В Каталуния тепърва ще има кръв. А страховете у нас за Кърджали?

Полицията изтласква мирни граждани, за да завладее секция за гласуване в Барселона. Ранените при сблъсъците са над 800. Снимка: от тв репортаж

Референдумът в Каталуния събуди страхове у нас – ами ако реши някой да си направи подобен референдум в Кърджали?
Затова мнозина у нас са настроени против каталунците, заемат националистическата позиция на Испания, която имала право да си запази „териториалната цялост”.

Сега в Каталуния влизат военни части, готови да окупират четирите провинции, в момента, в който обявят независимост, както се кани да направи каталунският парламент. Нека читателят да забележи това – Каталуния има парламент. Има автономия в рамките на Испания, подобна на статута на Шотландия в Обединеното кралство.

Какви сравнения с Кърджали? У нас  няма автономни области, със свой парламент. Има територии, населени с българи и турци. Съседните територии в Турция и Гърция, населени с българи, отдавна са етнически прочистени. Имената на българското малцинство са сменени с турски и гръцки, но не по дивашки начин като Тодор Живков, с насилствено преименуване, а постепенно за десетилетия, със забрана в закона за чужди имена и т. н. Същото се случва и с каталунците. Години наред са забранени каталунските имена, изучаването на каталунски език (разликата му с испанския е по-голяма от разликата на българския с македонския и на шотландския с английския).

И онези нашенци, които категорично се обявяват против каталунците с техния референдум и воля за независимост, трябва да знаят, че дори там да ги смажат с кръв, както се очертава, това няма никакво значение какво ще стане в България.
Като подкрепиш Испания да смаже Каталуния, като ги забранят и т. н., това не значи, че след време у нас някой няма да се опита да направи референдум. Няма гаранция.
Самият Европейски съюз, САЩ и т. нар. международна общност, конструира със силата на оръжието

нова държава до нашите граници – Косово

Косово обяви независимост 2008 година, новата държава е призната от над 100 държави, включително България. Дали това е разумно, всеки да преценява сам. Но е абсурдно да подкрепяш Испания да сгази каталунците с всички средства, а да признаваш Косово. Сърбия чрез ООН официално сезира Международния съд в Хага да каже не нарушава ли международното право едностранното обявяване на тяхна област като отделна държава. Съдът каза, че не нарушава. Вратата е отворена. България призна Косово, сега ако ще да признава или не Каталуния. Има очевидна лицемерна позиция, двойни стандрати.

Покрай Каталуния непрекъснато споменават и Крим. Няма съмнение, че там мнозинството не иска да е част от Украйна. Когато проведоха референдума в Крим, българският премиер, тогава Сергей Станишев, зае европейската позиция, обяви се против референдума, дори в изявление спомена Кърджали – какво ще стане ако някой реши да си проведе по подобен начин референдум и у нас. Срещу Станишев скочиха много представител на ДПС и български турци извън ДПС. Мехмед Дикме остро нападна премиера и поиска той да се извини на кърджалийци, те били мирни хора.

Сега ДПС наистина е неагресивна местна партия, не показва сепаратистки настроения. Лидерът й (де факто) Ахмед Доган е в конфликт с властта на Ердоган в Турция. Там не го смятат за свой човек. Сепаратизъм по-скоро може да дойде от новата турска партия на Лютви Местан, която явно се подкрепя от Ердоган – гласуването в секциите в Турция на последните избори го доказа. Освен това Доган няма да е вечен. Никой не знае накъде ще завият турските партии в близко и далечно бъдеще.

Турция като нищо може

да подкрепи сепаратизъм в България

Вече има исторически пример със Северен Кипър, където с помощта на турската армия беше създадена нова държава – Кипърска турска република. Заради 10-процентно турско население там, турската армия отцепи една трета от остров Кипър. Тази държава не е призната като Косово, но никой не е могъл да повлияе на Турция, тя си е член на НАТО, а ЕС преговаря да я приеме за член, независимо от обтегнатите отношения в момента.

Така че заплахата от турския национализъм и амбиции за ислямска инвазия в Европа съществува и никой не може да предвиди в бъдеще какво ще стане. И дали България няма да стане обект на сепаратизъм. У нас може да не поискат автономия, а направо (или впоследствие) присъединяване към Турция. И могат да получат подкрепа, особено от националистическа власт с ислямизаторски амбиции, като тази на Ердоган. Не трябва да се изключва такъв сценарий. И той може да се случи независимо от това какво ще стане в Каталуния. По-скоро кюрдския референдум в Северен Ирак е дразнител за такива действия.

Затова, ако в Каталуния избухне още по-голямо насилие, с намесата на армията, което изглежда неизбежно, това може да повлияе на настроенията на много хора, които ще съчувстват на каталунците. Логичното е ЕС да се намеси, да преговаря направо са каталунските власти, да обещае приемането им в ЕС веднага – те имат за валута евро, институциите и законите им са по стандартите на ЕС. Те и в момента са част от ЕС, могат да останат там.
Но вместо това ще бъдем свидетели на кървави събития. В Испания още е жив споменът за гражданската война, раната не е зараснала.

У нас и по света медиите представят основно гледната точка на властите в Испания. Испанските медии манипулират, все едно някакви подли корумпирани политици в Каталуния са в основата на този референдум, а народът там не искал… Например българите в Испания знаят само официалната испанска гледна точка и я подкрепят. И стават местни патриоти, към страната си домакин. Каталунците ги чуха за малко световните медии, чак когато ядоха бой от полицията. Медиите по света не показват какво точно става в Каталуния – стачката, масовите демонстрации, не обясняват тяхната гледна точка и исторически причини.

В Испания наистина замириса на Франко

Тя е стара колониална държава, с дългогодишен авторитарен режим в 20 век.
Някои говорят за „национализъм” на каталунците. Всъщност опасният национализъм е на испанците. Както у нас има българи, които бленуват за България на три морета, така и там има испанци, които бленуват за славното минало на Испания, владяла половината свят. И за силната държава при Франко. Който беше забранил на каталунците да учат езика си и каталунските имена. Асимилация, възродителен процес. Това продължава и след смъртта му през 1975 г. И като последна предсмъртна воля Франко докарва наследника монарх и прави страната кралство. Монархът е Бурбон, наследник на онези, които са покорили каталунците и не само тях. Затова и сегашният крал, вместо да заеме неутрална позиция, като английската кралица, нападна каталунците и поздрави испанските власти и полиция за насилието, което упражниха. И дори се впусна в заплахи, че с конституционни процедури могат да заличат автономията на Каталуния.
И без друго поради националистическите искания на Народната партия на Мариано Рахой,  Конституционният съд на Испания отмени над 10 текста от закона за автономията на Каталуния, който е гласуван от испанския парламент. А може да се досетим, че тамошния конституционен съд е политически повлиян също като българския.
Така че ще има кръв.

И на този фон има фанатично настроени нашенци, за които ЕС е Бог, които се държат високомерно, сякаш са единствени носители на европейските ценности. Те са яростно настроени против каталунците, за тях това е посегателство срещу ЕС. Същевременно мощно подкрепят шотландците, които искат референдум за независимост и отделяне от Великобритания. Те – може. Великобритяния напусна ЕС, значи Шотландия трябва да я напусне, за да остане в ЕС. Абсурдно.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.