Помирението невъзможно: Мюсюлмани, хиндуисти и будисти в Мианма

Франс прес

Членове на ислямската Армия за спасение на рохинга. Снимка: видеокадър

Навремето в Мианма бръснари хиндуисти оформяли брадите на техни съседи рохинги, изповядващи исляма. След месец кръвопролитни сблъсъци обаче и след откриването на масов гроб на цивилни хиндуисти помирението изглежда невъзможно.

„Бяхме бръснари, обслужващи мюсюлманите, жените ни продаваха свои домашни продукти в мюсюлманските села. Имах приятели мюсюлмани, всичко беше наред“, спомня си Кяу Кяу Наинг, 34-годишен хиндуист, който лесно минава от един на друг местен език според това с кого разговаря – будист или мюсюлманин.

„Искаме да се върнем, но не и ако мюсюлманите все още са там“, казва той днес – един от стотиците членове на неговата общност, подслонени в изоставен футболен стадион в Ситуе, столицата на щата Ракхайн в Западна Мианма.

Градът е избегнал насилието, което разтърсва от един месец селата в зоната на град Маунгдау в северната част на региона на границата с Бангладеш. Но хиляди хиндуисти и будисти, бягащи от насилието между бунтовници мюсюлмани и армията са намерили убежище тук.

Мащабът на това движение няма нищо общо с масовото бягство на рохинги в Бангладеш (над 430 000 за един месец според ООН, която говори за „етническо прочистване“). Но В Мианма фактът, че се опустошават и хиндуистки и будистки села, се изтъква от властите, които упрекват международната общност в пристрастие към рохингите.

В интервю за Франс прес Хин Сау Ньо, 48-годишна будистка, по професия фризьорка, приютена от будистки монаси в Ситуе, описва как жителите на съседно мюсюлманско село я принудили да избяга.

„Казаха ни, че следващия път няма да се измъкнем“ и „ще умрем, ако се върнем“, разказва тя, отказвайки да се върне, ако мюсюлманите са още там..

„Цялото ни семейство загина в селото. Няма да се върнем там“, обяснява Чау Шау Чау Тхее, която срещнахме на стадиона в Ситуе.

Двайсетгодишната жена твърди, че 23-ма членове на семейството й са били убити в нейното село- Кха Маун Сейк, от бунтовници рохингя. Армията съобщи, че е открила близо до селото масов гроб с труповете на 28 хиндуист, но тя още не знае дали това наистина са близките й. Армията издирва още общи гробове в зоната.

Етническа мозайка

Общо малко повече от 8500 хиндуисти живеят в щата Ракхайн – общността им представлява едва 0,28 на сто от населението му срещу над 34 процента мюсюлмани и 57 процента будисти по данни на правителството на Мианма от юли 2017 г.

В окръг Маунгдау, епицентър на насилието между бунтовниците рохингя и силите на реда, мюсюлманското население беше мнозинство – над 90 на сто от жителите преди масовото бягство през последните седмици. Хиндуистите бяха едва малко повече от 0,6 процента, а будистите – по-малко от 5 на сто от общото население.

Това силно мюсюлманско присъствие в щата Ракхайн е в контраст с над 90-те процента немюсюлманско население на Мианма. Това подклажда всякакви напрежения, преди всичко след като военната диктатура, управляваща от десетилетия, превърна мюсюлманите във вътрешен враг на държавата.

Днес хиндуисти и будисти обвиняват мюсюлманите рохингя, че палят къщите им и отвличат жените им, за да ги принудят да приемат исляма – обвинения, които трябва да бъдат приемани предпазливо предвид информационната война, която водят общностите – и важното значение на слуховете в тази криза.

От своя страна рохингите роптаят срещу акциите на армията, придружавана от будистки милиции, срещу селата им.

За огромното мнозинство от населението на Мианма мюсюлманите рохингя са имигранти от съседна Бангладеш, понякога пристигнали още в епохата на британското колониално управление.

Такъв е и случаят с хиндуистите, но тяхната интеграция в обществото не представлява проблем поради близостта между хиндуизма и будизма.

„Няма решение в краткосрона перспектива. Постигането на хармония може да отнеме десетилетия“, разсъждава Оо Хла Сау от Националната партия на Аракан, която представлява политическите интереси на будистите в щата Ракхайн (Аракан).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.