Отново в 1968 г.: Американската нация е разделена политически

в. Вашингтон таймс

Анархисти на протеста при встъпването в длъжност на Тръмп във Вашингтон. Групи от няколкостотин души носеха черни и червени знамена, счупиха витрини и изгориха кола. Снимка: от тв репортаж

Преди почти половин век, през 1968 г., изглеждаше, че САЩ се разпадат. Виетнамската война, оспорвани и ожесточени президентски избори, протести против войната, расови размирици, политически убийства, тероризъм и задаваща се на хоризонта рецесия разделиха страната между гръмогласно радикално малцинство и мълчаливо консервативно мнозинство.

САЩ избегнаха гражданска война. Но през следващото десетилетие Америка се сблъска с колективна психологическа репресия, граждански размирици, поражение във Виетнам и серия от нещастия – докато избирането на някога разделящия страната Роналд Рейгън доведе до пет последователни президентски мандата на просперитет и относително спокойствие между двете основни партии, от 1981 г. до 2001 година.

Изглежда 2017 г. може да се окаже новата 1968-а. Неотдавнашните опустошителни урагани сякаш отразяваха вълненията на хората. След поляризиращото управление на президента Барак Обама и спорното избиране на Доналд Тръмп, страната отново е разделена на две.

Но този път разделението е далеч по-дълбоко, както в идеологически, така и в географски план – двете либерални крайбрежия са изправени срещу прорепубликанската Америка между тях.

Мълчаливи столетни каменни статуи биват събаряни през нощта, очевидно с надеждата, че с нападенията срещу покойници на Конфедерацията, може да се подобри животът на живите днес.

Всички стари опори на американския живот изглежда отслабват.
Националната лига по американски футбол (НФЛ) се разпада и се
превръща в политически цирк. Играчи мултимилионери отказват да
станат на крака за националния химн, отблъсквайки милиони
фенове, чиято предишна лоялност им плащаше заплатите.

Политиката – или по-точно засилващата се омраза към
провокативния Доналд Тръмп – пропива почти всяка частица
популярната култура.

Новата лоялност на медиите, излъчваните късно през нощта
предавания, комиците, Холивуд, професионалните спортисти и
университетски служители, е към либералните проповеди.
Политически коректните сквернословия и вулгарни изрази сред
звездите и изпълнителите заместват таланта, в момент, когато
Холивуд е разтърсван от скандали за сексуален тормоз и други
извращения.

Обидите „расист“, „фашист“, „нацист“ и „възползващ се от
привилегиите на белите американци“ – също като „комунист“ през
50-те години – се използват толкова нашироко, че губят
значението си. В момента в кампусите на университетите има
по-малко свободно слово, отколкото по времето на Маккарти в
началото на 50-те години на миналия век.

Също като през 1968 г., светът извън САЩ също се разпада.
Европейският съюз, моделът на бъдещето, се разпада. ЕС е
парализиран от напускането на Великобритания, разделението между
Испания и Каталуния, банкрутът на средиземноморските страни
членки, коварните терористични нападения в големи европейски
градове и притока на милиони мигранти – повечето млади мъже
мюсюлмани – от разкъсвания от войни Близък изток. Германия
отново става деспотична, но този път подмолно, със средства,
различни от оръжието.

Провалената държава Северна Корея твърди, че разполага с
ракети с ядрени бойни глави, които могат да достигнат Западното
крайбрежие на САЩ – и очевидно иска някаква форма на подкуп, за
да не ги изстреля.

Иран вероятно ще последва ядрения път на Северна Корея.
Междувременно новата му шиитска хегемония в Близкия изток се
храни от развалините в Сирия и Ирак.

Дали хаосът на 2017 г. е катарзис – необходимо и отдавна
бавещо се прочистване на опасни и пренебрегнати патологии? Дали
безумието в САЩ ще изпадне в още по-голям нихилизъм, или ще
предложи корекция на статуквото, което раздели страната и почти
я съсипа?

Дали проблемът е в прекалено многото демокрация, при което
нестабилната и капризна тълпа прегазва установените експерти и
опитните бюрократи? Или кризата се дължи на прекалено малко
демокрация, при което популистите се опитват да детронират
раздиран от скандали, антидемократичен, некомпетентен и
надценен, но вкоренил се на мястото си елит?

Никоя от традиционните политически партии не предлага отговори.

Демократите са завладени от политиката на идентичността и
социализма на прогресивните си членове. Републиканците са
разкъсвани между парвенюшките националистки популисти и
статуквото на вкостенилия се елит.

Но въпреки цялата социална нестабилност и медийната истерия,
животът в САЩ изглежда тихо се подобрява.

Икономиката расте. Безработицата и инфлацията остават ниски.
Фондовите пазари и доходите на средната класа се повишават.
Доверието на бизнеса и потребителите е високо. Приходите на
корпорациите растат. Добивът на енергия се разраства. Границата
с Мексико се охранява.

Дали нестабилността е не толкова признак, че Америка се
разпада, колкото знак, че гръмогласното общоприето мнение на
миналото – за ползите от глобализираната икономика,
маловажността на националните граници и значението на политиката
на идентичността – е на път да бъде отхвърлено, повличайки и
кариерите на тези, които се облагодетелстваха от него?

В миналото всяка криза, която не унищожаваше САЩ, накрая ги
правеше по-силни. Но засега продължава борбата кое е по-вредно –
хроничната болест на планирането, която разяждаше страната, или
новото популистко лекарство, сметнато за необходимо за
лечението й.

Виктор Дейвис Хансън е специалист по класическа филология и
историк в Института „Хувър“ към Станфордския университет.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.