Два факта за 9 септември
Девети септември 1944 г. отбелязва едновременно два факта:
– Краят на антидемократичното, античовешко, профашистко и пронацистко управление на цар Борис III (и наследника му), както и на техните правителства, довели страната до национална катастрофа, пълна икономическа, социална и културна разруха и…
– Началото на марионетното, античовешко, антидемократично и просъветско управление на ОФ, впоследствие – БКП и БЗНС, довело страната до национална катастрофа и пълна икономическа, социална и културна разруха.
Днес ще се публикуват статии, в които ще се отбелязва само единият от тези два факта – според това кой е авторът.
Няма нужда да съм Ванга, за да направя едно лесно и вярно предсказание: докато не признаем като хора, общество, нация и държава, че тази дата не е еднозначна, няма да се оправим.
Няма да се оправим – не и докато феновете на цар Борис III отказват да признаят вината му за приемането на античовешките закони, убийствата, депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония, вкарването на страната в нацистката коалиция, обявяването – без никакъв натиск! – на война срещу САЩ и Великобритания и др.п.
Няма да се оправим – не и докато носталгиците по социализъма отказват да разберат, че тежкото икономическо състояние на страната след началото на промените се корени не в демокрацията, а в наследената неработеща болшевишка икономика, ниската култура на дребния еснафин, в наличието на връзки, дефицит и опашки.
Няма да се оправим, докато и едните, и другите отказват да признаят факта, че убийствата на българи са извършвани от други българи, а не от германци или руснаци.
Няма да се оправим, докато и едните, и другите търсят начини да оправдаят случилото се („Такова беше времето“, „А ако не беше станал съюзник на Хитлер, щеше да е по-лошо“ и др.п.), вместо да погледнат виновно надолу и да кажат, че не са се замислили, че истината е жестока.