Как ще влезе в историята китайският президент

Владимир Путин и Си Цзинпин. Снимка: БТА

През петте години откакто стана президент на Китай, Си Цзинпин изненадва наблюдателите, предизвиквайки както възхищение, така и презрение у чуждестранните лидери със способността си бързо да укрепва властта си.

Той пое контрола над различни икономически отрасли, изземвайки власт от своя държавен съвет и премиер. Критици казват, че се е възползвал от широкообхватна антикорупционна кампания, за да извърши чистка сред политическите си опоненти.

Той също така разби старите фракции в Комунистическата партия и изгради своя, като запълни институциите със стари колеги и приятели. Той преструктурира армията и втвърди контрола над медиите и съда.

Миналата есен партията се обедини около него и го определи като „основен лидер“, престижна титла, отредена преди това само на Мао Цзедун, Дън Сяопин и Цзян Цзъмин.

Си „опроверга широко разпространеното схващане, че епохата на лидера със силна ръка в Китай е приключила“, пише Ричард Макгрегър от австралийския мозъчен тръст „Институт Лоуи“.

Очаква се на 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия, който започва на 18 октомври в Пекин, той да издигна и укрепи статута си, първо като вгради политическите си теории в партийния устав, а след това като вкара още свои приятели в ръководния орган на партията – Постоянния комитет на Политбюро.

Такива конгреси се провеждат само веднъж на пет години и на тях се определя бъдещото ръководство на втората по големина световна икономика.

Конгресът ще отбележи началото на втория мандат на Си и промените в състава на ръководния елит на страната. Той може да даде и някои сигнали за бъдещата социална, икономическа и външна политика.

Конгресът привлича международно внимание, защото „е много загадъчен!“, казва политическият анализатор Дън Юйвън. „Никой не различава ясно какво се случва в този тесен кръг“, добавя той.

Задкулисните сделки на ККП обаче сега са по-важни от всякога за света, казват анализаторите, защото при управлението на Си партията, а не държавата, армията или пазарите, държи твърдо под контрол курса, по който е поел Китай.

Ако политическите теории на Си бъдат добавени – с неговото име – в партийния устав, това ще го постави редом с двамата велики водачи на страната: Мао, който основа съвременния Китай, и Дън, който отвори пазарите й. Политическата мисъл на Си обаче трудно се поддава на описание.

„Си Цзинпин не е интелектуалец, той не е идеолог или политически стратег като Дън Сяопин или Мао Цзедун“, казва Уили Лам, преподавател в Китайския университет на Хонконг.

„Китайската мечта“ на Си се корени в едно клише, а неговите „Четири основополагащи принципа“ – за обхватно изграждане на благоденстващо общество, насърчаване на икономически реформи, налагане на върховенството на закона и строго управление на партията – са издигнати от други лидери, казва Лам.

Идеологията на Си е съставена от три елемента, казва Чжао Суйшън, който преподава китайска политика в университета в Денвър: първо, изкореняването на бедността; второ, изграждането на Китай като световна свръхсила; и трето, получаване на вярност към партията и самия него. Концепциите може да се обобщят като комунизъм, национализъм и дисциплина.

За тази цел Си прилага антикорупционна кампания, в която до момента са наказани над 1,3 милион официални лица, както сред „тигрите“ по високите етажи на партията, така и сред „мухите“ в административните й низини.

Критици казват, че Си е използвал тази кампания, за да отстрани потенциални съперници като Сун Чжънцай, бивш партиен секретар от Чунцин, който преди време бе смятан за потенциалния приемник на Си. Миналия месец срещу Сун започна разследване за „тежки нарушения на дисциплината“ и той бе заменен от протежето на Си Чън Минър, който може да влезе и в Политбюрото.

Понеже Си бързо разби конкурентните фракции в партията и подсили своята, предизвикателствата към управлението му са редки, но амбициите му все пак може да се сблъскат със спънки от бюрократи на по-ниски нива, които се боят за безопасността си и поради това не са склонни да прилагат мащабни реформи, казва Чжао. Много интелектуалци също недоволстват от крутите му мерки.

Очаква се също Си да наруши традицията и да не избере бъдещ лидер по време на конгреса. Някои смятат, че той възнамерява да управлява по-дълго от обичайните два мандата.
Големият въпрос обаче е какво ще прави Си през втория си мандат, след като натрупа толкова много власт.

„Дали планира да стане диктатор или иска да използва властта си, за да осъществи идеите и политиката си?“, пита Чжао.

Китайската икономика е застрашена от увеличаващия се дълг и забавянето на растежа и Си е критикуван, че занемарява амбициозните си планове за реформи, като подкрепя нископроизводителни държавни фирми и ограничава частния сектор.

Критиките срещу китайското правителство са по-специално за това, че то не допуска пазарите да играят по-силна роля, въпреки обещанието си да го направи.

Лам казва, че Си няма да отпусне хватката си над икономиката или армията, защото смята, че именно тези грешки са довели до разпада на Съветския съюз.

„Водещият приоритет на Си Цзинпин ще продължи да е запазването на статута на ККП, която нарича вечната управляваща партия на Китай, както и, разбира се, на собствения му статут на вечен лидер на Китай“, казва Лам.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.