Меркел и бежанците: измъкване от политическата бездна

Ройтерс

Широко разпространяван колаж в социалните мрежи по повод селфитата на Меркел с мигранти. Снимка: Нюздоктор.ком

Към края на предизборна реч в Северна Германия неотдавна канцлерът Ангела Меркел засегна бежанската криза в Европа през 2015 г. и предложи на аудиторията успокоително двойнствено послание.

Германия трябва да е горда от топлото посрещане на стотици хиляди кандидати за убежище, много от които бягащи от война и преследване в Близкия изток, каза тя пред около 1000 души в рибарското село Щайнхуд. После смени посоката: „Това, което се случи през 2015, не може, не бива, не трябва да се случва отново.“

Тази фраза Меркел използва непрекъснато по площадите из цяла Германия в кампанията си за изборите на 24 септември, които всички очакват да спечели.

Две години след като отвори границите на Германия за кандидатите за убежище, за да се предотврати надвиснало според нея хуманитарно бедствие, заради което популярността й рязко спадна, Меркел успя да се измъкне от най-дълбоката дупка на политическата си кариера. Много са факторите за това завръщане. Но малко от тях са толкова важни като умението й да преобърне темата за бежанската криза по начин, приемлив за повечето германци, независимо дали приемаха или осъждаха действията й през 2015 г.

„Меркел не се обявява за отворени граници, а това пасва идеално с настроението в страната“, заяви Робин Александър, автор на бестселър за политиката на германското правителство към бежанската криза. „Много хора харесват образа на Германия като модел на хуманна добродетелност. Същевременно те знаят, че страната не може да продължи да приема бежанци като преди. Именно това са чувствата, върху които Меркел въздейства.“

Към края на 2015 г. 890 хиляди кандидати за убежище влязоха в Германия, много от тях без редовни лични документи, и натовариха местните общности.

Действията на Меркел разделиха Европа и доведоха до засилване на антиимгрантските настроения. Твърдо дясната партия „Алтернатива за Германия“ може да влезе в парламента за първи път. Година след решението на Меркел и след поредица от неголеми нападения в Германия от ислямистки радикали, рейтингът й на одобрение спадна с 30 пункта на 45 процента и се поставяше въпросът дали тя трябва да се кандидатира отново за канцлер.

Но днес 63 процента от германците казват, че тя се справя добре с работата си, според изследване на фондацията Бертелсман, а 59 процента смятат, че страната се движи в правилна посока. „Пътят беше дълъг и труден, но стигнахме до момент, в който бежанският въпрос вече не е негатив за Меркел в предизборната кампания“, заяви неин висш съветник.

„Без алтернатива“

Меркел беше подпомогната от външни събития като гласуването във Великобритания за излизане от ЕС и изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ – и двете събития подсилиха представата за нея като за гарант на стабилност.

Решението на Македония в началото на 2016 г. да затвори границата си с Гърция спря притока на бежанци и натискът върху Германия спадна. А и в страната не се стигна до големи ислямистки нападения – нещо, което би могло да отблъсне избиратели. От съществено значение е и умението на Меркел да напипва пулса на германците.

На много от публичните си прояви тя е посрещана и от антиимигрантски демонстранти, които се опитват да прекъсват речите й с освирквания и скандирания „Меркел да си ходи!“
В Щайнхуд жена носеше плакат, на който ръцете на Меркел, изобразяващи ромб, са върху германското знаме с обагрена от кръв дупка от куршум по средата. „Предлагам ви терор, смърт и хаос“ – гласеше текст върху плаката.

Но десетината протестиращи бяха изтласкани от привържениците, които аплодираха посланията й.

„Не знам дали е имало друг начин за справяне с бежанската криза. Тези бежанци трябваше да отидат някъде“, каза Вили Кордес, на 70 години, който ръководи фирма за отпушване на канализации в съседно селище. „Не вярвам, че някой друг би се справил по-добре.“

В нейна полза за изборите работи фактът, че много от другите основни политически партии в Германия, включително левоцентристката Социалдемократическа партия, ръководена от съперника й Мартин Шулц, подкрепят политиката й на отворени врати.

„Алтернатива за Германия“ – чиято предизборна платформа е расово обагрена и това отблъсна някои избиратели – бележи най-високите рейтинги след 2016 г. Една от основните партии, предложила твърдолинейна алтернативна политика, е посестримата на ХДС на Меркел, баварският Християнсоциален съюз. Глас за ХСС е равносилен на глас за Меркел.

Мръсна работа

Ключов фактор зад новия възход на Меркел е намаляването на кандидатите за убежище, идващи в Германия. Около 280 хиляди пристигнаха през 2016 г., а тази година се очакват още по-малко.

Меркел си приписва заслугите за това, като изтъква сделката, за която посредничи между ЕС и Турция и която предвижда Анкара да намали броя на мигрантите, преминаващи през турска територия.

Но критици казват, че затварянето на балканските граници – което Меркел публично разкритикува – е истинската причина. Някои виждат паралели с поведението й по време на финансовата криза в еврозоната, когато президентът на Европейската централна банка Марио Драги обеща да направи „каквото трябва“, за да опази единната валута, и й позволи да води твърда политика към страни от зоната като Гърция, без да се притеснява от последиците.

В бежанската криза страни като Македония, Турция и Унгария бяха тези, които блокираха пътя на бежанците, и така свършиха „мръсната работа“ на Меркел и й съдействаха да опази имиджа си на загрижен лидер, който помага на хора, бягащи от война.

Подходът помогна на Меркел да разшири своя контрол над политическия център. Някои десни избиратели може и да са избягали при „Алтернатива за Германия“, но анкетите показват, че млади избиратели от градовете, които традиционно клонят наляво, ще запълнят празнината.

Германската икономика е достатъчно силна да поеме притока на бежанци без големи сътресения в обществото. Като реакция на нацисткото си минало Германия се прояви като по-отворена, по-толерантна страна в кризата, отколкото мнозина очакваха. Анкета от този месец постави тероризма начело на страховете на германците. Но според друго проучване за „Билд“ те не смятат за приоритет намаляването на имиграцията.

„Германците са удивително глобални, либерални и отворени към света“, казва Мено Смид, шеф на института за приложни социални науки Инфас, който публикува проучване миналия месец, показващо широко приемане на бежанците в Германия. „Ние сме печелившите от глобализацията. Икономическите фактори, довели до избирането на Тръмп, просто не съществуват.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.