почти случайно, но той преследва целта с решимост и воля. Глух за предупрежденията от Мадрид, каталунският премиер Карлес Пучдемон се готви да свика референдум с надеждата да осъществи младежката си мечта за независима Каталуния.

“Остават 25 дни (до референдума) и в тези 25 дни от него няма да ударим спирачки”, предупреди той във вторник с оглед на евентуални репресии от испанското правосъдие и централното правителство на Мариано Рахой, които се обявиха против вота, насрочен за 1 октомври.

Съдбата на 54-годишния журналист, син на скромно семейство сладкари, в миг се промени през януари 2016 г., когато бе поканен в последния момент да оглави пъстра коалиция от сепаратисти, решени да открехнат за богатия регион с население от 7,5 милиона души “вратите към независимостта”.

Почти неизвестен допреди две години, този мъж с бухнала черна коса днес вече е най-големият враг на консервативното правителство в Мадрид.

Отцепник открай време

Карлес Пучдемон мечтае за независима Каталуния още от
детските си години, прекарани в родното село Амер с 2200 жители,
недалеч от градчето Херона, където после кметува от 2011 до 2016 г.

И никога не крие тези възгледи, дори когато не са на почит
нито в региона, нито в дясната партия “Демократична конвергенция
на Каталуния”, в която се включва през 1980 г., докато тя
преговаря с Мадрид за по-голяма автономия на областта.
“Мнозина в Каталуния станаха отцепници, защото развиха
алергия към политиката на Мадрид. Но не и той”, обяснява
писателят Антони Пучверд.

“Неговите убеждения са изцяло в унисон с общата му
космополитна нагласа”, уверява Пучверд, описвайки своя приятел,
който е в крак с новите технологии, говори бегло английски,
френски и румънски - майчиния език на своята съпруга, майка на
двете им деца.

“Той винаги е свързвал активната си политическа дейност с
журналистиката”, посочва журналистът от радио “Сер” Рамон
Иглесиас, роден в Херона.

През 1991 г. Карлес Пучдемон, който работи тогава в местен
вестник, подема кампания за смяна на името на града с
каталунското Girona, Жирона, спомня си Рамон Иглесиас.
Същата година заминава за Словения, за да проследи пътя към
независимост на бившата югославска република.

Вече като кмет на Херона той настоява през 2014 г. Леонор
Бурбонска, дъщеря на новия крал Фелипе Шести, да не носи титлата
принцеса на Херона, на която има право като наследничка на
испанския престол.

Силвия Панеке, депутат социалист от Херона, вижда тук израз
на национализъм и “упорит стремеж да се прокара черта между
привърженици и противници на проекта за независимост”.

“Огромна свобода”

По думите на журналиста Енрик Хулиана тези затвърдени вече
нагласи го правят “идеалния кандидат” за приемник на бившия
премиер Артур Мас (2010-2015), чийто имидж на новопосветен в
сепаратизма и политиката за икономии отблъскват отцепниците левичари.
“Пучдемон е по-прям човек, с ясни идеи, по-склонен към
действия”, обяснява негов съпартиец.

През юни 2016 г., когато крайнолевите сепаратисти го лишават
от подкрепата си, той дръзва да постави на карта своя мандат -
иска вот на доверие от регионалния парламент.

Отново без колебание агитира в полза на референдум за
самоопределение - идея, по която няма консенсус в партията, и
принуждава към оставка четирима души от кабинета си, сметнати за
твърде нерешителни в дуела с Мадрид.
“Не се е канел да прави политическа кариера и това му дава
огромна свобода”, отбелязва Антони Пучверд.

Преди да стане каталунски премиер, той основава център за
политически анализи, регионална агенция по печата, англоезично
издание за Каталуния и напуска поста главен редактор в местен
вестник, за да пътешества из Европа.

