www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 22 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Българин в чужбина като диагноза…

18 Октомври 2017

 

Българите емигрират по различни причини - по принуди, поради липса на работа, поради мизерни доходи или в търсене на по-добър живот. Снимка: архив e-vestnik

Бел. ред. – следващата история е от българин, който живее в Австрия и Германия, има сайт и фирма, която се занимава основно с комуникация на българската общност в тези страни (по-подробно за автора – най-долу).
Той е описал един свой работен ден, в който се отразяват повечето негативни черти на средния българин – мързел, опити да се уреди по втория начин, нахалство, желание друг да му свърши работата, някой да му поднесе наготово, да му помогнат да излъже системата и т. н.
Има различни българи, някои са трудолюбиви и не се оплакват, не шмекеруват. А и емигрантите в различни страни попадат в различна среда, където кучето скача според тоягата…
Но зад описаното прозира манталитет, който често се среща. Струва си да се замисли човек колко българи са разглезени от родителите си, които са вършили нещо вместо тях и са им поднасяли наготово. Или са се научили да лъжат, да се уреждат с шашми и да прескачат законите.

Често чета Иво Сиромахов във Фейсбук. Прекрасно четиво за разтоварване.
Вчера четох за личните му съобщения и какво си пише с хората във Фейсбук. Стана ми криво. Иво Сиромахов го хвалят. Искат да се запознаят с него. Предлагат му срещи. Разказват му конспиративни теории. Споделят му тайни.

Тайно завидях за неговото ежедневие. Моето е коренно различно, въпреки че работим в един бранш. Пак е свързано с общуване през социалните мрежи и телефонни разговори, но е някак по-различно. Споделям това с приятели. Те ме съветват да запиша всичко, което ми се случва в рамките на един ден – всяка среща, всеки разговор по телефона, всяко общуване през Фейсбук. В края на деня да ги анализирам.
Направих го:

08:00 Стоя пред компютъра с първата чаша кафе за деня. През нощта са ми писали двама сънародници от Германия. Статията за одобрените промени в закона за социалните помощи явно е предизвикала интерес.

Първото съобщение е от човек с прозвище Петър Германеца. Той ми съобщава, че нищо не разбирам от журналистика и съм мишка. Ромите и бежанците са виновни и заради тях ще страдат всички. Също така е напълно сигурен, че нито един българин няма да протегне ръка за помощ от германците.

Второто съобщение е от Диана М. Тя живее в Карлсруе. Там тя е наела стая от апартамент, в който живеят още четирима българи. Плаща 240 евро/месец за наем и смята, че е скъпо. Прочела е статията „Помощите за наем в Германия (Wohngeld)“ и ме пита какви документи са ѝ нужни за да получава тази социална помощ.

08:30 Отговорил съм на двамата. Изказвам и съмнения относно твърдението на Петър Германеца, че получателите на социални помощи са само роми и давам за пример Диана М. от Карлсруе. На самата Диана М. съм отговорил, че в статията е подробно описано всичко и са изредени нужните документи.

08:45 Диана М. от Карлсруе ми отговаря, че няма време да чете дълги обяснения, още по-малко да мисли над тях. На нея и трябва само адрес на социалната служба и изброени документите, които трябва да подготви. Копирам адреса и списъка с документите и го препращам на Диана М. Тя повече не ми пише.

09:21 Петър Германеца ми отговаря, че живее вече 2 години в Германия и не е чувал за помощите за жилище (Wohngeld). Пита дали те могат да се комбинират с обезщетението за безработица, което жена му получава.

09:47 Звъни мобилния ми телефон. Без да се представи, женски глас ме пита дали мога да помогна с намирането на работа във Виена. Дошла е преди 3 седмици в Австрия и трябва спешно да почне работа. Не знае немски език. Не говори и английски.
Радвам се, че мога да бъда полезен! Споделям, че имам познат с голяма фирма за почистване на офиси, който точно в момента търси да назначи две хигиенистки. Може да започне още от утре. Започвам да диктувам телефон за контат.
Жената ме пита за каква я смятам. Първо, не искала да работи за българи. Българите в чужбина само цакат сънародниците си. Второ, тя имала диплома за счетоводител, да не е луда да чисти „кенефите“ на австрийците, при положение, че може да им брои парите.
Изказвам съмнение, че може да си намери работа за счетоводител, без да владее немски език. Тя троснато ми отговаря, че няма нужда от подобни съвети. Връзката прекъсва.

