www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 21 май 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Трябва(ше) вкупом да браним свободата си - за мнозина днес е по-добре никога, отколкото по-късно

9 Октомври 2017

 

Иво Инджев

Лично е и още как, когато става дума за свободата на словото и личните перипетии на един журналист, сблъскал се пред очите на всички с несвободата. Ето защо няма да започна този текст с “нищо лично” - би било лицемерие в услуга на запушвачите на усти.

През последните два дни (почти) се разпознах от контекста на телевизионните коментари около въпросите за медийната (не)свобода. Йово Николов от “Капитал” и Тихомир Безлов (откъдето и да е - експерт!) разсъждаваха и признаваха в съгласие с водещите от БНТ, че има проблем. Йово Николов датира началото на проблема към 2007 г. (опааа, рекох си, сега ще спомене как един журналист беше разкаран от БТВ към края на 2006 г. от президента Първанов, а “Капитал” в последния момент се отказа от собствено разследване, което потвърждаваше основанията на журналиста да пита за имотен подкуп за държавния глава). Обаче…

Обаче - не. Колегата Николов само спомена истината, че най-страшното у нас е разстрелът на журналисти в мозъка (чрез натиск, маргинализиране, уволнение). Но примери не даде. Е, какво друго да очаквам – “моят случай” беше нещо като начало на този вид разправа с журналисти, но на мен не ми отива да го кажа, а на онези, на които би им отивало, не им отърва да отървават със задна дата гилдията от позора, че тя съвсем не се разбуни (за разбунтуване да не говорим) в онази “далечна” 2006 г., за която намеквам. Днес същата тази гилдия се вайка, че нещо се било случило. Ами да, случи се това, че нищо не се случи, когато трябваше да се случи, за да не берем днес позорните плодове на световното медийно дъно по свобода на медиите.

Този път, когато управляващи политици (макар и не чак толкова “велики” в йерархията, като самият президент Първанов) се разпищолиха и се държаха като с насочени властови пищови към главата на колегата Виктор Николаев в студиото на Нова телевизия, настана голяма (основателна иначе) олелия. И то при положение, че на практика Виктор от това разпищолване и от реакциите срещу него получава имунитет срещу уволнение. Да е жив и здрав - “мъртвите” го поздравяваме от виртуалния си гроб.

Поради навалицата от изригнали мнения в защита на свободата по повод премеждието на Виктор с Антон Тодоров и Валерий Симеонов си казах, че няма нужда се блъскам в тълпата и аз в стил “моля, другарко, нека и аз да кажа, че мен не просто ме биха, а направо ме гръмнаха като един архар с пушката на главния Другар”.

Обаче отново се почувствах споменат и то лично вече от Антон Тодоров, който май се опитва да ме употреби за своите цели като пешкир, вместо да го опере.

“Имаше един друг президент, заради когото преди петнадесет години си отиде журналист от bTV!”, пише вчера той в своя ре(д)акция по повод реакциите на неговите реакции на журналистически въпрос в Нова телевизия.

Първо: не всички реакции на неговите реакции са “реакционни”. Има и прогресивни ре(д)акции, като на путинофилския сайт, претендиращ да е Номер едно в нишата на нашистите от жълти позиции, който не просто се радва на Антон Тодоров, а направо му се възхищава.

Второ, но много по-важно…

Много, много рядко, както редовните читатели на блога знаят, стоя настрана от борби, дори и да са кални. Да бъдеш окалян е специалитет на калтаците, а както казва класикът на българската култура министърт Мулти Рашидов (герой на въпросните рашистки сайтове), “ по-добре мултак, отколкото калтак”. Наясно съм с правилото, че не бива да влизаш в кочината, ако не искаш да се изцапаш. Цапат ме, какво да се прави. Дори си имам дежурни преследвачи в дисциплината “наплюй Инджев в публичното пространство” (като звездата на БСП, също телевизионен фаворит, Александър Симов).

Въпреки всичко бях решил този път да не се намесвам във връзка с едно явление, за което имам известна вина – “явлението Антон Тодоров”. Виновният или си трае, или се оправдава. Избрах да си трая “на първо четене”.

