СофияПловдивВарнаБургасРусе

Москва изпробва границите на влиянието си над Белград

Путин в Белград. Снимка: официален сайт

Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш се превръща в главна точка на натиск от страна на Москва върху Белград, а позицията спрямо тази конкретно институция за руснаците е показател за климата и отговор на въпроса остава ли Сърбия военно неутрална.

Както обикновено, споменатият натиск е канализиран чрез дипломатическа дейност: президентът Александър Вучич се срещна в сряда с руския посланик Александър Чепурин, който подчерта необходимостта, поради обема на работата, възможно по-бързо да бъде решен статутът на Руско-сръбския хуманитарен център в Ниш.

Президентът Вучич подчерта, че Сърбия, в съответствие с политиката на независимост и военен неутралитет, ще продължи да развива добри отношения с Русия в двустранен интерес, но за решение на конкретния „проблем“, поне в официалното съобщение, не става дума.

Истинската причина за недоволството се базира най-вече на факта, че от неотдавна персоналът и войниците на НАТО имат пълен дипломатически имунитет в Сърбия, с какъвто не се ползват работещите в руския център.

Никой от официалните представители на Сърбия не е сложил подписа си под споразумение, с което на руснаците се дава такъв статут, още от 2014 г.

Чепурин настоя за бързо решаване на статута на Руско-сръбския хуманитарен център в Ниш. Срещата Вучич-Чепурин се състоя само няколко дни след като /вероятно временно/ утихна „войната“ между министъра на отбраната Александър Вулин и американския посраник Кайл Скот.

Повод за „войната“ на преден план бяха разногласията около реномето на Владимир Лазаревич, осъден в Хага генерал от сръбската армия, но както писа „Блиц“, истинската причина бе недоволството на американците от военното сътрудничество с Руската федерация. Последва натиск от Москва, при това чрез любимата „хуманитарна“ тема.

„Очевидно такава е съдбата на малките страни“, констатира
председателката на Центъра за външна политика Александра
Йоксимович. „Те са под постоянен натиск, който очевидно идва и
от едната, и от другата страна. Несъмнено доверието е накърнено
и въпросът за руския център се постаня като въпрос за преценка
на военния неутралитет и възприемането от Сърбия към западните
ценности“, казва тя за „Блиц“.

Недоверието между Запада и Русия е толкова дълбоко, че
центърът – институция, в която работят едва около 40 руски и
сръбски професионалисти, става важен въпрос, който трябва да се
обсъжда на най-високо равнище.

„Не си струва с действия на отделни лица в този случай да се
вреди на нашето положение. Оправдано ли е или не такова значение
на центъра сега не е важно, защото недоверието е толкова
дълбоко, че пространството за маневри се стеснява. Засега няма
признаци за смекчаване на отношенията между Русия и САЩ, а ние
ще понасяме натиск, докато напрежението между тях продължава“,
заключава Йоксимович.

Какви ще бъдат последиците от отказа на Белград да подари на
руския център облагодетелстван статут? Макар Русия да е голяма
световна сила, тези последици биха били малки или никакви, каза
неотдавна в разговор с „Блиц“ анализаторът Душан Янич.

„Може да има последици за политическата кариера на някои
хора, които зависят от руската подкрепа. По отношение на
икономическото сътрудничество също не би трябвало да има
проблеми, а що се отнася до Косово, руснаците ясно казаха, че ще
подкрепят позицията на Белград“, каза тогава Янич.

Какво искат руснаците? Дипломатическият статут за работещите
в центъра, за което руската страна интензивно настоява вече три
години, всъщност е защита от какъвто и да е вид наказателно
преследване в страната домакин, а дипломатическият паспорт е
потвърждение, че собственикът му притежава такъв имунитет. В
случай, че става дума за обект с такъв статут, за което също
настояват руснаците, нито един държавен орган не може да влезе в
него без съгласието на шефа на центъра. Недостъпна е и
документацията, преписките, дори в случай, че избухне война. И
тъй като става дума за дипломатическо представителство, стоките,
изпратени в центъра, се освобождават от мита, от ДДС, и няма да
може да бъдат проверявани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.