„Роснефт“ настъпва в Иракски Кюрдистан

Ройтерс

Русия стана основен спонсор на иракските кюрди, мълчи си за референдума за независимост

Кюрд празнува изборната победа в северния иракски град Киркук. Снимка: АП/БТА

Русия, единствената голяма сила, която не призовава иракските кюрди да анулират референдума си за независимост следващата седмица, бързо се превърна във водещия инвеститор в сделки с кюрдски петрол и природен газ, с обещани над 4 милиарда долара за по-малко от година, казват източници от сектора.

Вашингтон, европейски страни, Турция и Иран се противопоставят на решението на иракските кюрди да произведат на 25 септември референдум за независимост, който кюрдите смятат за кулминацията на десетилетия борба за собствена държава, но Ирак определя като нарушение на конституцията му.

Тази седмица Белият дом в изявление нарече планирания вот „провокационен и дестабилизиращ“ и отбеляза, че той ще се състои не само в автономния кюрдски регион, но в спорни територии.

Москва обаче не е отправила такъв призив за анулиране на вота. Вместо това, броени дни преди планирания референдум, руският държавен петролен гигант „Роснефт“ обяви най-новата си инвестиция миналата седмица, в помощ на Иракски Кюрдистан да развие сектора си за природен газ за вътрешно потребление и после за износ.

Пълната стойност на сделката не е официално обявена, но според запознати с нея източници от сектора тя е над 1 милиард долара. Това е третата голяма инвестиция на „Роснефт“ в кюрдския регион от февруари, което превръща Москва от слабо известен в Кюрдистан аутсайдер в най-големия източник на пари за региона.

Според източниците от този индустриален сектор сделките на „Роснефт“ откакто стъпи в Кюрдистан през декември м.г. са на обща стойност около 4 милиарда долара. Това надхвърля двата милиарда долара, които кюрдският регион е получил от продажби на петрол от международни търговски фирми, които плащат предварително за износа, както и получения от съседа Турция 1,5 милиард долара.

Това бележи и голямо преориентиране на иракските кюрди,
които бяха в тесни връзки с Вашингтон от 1991 г., когато САЩ им
предложиха подкрепа от диктатора Саддам Хюсеин, който
впоследствие бе свален от силите на САЩ през 2003 г.

„Москва на практика запълва вакуума от изтеглянето на САЩ от
Ирак“, каза високопоставен представител на властите на Ербил,
столицата на Иракски Кюрдистан.

Москва публично заявява, че подкрепя териториалната цялост
на Ирак, като в същото време признава стремежа на кюрдите за
тяхна държава. 35-те милиона кюрди са разпръснати в Ирак, Иран,
Турция и Сирия.

„Заинтересовани сме кюрдският народ, като всяка друга нация
на планетата, да може да осъществи своите надежди и стремежи.
Изхождаме от факта, че легитимните стремежи на кюрдите, като при
други народи, трябва да се осъществят в рамките на
съществуващите международни правни норми“, каза руският външен
министър Сергей Лавров през юли.

За разлика от други големи сили обаче Москва избягва да се
произнесе дали е законно или мъдро да се произведе самият
референдум. Външното министерство заяви, че няма какво да добави
към коментара на Лавров от юли по въпроса.

„Руската позиция е: да изчакаме да видим резултата от
референдума“, каза един от водещите кюрдски политици Хошиян
Зебари, който е бил външен министър, вицепремиер и финансов
министър в Багдад от 2003 г. до миналата година, а сега е
съветник на кюрдското регионално правителство.

„Те изглежда разбират ситуацията ни“, каза Зебари и добави,
че Москва очаква кюрдите да използват резултата от референдума
като елемент в преговорен процес с Багдад.

Според дипломатически източник кюрдите са обърнали внимание
на изказване на Лавров на среща с кюрдска делегация в Санкт
Петербург през юни, в което той е дал да се разбере, че Русия
няма да се противопостави на референдума.

„На предишни срещи Лавров винаги наблягаше на териториалната
цялост на Ирак“, каза източникът, който е присъствал на срещата
в рамките на руския икономически форум в Санкт Петербург.

„Този път той каза, че Русия разбира амбициите на кюрдския
народ за независимост. И макар и да добави, че трябва да се
действа внимателно, това бе много силен сигнал“, заяви източникът.

