„Сготвиха“ бившия министър Делян Добрев в собствен SOS

Иво Инджев

Заявлението на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, че напуска политиката, се превърна в българската политическа новина на деня, която има всички шансове да се превърне в еднодневка по волята (отново) на Бойко Борисов.

Самият Добрев се самоопредели в телевизионно интервю тази сутрин като “политически труп” след масираната медийна атаката, на която беше подложен от червеното острие Елена Йончева във връзка с обвиненията срещу него, че е кадрувал в Хасков(ск)о. След тази самооценка дори и да исках, нямаше как да реанимирам положителния му образ. Обаче…

Обаче политическите новини изискват политически коментар. Не мога да се въздържа да не посоча неосветената страна на въпроса извън темата за кадруването. Или по-точно, коментарът ми е свързан именно с кадруването, но на Борисов.

Както знаем, Делян Добрев беше сред любимите кадри на ГЕРБ. Беше. Кога обаче настъпи невидимият за кибиците обрат в отношението на Борисов? Мислите си, че това е станало едва тази сутрин, когато е приел у дома Добрев заедно с оставката му от парламента ли?

Ако предполагате, че без санкцията на Борисов нямаше да се стигне до драмата с оттеглянето на бившия министър от първия му кабинет, сте познали. Но не и ако вярвате, че Добрев е подбран случайно за “отделяне от стадото” от страна на червените хиени, които винаги атакуват изоставащото “животно”, надушвайки лесната плячка.

(Косвен) сигнал за отслабените позиции на Делян Добрев в ГЕРБ, което значи пред Борисов, беше фактът, че той не повтори министерския си мандат в кабинета на Борисов, съставен през 2014 г. И съответно не попадна сред министрите и в третата му селекция след това. Защо?

Ще кажете, че е спекулативно, но ще предложа една хипотеза за раздялата на Добрев с изпълнителната власт след като никога публично не е бил критикуван от собственика на марката ГЕРБ.

Ако е вярно, че Добрев сам не е пожелал да продължи започнатото като министър на икономиката, енергетиката и туризма, сменил на поста уволнения Трайчо Трайков през март 2012 г. (но с публично заявена готовност като негов заместник също да напусне солидарно с Трайков) както гласи неофициалната вътрешна информация от онова време, той самият би трябвало да обясни защо е решил да се отдръпне.

Какво го е стреснало да си запази ресора и във втория кабинет на Борисов? Но е факт, че това се случва след спирането на проекта АЕЦ “Белене”, за което младият заместник-министър определено се е потрудил с дразнещ московската пета колона ентусиазъм. Отгоре на всичко Добрев е защитавал също толкова категорично позициите на България срещу (осребрената по-късно все пак) руска претенция за глоба в размер на милиард евро по време на арбитража и като титуляр на министерството.

За такива “провинения” (пред Москва) Винету (както някои иронично наричат Борисов заради споделената от него пред публиката любов към героя от юношеския роман) не може да го упрекне публично- някак няма да е патриотично. Но може т(р)айно да го избута в периферията, където остракираният гербаджия го дебне възмездието на синовете на голяма мечка.

Да, Добрев има заслуги за спирането на проекта АЕЦ “Белене”. Вероятно научавате това сега и тук от тези редове, защото самият Добрев не парадираше (разбираемо е да не скандира “ела, мечко, изяж ме”) с тази опасна истина. Обаче тя е грях, който го е направил завинаги персона нон грата за всесилните в областта на енергетиката (и съответно на икономиката и финансите и произтичащото от тях кадруване в държавата) у нас рублофилски среди.

Те просто са чакали той да им “падне”. И той им падна след като са се убедили, че няма протекцията на Борисов, на когото путинофилството в България дължи процъфтяването си по същата схема на “затворените очи” до която Борисов прибягва, “за да не дразни Путин” – основен принцип (базиран на голямото шубе от нещо голямо, с което го държат) на Борисовата политика спрямо Русия.

Ако беше вярно, че Борисов не искал сближаване с БСП и той бил готов на битка с червените си братовчеди в политиката, той би направил всичко, за да не допусне те да инкасират толкова шумна победа на негов терен. Ясно е обаче, че и този път Борисов, който си пада по уредените мачове, “пада за дузпа” , допускайки автогол в своята врата, която уж не може да опази пред такъв централно-театрален нападател като Йончева.

Който се съмнява, че той е способен на нещо подобно, да си спомни, че същият сам, без да го кара някой или нещо да го принуждава, заяви, че нарочно бил загубил изборите за президент, защо бил прекалено голям демократ и не искал да има цялата власт. Дори и да е лъжа, самият факт, че е способен да произнесе подобно нещо пред смаяните (си) избиратели, на които обещаваше победа, говори по-добре от всякакъв мой коментар.

В крайна сметка Добрев е жертва на комбинация от фактори – на собствените си грехове не само на хасковска и софийска земя, но и пред негласните господари на проруското статукво в България, с които Борисов се съобразява приоритетно открай време. Това прави бившият министър почти трагична фигура в качеството на официализиран враг на опозицията и едновременно на неоповестен избраник за жертвоприношението на олтара на Борисовите интриги с цел запазване на властта без оглед на цената, която му струва това в банката собствени кадри.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.