Една известна журналистка, ангажирана от години по въпроса с досиетата, ме жегна онзи ден при случайна среща в един магазин в София с репликата, че с “казуса Антон Тодоров” се занимават само жени (каквото и да значи това, защото не бях забелязал женска борческа връзка). Демек, не ни стиска на някои да се сборим мъжки с този фронтмен на докуМЕНТАЛНАТА война, която води предимно срещу критиците на (уж) антикомунистическите му партийни началници.

От подобните проекти, като Тодоров, които нахъсват комунистите във всичките им разновидности днес да се обединяват и да се държат заедно срещу заплахата от зверския образ на антикомуниста, новоизпеченият политадвокат на Борисов се оказа най-успешният (до вчера).

Негови предшественици, избледнели като образи поради собственото си преиграване на този терен, като Ифандиев или Жеков, “пасти да ядат”. Те поне си останаха верни на зациклянето си в коловоза на лозунга за мъртвия комунист като най-добър такъв. Тодоров, за разлика от тях, не е толкова гнуслив, че да не се преквалифицира от враг на др. Бойко Борисков в негов ангел (о)хранител.

За награда получи първа писта да громи враговете на Бойко като обикаля телевизионните студиа като пръв между наемниците от този щурмови отряд (в остра конкуренция с Георги Марков за тази главна роля). Но получи световъртеж от разредения въздух на върха при алпинисткия си подвиг, покатервайки се на главата на Борисов. Вероятно ще пати по пързалката, по която ще го пуснат обратно, след като се изяви като “въшка на чело”.

Да се върна към цитата от “извинението” на Антон Тодоров към колегата Виктор Николаев: “Имаше един друг президент, заради когото преди петнадесет години си отиде журналист от bTV!”, пише без да споменава поименно споменатия журналист депутатът от ГЕРБ.

Кой ли ще да е този журналист? Да не би да става дума за единствения, напуснал БТВ заради сблъсък преди 11 години с президента Първанов на 8 октомври 2006 г.в предаването “В десетката” (да не придирям за грешната датировка с разлика от 4 години спрямо истината в текста на Антон Тодоров, случва се дори и на по-малко обсебени от претенцията да боравят с точни данни назначени борци за Истината)?

Борисов, когото Тодоров напоследък по невиждан дори по нашите теснини ласкае и брани от критици (наричайки “въшльовци” от “аристократична висота” присмехулниците, позволяващи си да констатират колко неук е вождът му), до такава степен беше дискредитиран от подобно обгрижване, че нямаше нужда от моята допълнителна критична гледна точка, която да допълни очерталото се почти пълно единодушие в отзвука около случаите на властова арогантност, демонстрирана в Нова телевизия.

“Обаждам” се обаче сега във връзка с това, че Тодоров, който вероятно е забелязал, че си мълча, е решил да ме употреби в своя защита. Сторило му се е, че моето мълчание е знак на съгласие с него. Поне да ме беше споменал поименно, но това щеше да е прекалено за толкова известен вече политик, посветен на задачата да чисти образа на своя началник, критикуван остро от моя милост.

Имам много грехове и един от тях е, че в годините, когато ми позволяваха да работя като журналист (например в БТВ), направих грешката да дам думата на някои хора, на които днес не можеш да им вземеш думата при инерцията, която са набрали по нанадолнището на словоблудството и властолюбието, вкопчени в неразривна прегръдка. Единият е Бойко Борисов. Другият е Антон Тодоров. Беше чест гост в моето студио “на живо” или по телефона от Стара Загора - на основание, че имаме там един политолог, който не е от столицата и неговата гледна точка е интересна (някак си не вървеше да казвам “провинциална”).

Сега, когато същият се докопа до пъпа на столицата, започна да нарича “въшльовци”, т.е. някакви селяци, критиците на неговия феодален началник (от Банкя).

Време му е да си ходи “на село”. И да не ме ползва, когато хленчи за милост пред господарите си, които подведе с престараването си.

От ivo.bg




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com