Горе-долу по времето на тази среща „“Роснефт“ подписа
втората от трите си големи петролни инвестиционни сделки с
кюрдски представители за тази година. Няколко дни по-късно
кюрдите обявиха датата на референдума си.

Руснаците не са първите чужденци, които идват в Кюрдистан в
търсене на петрол.
Кюрдите отдавна твърдят, че като автономен регион на Ирак те
имат право да сключват споразумения с чуждестранни компании за
добив на петрол на тяхна територия. Централното правителство на
Ирак пък казва, че всякакви сделки за износ на петрол от
Кюрдистан са незаконни без съгласието на Багдад.

Години наред американските компании бяха на предна линия в
договаряне на сделки с кюрдите с допускането, че Багдад накрая
ще ги одобри. Най-важната сделка бе обявена от „Ексон мобил“,
която тогава се ръководеше от сегашния държавен секретар на САЩ
Рекс Тилърсън.

Обаче след подписването на огромна сделка за развиване на
кюрдските петролни полета през 2011 г., „Ексон“ не извърши кой
знае какви сондажи и впоследствие върна някои от районите на
кюрдското правителство.

Въпреки че Вашингтон остава приятелски настроен към кюрдите
и ги възприема като преграда срещу „Ислямска държава“, той се
безпокои, че опитът им за независимост ще доведе до разпадане на
Ирак или скъсване с Турция. САЩ отдавна приканват кюрдите да не
предприемат едностранни стъпки като референдума, които биха
могли да дестабилизират правителството в Багдад или да настроят
враждебно Анкара.

Русия пък търси още приятели в Близкия изток, след като се
завърна в региона с гръм и трясък с решителна военна намеса в
Сирия. Главните й регионални съюзници са Иран и Сирия на
президента Башар Асад и наличието на приятели в кюрдската
територия, разположена между сирия, Иран и Турция би било
геополитически полезно.

По някои оценки Кюрдистан има достъпни за добив запаси от 45
милиарда барела петрол и 5,66 трилиона кубически метра природен
газ. Тези количества може да нараснат допълнително след
извършване на сондажи.

За „Роснефт“, ръководена от близкия съюзник на Владимир
Путин Игор Сечин, регионът е потенциален източник на суров
петрол за рафинериите в Европа и значително засилва газовите
амбиции на „Роснефт“.

През 2014 г. Ербил започна да продава петрол по нефтопровод
през Турция. Тези сделки обикновено се водят с предварително
финансиране от международни търговски фирми и Турция преди
петролът да е доставен.

„Роснефт“ започна участието си с дребна сделка с
предварително финансиране в края на миналата година, подобна на
предишни сделки на кюрдите с глобални търговци. Руската фирма
даде назаем на кюрдите около 280 милиона долара, гарантирани от
бъдещи петролни продажби, казаха източници от сектора.

През февруари 2017 г. „Роснефт“ увеличи сътрудничеството си
като прие да отпусне заем от 1,2 милиард долара на
полуавтономния регион. Така тя стана първата голяма чуждестранна
петролна компания, която публично се ангажира с предварителното
финансиране на кюрдския износ.

Министърът на природните ресурси на Кюрдистан Ашти Хаурами
нарече сделката основополагаща за икономическата независимост на
региона – решаващо условие в търсенето на политическа
независимост.

До този момент Турция бе инвестирала около 1,5 милиард
долара, а международните търговски фирми като „Витол“,
„Петрако“, „Трафигура“ и „Гленкор“ бяха отпуснали назаем на
кюрдите общо около 2 милиарда долара.

Русия се превърна с най-големия единичен финансов донор за
кюрдите със следващата й сделка през юни за паричен заем и помощ
в откриването на още петрол, което доведе общите й инвестиции
до близо 2,8 милиарда долара.

Поетият тази седмица руски ангажимент за инвестиране на над
1 милиард долара в газовата инфраструктура на Кюрдистан ще
помогне на региона някой ден да стане водещ газов износител за
Турция и Европа, казва „Роснефт“.

Референдумът за независимост няма да е проблем.
„Произвеждането на референдума няма да се отрази на работата
ни. Правим бизнес в автономен регион на Ирак, който е законово
признат. Това място се ръководи от нацията на Иракски Кюрдистан
и там живеят хората на Иракски Кюрдистан. Затова не смятаме, че
сме се захванали с авантюра“, каза тази седмица говорителят на
„Роснефт“ Михаил Леонтиев.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.