Орбан и Путин: Обезпокоително сближаване. Пари за руски църкви

Ройтерс

Владимир Путин и Виктор Орбан. Снимка: официален сайт

Два пъти в месеца няколко десетки руски православни вярващи се събират в малък католически параклис, чиито основи датират от 11 век и който е тяхното временно място на богопоклонение, тъй като нямат своя църква в Западна Унгария.

Сега тези богомолци имат добра възможност да се сдобият със собствена църква, която да бъде построена в курортния град Хевиз, след като министър-председателят Виктор Орбан отпусна 2,4 милиарда форинта (9 милиона долара) от бюджета за ремонтиране и построяване на руски православни църкви.

Наливането на държавни пари в унгарския клон на руската църква, която според последното преброяване на населението имаше само 2365 последователи в 10-милионната, предимно католическата страна, беше сметнато от политически анализатори и критици като опит за спечелване на благоразположението на президента Владимир Путин.

Орбан подписа указа и той беше обнародван на 1 февруари – деня, преди премиерът да приеме Путин в Будапеща. Това беше четвъртата им среща за две години, а Путин се върна за състезание по джудо на 28 август, когато те се срещнаха отново. В същия ден Орбан отпусна още 313 милиона форинта за Руската православна църква.

Макар сумите да са малки, някои анализатори и критици смятат, че подпомагането на Руската православна църква с държавни пари е важно в контекста на руско-унгарските отношения.

„От една страна, този ход е жест към Владимир Путин и руснаците, които са малка общност, живееща тук в Унгария, но в същото време то всъщност показва . . . влиянието на Русия върху Унгария“, каза директорът на изследователския институт „Политикал кепитал“ Петер Креко.

Обезпокоително сближаване

Сближаването на Унгария с Русия буди безпокойство у други държави членки на Европейския съюз, в които предполагаемата намеса на Русия се възприема с такава тревога, че няколко страни предприеха действия за създаване на агенции за борба с нея.

В ЕС Унгария подкрепя отмяна на икономическите санкции, които бяха наложени след като Русия анексира Крим през 2014 г., казвайки, че това вреди на търговията.

Търговските връзки между Русия и Унгария включват договор за доставка на газ с „Газпром“ и сделка, предвиждаща Русия да финансира и построи атомна електроцентрала. Строителството трябва да започне догодина.

През февруари Орбан каза, че Унгария иска „открити и прозрачни“ отношения с Русия.

„В западната половина на континента има силни антируски настроения… и антируската политика идва на мода“, каза Орбан на съвместна пресконференция с Путин. „Трябваше да защитаваме икономическите си отношения в тази обстановка.“

Когато беше попитан за отпускането на пари за църквата, външният министър Петер Сиярто заяви пред Ройтерс: „Ние работим заедно в тясно сътрудничество с всички църкви.“

Отпускането на 2,4 милиарда форинта за руските православни църкви може да се сравни с включеното също в бюджета за 2017 г. предоставяне на около 11 милиарда за подобни инвестиции и програми в други църкви.

Доцентът в католическия университет „Петер Пазман“ Андраш Рац каза, че и двете страни искат да извлекат различни дивиденти от тези отношения.

„Сътрудничеството е прагматично и от двете страни, просто те искат различни неща: унгарската страна иска главно икономически ползи… а руската страна има предимно политически и стратегически подбуди, което, разбира се, включва изграждане на дългосрочни стратегически икономически позиции“, каза той.

Православна църква, близка до Кремъл

След като Съветският съюз се разпадна през 1991 г., Руската православна църква излезе от продължило десетилетия потисничество и откри, че политиците след епохата на комунизма са готови да помогнат за възстановяването на нейната роля.

Религията помогна за запълване на идеологическия вакуум, оставен от провала на марксизма, а църквата, която е неразделна част от руската история и култура, добре се вписа в новия национализъм.

Църквата се превръща с процъфтяваща институция, която работи в тясно сътрудничество с Кремъл в подкрепа на общите интереси. С поддръжка от олигарси тя построява или възстановява десетки хиляди черкви, най-вече у дома, но и в повече от 60 страни, включително далечни места като Хавана, Каракас, Банкок и Пхенян.

След като руските православни вярващи излязоха от малкия християнски параклис в Залавар, в който се носеше мириса на тамян, свещениците свалиха руските икони от стените.

Някои руски туристи се зарадваха да чуят, че ще бъде построена църква в курортния град Хевиз, където хиляди руснаци пристигат с чартърни полети, за да се възползват от водите на едно от най-големите минерални езера в света. Те кацат на разположено наблизо летище в бивша съветска военна база.

„Мисля, че това е не само въпрос на религия, а и наша история… така че то е добро, то е подходящо“, каза Александър Кулчитски, дошъл на почивка от руския град Рязан.

Някои унгарци обаче не бяха толкова убедени. Пенсионерката Клара Кишпал, пристигнала на почивка в Хевиз, каза, че е съгласна с политиките на Орбан против миграцията, но не може да подкрепи даването на пари за руска православна църква в града.

„Не мисля, че това е добър ход… аз съм религиозна, римокатоличка и (правителството) би трябвало да насърчава нашата религия, а не чужда религия“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.