Той не се тревожи и за последиците от референдума, изрично
забранен от испанското правосъдие, смята Антони Пучверд.
“Откакто го познавам, е сменил четири-пет работни места. Той
е човек свободен и промените не го плашат. Друг на негово място
много би се тревожил за бъдещето си - не и той”, добавя
неговият приятел.

Още по темата: Сепаратистки стремежи в европейски страни

Франс прес

Няколко европейски региони искат независимост в една или друга степен, подобно на испанската автономна област Каталуния, чийто парламент снощи прие закон за произвеждане на референдум за независимост на 1 октомври въпреки забраната на Мадрид.

Корсика

Средиземноморският остров Корсика е единственият регион в континентална Франция, притежаващ особен статус, който му дава специални правомощия. След десетилетия борба, белязани от над 4500 атентата, отговорността за които пое Фронтът за национално освобождение на Корсика, през 2014 г. нелегалната организация обяви, че се отказва от оръжието, за да премине към политическа борба.

Благодарение на съюза между поддръжниците на независимостта и умерените партии, корсиканските националисти станаха първа политическа сила в региона и през 2015 г. получиха мнозинство в регионалния парламент. През юни тази година Корсика избра трима депутати националисти, за да я представляват във френския парламент.

Шотландия

От 1998 г. Шотландия е полуавтономен регион във Великобритания. Областта има парламент с широки правомощия, включително в образованието, здравеопазването, околната среда и правосъдието. Проблемите на отбраната и дипломацията обаче се решават от Лондон.

На исторически референдум през 2014 г. северната британска провинция отхвърли независимостта с 55 на сто. След като две години по-късно Великобритания гласува в подкрепа на Брекзита, проектът на националистите получи нов тласък. На референдума през 2016 г. шотландците гласуваха с голямо мнозинство в подкрепа на оставането в ЕС.

Поради тежките загуби, понесени от Шотландската национална партия на парламентарните избори през юни, първият министър на региона Никола Стърджън беше принудена да отложи решението за произвеждане на втори референдум за есента на 2018 г., след преговорите за Брекзита.

Фландрия

През последните десетилетия северният холандскоезичен белгийски регион Фландрия получи множество правомощия и доминира политическата и икономическа сцена. Фламандският национализъм, зародил се през 19 век, не е бил никога толкова силен.

На изборите през 2014 г. партията Нов фламандски алианс стана първата политическа сила в Белгия и крайъгълен камък на дясното правителство на премиера Шарл Мишел. Партията планира да поднови борбата за автономия през 2019 година.

Фарьорски острови

От 1948 г. Фарьорските острови са автономен архипелаг в Дания, в северната част на Атлантическия океан. Очаква се на 25 април догодина островите да организират референдум за нова Конституция, която им дава право на самоопределение. Те притежават собствен парламент, суверенни териториални води и авиокомпания, но външните работи и отбраната се определят от Дания.

Страната на баските

Сепаратистките напрежения се уталожиха в испанския регион Страната на баските, разделен между Испания и Франция. През 2013 г. движението Батасуна, политическо крило на сепаратистката организация ЕТА, се саморазпусна. Сепаратистката група, обявена от САЩ и ЕС за терористична организация, е смятана за отговорна за смъртта на 829 души за 40 години на насилие. През 2011 г. обаче тя обяви, че прекратява въоръжената борба.

Баският сепаратизъм обаче не изчезна. Баската лява сепаратистка коалиция “ЕХ Билду” е втората политическа сила в Страната на баските. Почти 17 процента от баските искат независимост, а 42 на сто искат по-широка автономия, според проучване от миналата година.

Нова Каледония

Очаква се през ноември 2018 г. френският архипелаг Нова Каледония, разположен в южната част на Тихия океан, да организира референдум за независимост. 20 години по-рано беше подписано Споразумението от Нумеа, с което започна процес на деколонизация. Очаква се на референдума да спечелят противниците на независимостта.

БТА


Миналите връзки сега


Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com