10:00 Вече съм в офиса. Пред вратата стоят и чакат мъж и жена. Казват, че ги гонят от жилището. Показват писмо и ме питат, какво пише в него. Превеждам им го. Наистина ги гонят от жилището. Не са плащали наем от 6 месеца. Питам ги защо не са плащали наем 6 месеца. Отговарят ми, че техен приятел им бил казал, че в Австрия нямало как да ги изгонят от апартамента, дори и да не си плащат наема. Той никога не е плащал наем. Решили да пробват и те.
Съветвам хората да се допитат до адвокат. Казвам им къде могат да получат безплатна правна помощ във Виена. Те не знаят немски език. Питат ме дали мога да им помогна, като ги придружа и превеждам. Отговарям, че не съм компетентен по правни теми и не мога да превеждам на такива консултации. Препоръчвам им да се обърнат за съдействие към адвокат, говорещ български език. Давам им визитка на една българска адвокатка. Питат ме дали е безплатна. Отговарям, че нейните услуги са платени. Питат ме за друг вариант. Казвам, че могат да отидат на безплатни правни консултации и да вземат със себе си професионален преводач. Жената се намусва и ме гледа с отровен поглед. Ядосана е, че отказвам да ги придружа на безплатните консултации. Мъжът крещи, че всички българи са гадове и не си помагаме. Чудя се дали няма роднинска връзка с Петър Германеца. Решавам да не задълбавам в темата.

10:30 Мога да започна работа. Отварям Фейсбук. Имам съобщение. Пише ми Валентина А. Тя е читателка на списание „Виена нашият град“. Намира го за много полезно, но не разбира защо правим реклама на турци. Според нея това е българско списание и в него трябва да има само адреси на българи.
Отговарям на Валентина А., че произходът и религията на хората са ми напълно безразлични. Предпочитам да ги деля на добри и лоши, умни и глупави. За мен това е много по-лесно, отколкото да си напрягам мозъка с разни религии и етноси. Добавям, че списанието има за цел да улеснява живота ни в Австрия. Всеки, който предлага своите услуги и продукти на български език намира своето място в него. А тези, които предлагат преферентни цени за българи получават специално място и внимание.

11:52 Публикувам статия за Освобождаване от здравни осигуровки.

12:30 Имам уговорка за обяд. Бързам за среща в приятна пицария, в 8-ми район на Виена. Само на 50 метра от нея ме спира мъж. Прочел е обявата ми за предстоящия семинар за финансиране и субсидии за стартиращи предприемачи. Разпознава ме от снимката във Фейсбук. Иска да ме пита един бърз въпрос. Няма проблем, обръщам се към него, щом въпросът е бърз. Човекът ми споделя, че има транспортна фирма. Иска да я развие. Мога ли да му обясня, какви видове държавни субсидии има и как се кандидатства за тях…
Подозирам, че това е някакъв майтап. Сигурно от хората, с които имам среща. „Бърз“ отговор на подобен въпрос би отнел поне 30-40 минути, ако не и повече. Поглеждам човека в очите, с надежда да открия в тях закачливи искри. Такива няма! Подсещам го, че експерти по темата ще я коментират обстойно точно след 2 дни и е добре да дойде на семинара. Отговаря ми, че не му се ставало толкова рано…
Сега вече съм напълно сигурен, че някой без капка вкус си прави майтап с мен.

14:00 Отново съм в офиса.

14:01 Диляна С. е открила печатна грешка в публикувания текст. Изразява своето недоволство относно способностите ми с коментар под постинга в Групата на българските студенти във Виена. Споделя, че я бодем в очите с подобно невнимание. Извинявам се за създаденото неудобството и отговарям, че печатни грешки се случват често. При нас дори по-често, но се стараем да ги отстраним. Отварям интерфейса и поправям грешката.

