Брезовица – могат ли сърби и албанци да живеят заедно?

Етнически албанци, които работят в ски-курорта Брезовица, и сръбски собственик на хотел. В селото, населено предимно със сърби, са оптимисти за съвместното съжителство на сърби и албанци и твърдят, че карането на ски е по-важно от етническите противоречия. Снимка: Интернешънъл хералд трибюн

Войната тук не е забравена. Но в този ски-курорт има поне едно място – на 1700 метра височина, над планина, покрита през зимата със сняг – където албанците и сърбите се опитват, макар и нелесно, да живеят заедно.

„Докато мога да си изкарвам хляба, не ме е грижа кой притежава Косово“, казва Иван Милосавлевич, сръбски собственик на ски-хижа, като отпива глътка сливовица и гледа клипове със сръбска музика с двама албански приятели.

„Рядко слизам долу, тъй като този връх е цивилизацията. Там долу е политическата джунгла“, казва Иван.

Неговият албански приятел Лутфи Алози, който идва да кара ски със семейството си, кима в съгласие. „Обичаме повече да караме ски, отколкото да се мразим“, казва той на добър сръбски. „Просто искаме да си прекарваме времето добре“, добавя той, преди да целуне Милосавлевич по бузата и да каже довиждане.

Гледката на сърби и албанци, които пияни се смеят заедно, е крехък знак за оптимизъм в това населено предимно със сърби ски-село. То датира от времето, когато назъбената му природна красота, пухкав сняг и ски-писти на олимпийско ниво привлякоха бившия югославски лидер Йосип Броз Тито.

Днес умиротворители от НАТО в камуфлажни униформи патрулират склоновете на Щръпце, на около 61 километра от Белград. Селището е под протекцията на ООН след бомбардировките на НАТО, които спряха нападението на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич срещу албанското мнозинство в Косово.

Осем години по-късно, в момент, когато албанците в Косово заплашват да обявят независимост от Сърбия през декември, последиците от войната са ясни. Полицаи от ООН стоят на стража край гигантския паметник на Армията за освобождение на Косово (АОК) на входа на града. Сърби, разселени по време на войната, простират бельо на балконите на напуснати албански вили.

„Понякога стоя тук и не мога да повярвам, че това е Европа“, казва един служител на ООН, като маха гневно с ръце. Много сърби се опитват да останат в бизнеса, тъй като ски сезонът докарва около 100 000 косовски албанци от средната класа. Те посещават сръбските ресторанти, хотели и магазини. Тогава и двете страни са заставени да загърбят различията си, поне временно.

Както поделените общности по света се мъчат да съществуват съвместно – шиити и сунити в Ирак, евреи и палестинци в Израел – случаят с Брезовица показва как силата на обстоятелствата, икономиката и дори удоволствието да се карат ски, могат да превъзмогнат разделението и колкото и да е временно – да погребат болките на бившите врагове. През последните две години албанските скиори започнаха да се завръщат и някои от сръбските предприемачи са развълнувани.

Брезовица има капацитет да обслужва 5000 скиори, но хотелите са полупразни. В очакване на решението за независимостта на Косово сърбите не искат да инвестират тук. Снимка: ski.sk

Орло Йованович, на 58 години, сръбски ръководител на местната бизнес асоциация и собственик на ресторант „Рок“, казва, че местната икономика е зависима от албанците от средната класа и той е решен да ги върне обратно. Не е лесно. “Много ресторанти и хотели, собственост на сърби, остават празни по време на ски сезона, тъй като албанските туристи са под натиск да бойкотират сръбските заведения”, споделя той. Когато албанските му приятели идват в неговия ресторант, те се опитват да скрият самоличността си от другите сърби. Йованович е носталгичен към дните на бивша Югославия, когато ходел на кино с албанските си приятели, а ресторантът бил толкова пълен, че трябвало да връща хора.
Все пак, в опит да привлече повече албански посетители, той е извадил свинското от менюто на „Рок“ и вместо това предлага телешко, като зачита мюсюлманските норми на хранене.

