Ще направи ли Меркел коалиция? От това зависи бъдещето на Европа

Ние сме се вторачили в крайната десница, но кой ще участва в управляващата коалиция в Германия ще има огромни последици за останалата част на Европа

Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Снимка: официален сайт

Германските избори са от голямо значение за цяла Европа, не само за Германия. Техният резултат и онова, което ще последва, ще определи до голяма степен какво може и какво не може да се постигне за обновяване на 60-годишния европейски проект, на който през последните години често се гледа така, сякаш е на патерици. Влизането на германската крайна десница в Бундестага е притеснително, но има опасност мнозина извън Германия да обръщат внимание само на това и така да пропуснат пълното въздействие за Европа от вота в Германия.

Първо, колкото и шумни да са от „Алтернатива за Германия“, централното поле в Германия беше опазено. Това, че Меркел беше преизбрана дори след пристигането на 1 милион бежанци в страната, говори нещо за неговата стабилност и жилавост. Спомнете си, че Марин Льо Пен получи 21 процента на първия тур на френските президентски избори в страна, която прие съвсем малка част от пристигналите в Европа през 2015-2016 г. мигранти.

Главният сюжет от германските избори тепърва предстои да се развие: след избирането на Меркел за нов мандат съспенсът сега е около търсенето на нова коалиция. Резултатът от преговорите ще има далеч по-голям ефект върху бъдещето на Европа от шума около АзГ. И наистина, задачата за опазване на стабилността на западната либерална демокрация ще зависи до голяма степен от динамиката на коалицията в Германия.

Ако и вие като мен споделяте виждането, че в ерата на Доналд Тръмп Европа има ключова роля за опазване на либералния международен ред и ако и вие признавате, че историческото сърце на ЕС е т. нар. френско-германски „мотор“, тогава се налага простото заключение: важно е Меркел и Макрон да намерят общ път към желаното от двамата разпалване или „възраждане“ на европейския проект.

В центъра на това усилие е необходимостта да се реформира управлението на еврозоната. За да се убедите колко важна е единната валута, си спомнете, че корените на популисткото движение в Европа са от кризата в еврозоната. Антисистемните и антиевропейските партии се появиха за първи път на изборите за Европейски парламент през 2014 г. – преди бежанската криза да достигне своя връх.

Причините за възхода на популистите се различни за всяка страна. В Германия проточилото се разделение изток-запад добавя специфичен елемент, но дори и при значително подобрените днес показатели в еврозоната е трудно да се оспори, че нейното лошо управление и неправилна структура се отразиха зле на политиката на континента.

И така, ще могат ли двете страни с най-голяма тежест – Франция и Германия, да се споразумеят как да се действа? Макрон се обяви за създаване на поста министър на финансите и бюджет на еврозоната. Германският скептицизъм към някои от френските идеи е добре известен. Има разминавания и между традиционните политически партии в Германия и именно в това отношение коалиционните намерения на Меркел и това какъв вид вътрешно споразумение може да постигне – ще бъдат съдбоносни.

Германските социалдемократи подкрепят плана на Макрон, но те изключиха възможността да продължат да управляват в „голяма коалиция“ с Меркел. Зелените, към които вероятно канцлерката ще се обърне да станат част от бъдещия управленски екип, също подкрепят плановете на Макрон, като някои ентусиазирани гласове дори предлагат Германия да изчака да бъдат приети вътрешните реформи на Макрон, преди да продължат заедно към задълбочаване на европейския валутен съюз.

Пробизнес партията на свободните демократи обаче изпитва силни съмнения към интеграцията в еврозоната. В неделя лидерът й Кристиан Линднер ясно изрази тази съпротива: „60 милиарда евро да отидат директно за Франция и Италия? Това е немислимо!“ – каза той. Не помага и това, че ако свободните демократи влязат в правителството, както се твърди, Линднер ще поиска поста финансов министър. Част от политическия блок на самата Меркел ХДС/ХСС също изпитва съмнения какво се стреми да постигне Франция, като някои дори нарекоха Макрон „скъпоструващ приятел“ по време на кампанията.

Германските избори бяха досега най-важното събитие за Макрон след избирането му. Преди гласуването в неделя той, както се твърди, споделил с приятели: „Ако германските либерали влязат в правителството, с мен е свършено.“ Френският президент трябва да покаже на френските избиратели, че може да убеди Германия да приеме европейските му амбиции.

Меркел е напълно наясно със залозите. В нейната представа успехът на Макрон е жизненоважен за спасяване на европейския проект и осигуряване на бъдещето му. Тя, разбира се, е умел политик, но пространството й за действие се стесни.

ЕС беше споменаван малко по време на германската предизборна кампания, но тези избори бяха колкото за Германия, толкова и за Европа. Днес Макрон ще произнесе в Сорбоната реч за бъдещето на ЕС. Избраният момент за това крие опасности. Той трябва да намери точния баланс за интеграцията в еврозоната, за да не направи още по-трудно договарянето на коалиция от Меркел. Той би предпочел социалдемократите да бъдат част от тази коалиция, но в момента това не изглежда възможно.

Германската политика никога не е значела повече за останалата част от континента, но вместо да се вторачваме във възхода на крайната десница, е по-добре да се съсредоточим към коалицията, която ще се появи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.