14:05 Имам лично съобщение от Ана К. Изказва съжаление, че не е присъствала на Информационният ден на българите в Австрия. Имала важна среща с приятелки. Обръща се с молба към мен да и напиша в 2-3 изречения, какво са казали експертите.
Отговарям на Ана К., че няма как да събера в 2-3 изречения всичко, което е казано от експертите в продължение на 7 часа семинар. Изпращам линкове към видеозаписите от събитието.
Ана К. настоява! Тя няма време да гледа записите, защото бърза да излезе. Предлага ми да си дам телефонния номер за да ми се обади. Иска да ѝ разкажа важните неща, докато пътува с метрото. Отговарям, че имам доста работа и нямам възможност за такъв разговор. Ана К. споделя подозрението си, че умишлено не искам да си дам номера на телефона за да не ѝ помогна. Също така ми пише, че не е очаквала нищо друго от своите сънародници. Всички сме един дол дренки. Точно заради такива хора тя е напуснала България.

14:20 Диляна С. се е въодушевила и влиза в ролята на детектив. Споделя, че няма как да става въпрос за печатна грешка, понеже клавишите са далеч дин от друг . Поглеждам клавиатурата. Клавишите са един под друг. Благодаря ѝ учтиво за забележката.

14:30 Телефонът в офиса звъни. Обажда се непознат мъж. Не се представя. Споделя, че току що е кацнал на летището в Швехат. Не искат да му дадат кола под наем без да представи кредитна карта. Няма такава. Иска да му дадем номер на кредитна карта. Отказвам! Щял съм да видя! Той лично ще се погрижи да ме изхвърлят от работа. Той е личен приятел на Бойко Борисов. Съмнявам се! Познава посланика ни във Виена. Съмнявам се! Познава моя началник и ще се погрижи да ме изхвърлят на улицата като „мръсно псе“. Затварям телефона.

14:35 ГРЕШКА! Не трябваше да обръщам внимание на коментарите на Диляна С. под публикацията. Това няма нищо общо с нормално общуване и комуникация. Явно ще се окаже поредният трол или хейтър.

15:12 В българските групи за Германия моята статия е предизвикала лавина от коментари и споделяния. Видяна е от 26 000 човека. Споделена е над 160 пъти и има над 1800 коментара. Получени са и доста лични съобщения през страницата. На читателите тази действителност не допада. На мен също не ми харесва. Жалко, че на германците въобще не им пука, какво харесва на българите.

16:00 Лично съобщение от Мария С., която живее във Велико Търново. Прочела е статията за това как стават записванията за безработен в Германия. Иска да се запише и да получава обезщетение за безработица. Не, тя все още не се е преместила в Германия, но чула от приятелка, че много хора го правели това от България. Обяснявам, че няма как да го направи без да има адресна регистрация в Германия. Тя ме пита, дали мога да я регистрирам в моето жилище. Мога, но не искам! С главни букви Мария С. ядно ми заявява, че точно това е причината, заради която всички в България мразят българите в чужбина. Сигурно е права.

16:17 Отказвам се да търся смисъл и логика в коментарите на Диляна С. под постинга в Групата на българските студенти във Виена. По някакъв неясен начин момичето прави връзка между грешката в статията и глоби за неправилно паркиране. Открива сходство и с връщането на по-малко ресто в магазина. Губя интерес по темата.

16:21 Лично съобщение през страницата на BGMedia. Стоян М. пита дали някога сме писали статия или нещо подобно, свързано с остъкляването на балкони. Отговарям, че не сме. Той ме съветва да напишем такава. А ако я публикуваме до час или два, това ще съвпадне с една негова среща с партньор. Плануват да стартират такъв бизнес.
Предлагам на Стоян М. да го свържа с консултант на DONOffice, който в рамките на 20-30 минути, на български език, да му обясни всичко по темата. Ще бъде ли консултацията безплатна? Не! А може ли ние да попитаме косултанта, а после да пуснем една статия? Не! А да питаме и после да му кажем по телефона какво е казал консултанта? Не!
Научавам от него, че сърбите, македонците и турците са много по-сплотени от българите. Те се подкрепят винаги. Българите само гледат как да се прецакат един друг. Сещам се за Зоран, който в събота, на Информационния ден на българите в Австрия ми сподели колко готини били българите и как си помагали. Според него сърбите и хърватите не били такива. Явно Стоян М. и Зоран познават различни сърби и хървати.