Наскоро той пътува за Прищина, като игнорира загрижеността на приятелите си за сигурността му, и се опита да убеди албански туристически агенции да докарат албански туристически групи в града. “С албанците живеехме много добре”, разказва той и гледа към празните маси. “Сега албанските ми приятели казват, че не могат да дойдат на сръбско място дори да изпият чаша вода.”

Няколко албанци заявиха обаче, че карането на ски е по-важно от всякакви етнически напрежения. Шкелзен Доми, албанец и, както сам се определя, ски-фанатик, който посещава Брезовица от 30 години, казва, че приятелите му го мислят за луд, тъй като наскоро решил да ремонтира вилата си, изгорена от сръбски офицери през 1998 г. Но Доми, който работи за международна организация в Прищина, иска да остави миналото настрана. Той казва, че честото спиране на електричество в града, което оставя скиорите блокирани по лифтовете, е по-голям проблем от враждебните сърби. Наскоро той се оказал залостен за час на седалков лифт с един сърбин и вместо да спорят за бъдещето на Косово, двамата обсъдили коя е по-предизвикателната писта, преди да се пуснат заедно надолу по планината.

Той казва, че търговските отношения между сърби и албанци може да помогнат да бъдат превъзмогнати старите неразбирателства. Когато неговият 13-годишен син се притеснявал наскоро да купи кока кола от 10-годишен сърбин, Доми го научил да казва „моля“ и „благодаря“ на сръбски. “Всеки ски-сезон всички говорят, че ще има проблем, провокация, война. Но на хората войната им е писнала. Те само искат да живеят в мир и да карат ски”, казва той.

С приближаването на новия ски-сезон обаче планът на Косово да обяви независимост занимава умовете на всички. Местните сърби разбираемо са разтревожени и се опасяват, че ще бъдат оставени във враждебна страна, доминирана във всички, освен четири района, от етническите албанци. Местните бизнесмени също се страхуват, че властите на независимо Косово ще предприемат действия, за да поемат курорта, което ще коства работата на част от 15-те хиляди сърби.

Албанците пък се тревожат, че сръбският район Щръпце ще се отцепи и ще се присъедини към Белград. Техният любим ски-курорт ще бъде изгубен завинаги.

Йовица Будович, директор на хотел „Нарцис“, един от най-големите в Брезовица, се оплаква, че едва крета заради петпроцентната заетост на леглата. Той казва, че разпадащата се инфраструктура в курорта, който може да обслужва 5 000 скиори и има 10 ски-лифта, се нуждае от инвестиции. Но малко сърби искат да инвестират в курорт, който може да попадне в албански ръце.

“На времето това беше четиризвезден хотел, но сега, заради политиката, стаите са празни и всичко е замръзнало”, казва Будович. “Правенето на пари е по-важно от разногласията. Политиците са тези, които създават проблеми.” Недоверието към мултиетническия общински съвет на Щръпце е толкова голямо, че албанските служители отказаха да работят в една сграда със сръбските си колеги. Всеки път, когато албанец се нуждае от печат от сърбин, идва пратеник от албанския офис, който е на пет километра.

Радица Гърбич, сръбският изпълнителен директор на общината, развенчава идеята, че сърби и албанци могат да бъдат щастливи заедно. Тя се оплаква, че албанците, които идват да карат ски, замърсяват планината и не харчат достатъчно в сръбските заведения. “Местните сърби,казва тя, живеят в страх да не се повтори март 2004 г. Тогава избухнаха бунтове, а албански тълпи нападнаха сръбското малцинство в анклавите му, като убиха 19 души и раниха стотици други.” Гърбич е готова да се премести в Белград, ако ситуацията не се подобри и доверието не бъде възстановено.

“Ситуацията сега е О.К. заради толерантността на сърбите към албанците”, казва Гърбич. “Но е илюзия, че нещата тук вървят добре. Ще работя с албанските си колеги, но приятелството ни свършва дотук,” казва тя.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.