Атомният провал на Москва и Делхи

Руският президент Владимир Путин и индийският министър-председател Манмохан Сингх в Кремъл на 12 ноември. Двамата се споразумяха страните им да участват в съвместна мисия до Луната, но не обсъдиха изграждането на нови АЕЦ в Индия. Снимка: Ройтерс

Дори онези, които добре познават индийския навик да се пазариш до последната стотинка при всяка сделка, малка или голяма, бяха потресени от случилото се буквално в последния момент, преди в Москва да пристигне премиерът на Индия Манмохан Сингх. Уж напълно готовото споразумение Русия да участва в изграждането на нови АЕЦ в Индия временно беше свалено от дневния ред. А тъкмо този документ на стойност няколко милиарда долара предварително беше провъзгласен за ключово събитие на цялото посещение. Така че позицията на хората, които заговориха за криза в руско-индийските отношения, изглежда разбираема. Стига тази криза да бъде тълкувана не като „изневяра“ или „охладняване“ от индийска страна, а като резултат от промяната в положението в света и на Индия, и на Русия.

Паническите оценки за станалото всъщност отразяват не толкова проблемите между Москва и Делхи (каквито наистина не липсват), колкото навременната иria-novosti-logo-1.gif дългоочаквана криза в мисленето на онези, чийто поглед към света до ден-днешен е ограничен от рамките на руско-американското (или руско-западното) противопоставяне. За тях Индия, Китай или множество други важни страни автоматично стават потенциални съюзници в тегленето на въже срещу „враждебния Запад“. Значи или са „с нас“, или „с тях“. Или сключват споразумения за нашите тръбопроводи и атомни централи, или се поддават на враждебния натиск и отказват да подпишат.

Нищо подобно не става нито между Москва и Делхи, нито в света като цяло.

Да погледнем за какво се споразумяха все пак Владимир Путин и Манмохан Сингх. Виждаме, че първоначалният им план се развива успешно. А той е да договорят няколко ключови проекта за сътрудничество във високите технологии, които да сменят колабиралите в началото на 90-те фактически бартерни сделки по схемата „чай срещу оръжия“ (или срещу иракски петрол). В Москва беше подписано споразумение за съвместно създаване на многоцелеви транспортен самолет, а също и за съвместно изследване на Луната.

Предвидено е да бъде изстреляна индийска ракета от индийски космодрум, която да откара на естествения спътник на Земята руски луноход. След това двете страни ще разработват апаратура за проучване на полезни изкопаеми на Луната. Следващата година предстои нещата по проекта „Лунен полигон“ да бъдат уточнявани и одобрявани – явно с битки и пазарлък, както винаги.

Всичко това се вписва в една очевидна вече тенденция – между Русия и Индия всичко да върви добре, докато става дума съвместно да се разработват някакви технологии на бъдещето или проекти за преоборудване на най-различни производства в Индия. Не потръгва обаче обикновената търговия, тъй като деловите среди и в двете страни все още са увлечени от европейския и от американския пазар. Не напредва особено и сътрудничеството в най-чувствителната сфера – енергетиката.

Индийци протестират срещу подписването на индийско-американско ядрено споразумение през август. Целта на ядрената сделка не е да направи страната помощник на САЩ, а да я издигне до ранга на световна сила и първа икономика. Снимка: Ройтерс

Индия се стреми отдавна да излезе от рамките на проекта „Сахалин-1“, да стане съсобственик на руски петролно-газови компании, да осигури стабилни доставки на енергийни суровини в страната, стигнала годишен икономически растеж от 8-9 на сто, без да има залежи от петрол и газ. По въпроса наистина се работи, но доста бавно. И по-специално, защото мнозина в Русия смятат: тая работа тъй или иначе няма да я бъде, по-добре да продаваме на Индия атомни електроцентрали.

Тук обаче стигаме до друга тема, станала безпрецедентно остра за Индия. Тя съвсем не се свежда само до прочутата индийско-американска „ядрена сделка“ или „сделка 123“, сключена през юли т. г., която в момента си пробива път през целия ад на вашингтонската политическа кухня. Наистина не е малка задача за Индия да си издейства специални условия в рамките на режима за ядрено неразпространение (или по-точно извън тези рамки). Това е нещо, заради което си заслужава да отложи подписването на един готов документ с Русия, който никой не оспорва сериозно.

Основният фактор обаче е цялата нажежена атмосфера в самата Индия около всичко, свързано със „сделка 123“. Заради нея там се съсипват политически кариери, отправят се радикални обвинения, че премиерът и тесен кръг негови съветници превръщат великата страна, която стремително набира тежест, във второстепенен съюзник на САЩ. При това американските опоненти на Буш наистина полагат усилия да „натоварят“ сделката, която засяга само ядрената сфера, с всичко възможно – включително с уговорки Делхи да следва „правилна“ политика спрямо Иран или Китай.

Панически настроения проличават и в руските политически кръгове – онези, които все още възприемат света в рамките на противопоставянето между „Изтока“ и „Запада“. Тъкмо оттам са тръгнали отдавнашните постоянни приказки, че Русия е на път да изгуби Индия.

Стратегическата цел на Индия обаче съвсем не е в това, да се превърне в младши съюзник на Щатите. При все че днешната образована класа в Индия е обвързана със САЩ или Европа чрез същите нишки, които през 70-те я свързваха със Съветския съюз, индийците все пак работят за друго – да направят страната си държава, равна по тежест на САЩ или на Китай.

За целта беше използван удобният момент, в който американската и европейската мощ и влияние отслабват, а междувременно Индия и Китай видимо поемат ролите на първи световни икономики. Въпросът не е в атомните централи, а в това, че днес не си струва претендентите за световно лидерство да показват мускули пред Америка. По-важно е да намерят нов език за общуване с нея, който да отговаря на днешните реалности. Тъкмо това прави Индия – по индийски гениално и също по индийски шумно и нервно.

Остава да добавим, че такава е всъщност и глобалната политика на Китай, а и на Русия. Затова Москва проявява разбиране към забавянето в изпълнението на големи проекти, ако то е необходимо на нейните най-близки партньори в света.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.