16:43 Звъни телефонът. Обажда се човекът от летището. Хванал влакчето и пристигнал в центъра на града. Стои на Wien Mitte и чака да го вземат. Пита дали познавм Петър Стоянов? Не, не го познавам. Е, как така може да не го познавам? Него всичко го знаят! Той е голяма работа и познава лично всички в посолството. За президента ли става въпрос, питам аз? Не, за този от Русе. Съжалявам, за него не се сещам! Връзката прекъсва.

17:00 Проверявам как се котира статията за здравните осигуровки на българчетата в чужбина. Интересът към нея също е голям. Видяна е от над 9000 човека. Четена е над 2500 пъти. Събрала е стотина лайка и е споделена над 50 пъти. Коментарите към нея няма смисъл да броя, понеже Диляна С. е изписала футористичен роман как светът се срива заради печатната грешка. Падат правителства. Разпадат се държави. Анархия поглъща демократичния свят. Интересно, как не се е сетила да пише за ИДИЛ. Те сега са модерни. Откривам обаче текст, където съм обвинен в заговор срещу българите. Със своята грешка аз се опитвам да им отнема единственото културно наследство – правописа.

17:15 Звъни телефонът в офиса. Пак е човекът от летището. Никой не го е посрещнал. Предлага ми да го взема в къщи, докато Петър Стоянов дойде да го прибере. Кой е Петър Стоянов? Президента? Не! Този от Русе. Не го познавам
Предлагам на човека да го заведа в Caritas. Моя приятелка работи в организацията и може да му осигури подслон за няколко дни. Докато Петър Стоянов дойде да го прибере! Не става! Под неговото достойнство е да спи в общежитие за бездомници. По-добре щял да се чувства ако дойде и преспи при мен.
Отказвам. Чувам тирада за това, как българите не си помагаме. Отново се споменава близкото приятелство с Бойко Борисов, с посланика и с моя шеф. Връзката прекъсва.

17:30 Скучая в офиса. Решавам да посетя Културния институт „Дом Витгенщайн“ и да гледам филма „Потъването на Созопол“. Чета рецензии за филма.

17:40 Звъни телефонът. Пак е човекът от летището. Срещнал българи на Wien Mitte. Те ще го вземат със себе си и ще спи при тях.

17:44 Получавам съобщение от Петър Германеца. В него той ми съобщава, че съм задник. Всички българи са задници! Никой не му отговаря как да комбинира помощи за жилище с обезщетение за безработица. Точно по тази причина е напуснал България.

17:50 Получавам съобщение от Фани М. Тя пита как може да си следи сметките за телефон с предплатена карта на О2. Най-после един смислен въпрос.

18:00 Правя анализ на моя ден и го сравнявам с този на Иво Сиромахов. Завист се впива в душата ми. Толкова близки и същевременно толкова различни са нашите всекидневия.

От bgmedia.at с малки съкращения. Заглавието е на e-vestnik.

Иван Н. Карчев. Снимка: bgmedia.at

—–
* Авторът напуска България през 1998 г. Завършва във Виена публицистика и комуникация. Специализира продуцентство в електронните медии. Живее в Австрия и Германия. През 2014 година създава фирмата  Best Friends, с основна дейност в сферата на медиите и комуникацията с българските общности зад граница. Продуцира телевизионни и радио предавания, документални филми, издава списание, главен редактор на онлайн медии, създател на мобилното приложение BGKontakti. През 2010 година е отличен с наградата „Златен век“ на Министерство на културата, за заслуги в съхраняването и популяризирането на българската култура, изкуство и традиции зад граница.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com