Япония: Предизвикателствата пред третата икономика в света

Нощен изглед в Токио от небостъргач. Снимки: Бистра Величкова

Япония, чийто премиер Шиндзо Абе, започнал втория си мандат на поста през декември 2012 година, обяви в понеделник, че свиква предсрочни парламентарни избори, е третата икономическа сила в света, но е изправена пред големи предизвикателства.

Северна Корея

Кризата със Северна Корея не е нова, но придоби безпрецедентен мащаб през последните месеци, с изстрелването на няколко ракети (две от които прелетяха над Япония за по-малко от три седмици) и шестия ядрен опит на тази страна. Правителството на Абе призовава за още по-силен натиск върху режима в Пхенян, който не отстъпва от своите позиции и продължава да разработва оръжията си в нарушение на резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Японският премиер подкрепя твърдата позиция на САЩ, според която „всички варианти са на масата“ (включително и военният), за да бъде вразумена Северна Корея. В същото време обаче той се опитва да запази добри отношения с Русия, която, точно обратното, пледира за възобновяване на дипломатическия диалог.

Ниска раждаемост, застаряване на населението, социална държава

Япония страда от ускорено застаряване на населението, което се дължи на увеличаването на средната продължителност на живота (една от най-големите в света) в съчетание с ниска раждаемост. По-малко от един милион деца са били родени миналата година – абсолютен отрицателен рекорд, откакто се води съответната статистика. В същото време в страната има над 60 000 столетници, а хората над 65-годишна възраст вече са 27,7% от населението – дял, който ще продължи да набъбва, за да достигне 40% през 2050 година. Намаляването на работната сила и крехкостта на социалната държава са двата най-големи риска за бъдещето.

Глобализацията

Япония изпитва затруднения що се отнася до глобализацията: преговорите за споразумения за свободна търговия са мъчителни (повече от четири години за това с Европейския съюз, което при това все още не е договорено в подробности). Абе бе горд, че е успял да подпише Транстихоокеанското партньорство (ТТП) с 11 страни от азиатско-тихоокеанския регион, но Съединените щати, които при предишния президент Барак Обама лобираха за договора, в крайна сметка се оттеглиха от него при наследника му Доналд Тръмп.

Японските компании също имат проблеми на фона на възхода на азиатски групи и на млади американски фирми в сфери, в които още доминират (информатика, електронно и аудиовизуално оборудване и т. н.), най-вече заради своята неприспособимост. В сравнение с чуждестранните си конкуренти те не реагират на промените в една среда, която вече е много по-различна с появата на интернет. Скандалите, които избухват един след друг, също подкопават техния имидж сред инвеститорите.

Дефлация

Япония не успява да се спаси трайно от дефлацията, която забавя от две десетилетия активността на отделните хора и компаниите, въпреки свръхсмекчената парична политика и плановете за бюджетно стимулиране, замислени да благоприятстват за увеличаването на разходите на домакинствата и инвестициите на фирмите. Опарили се от предишни кризи, японските граждани и предприемачи обаче имат склонност да спестяват и да отлагат за по-късно своите покупки, които не са от първостепенно значение. Премиерът все още не е намерил идеалната рецепта, за да им възвърне доверието.

Колосален дълг

Шиндзо Абе призна в понеделник, че държавният бюджет (без в сметката да се включва дългът) няма да излезе „на зелено“ през 2020 година, както е предвидено. Той оправдава това ново забавяне с необходимостта от полагане на повече грижи за децата (част от училищното образование ще стане безплатно), въпреки че в същото време уверява, че няма да отлага отново повишаването на данъка върху потреблението, който е предвидено да бъде увеличен през октомври 2019 г. до 10% в сравнение със сегашните 8%. Всички международни организации, като се започне от Международния валутен фонд, както и представители на собствения политически лагер на японския премиер, предупреждават за колосалния държавен дълг (който възлиза на над 200% от брутния вътрешен продукт) и произтичащите от това рискове.

Структурни реформи

Със своята политика за стимулиране на икономиката, т. нар. Абеномика, чието начало бе поставено през 2012 година, когато министър-председателят се върна на власт, той обеща голям брой структурни реформи (дерегулации, преразглеждане на трудовото законодателство, насърчаване на ролята на жените в икономиката, промени в селското стопанство). С малко от тях обаче бе постигнат обещаният напредък и всички анализатори смятат, че без фундаментални промени Япония няма да успее да се справи със своите проблеми.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.