Из „Мафия в Прага“: Който компромат вади…

Михал Вивег. Снимка: личен сайт

Дарек Балик цяла сутрин мислеше за онази статия. Беше му ясно кой стои зад нея: издател на булевардния ежедневник „Аха!“ беше същият онзи швейцарски милиардер, на когото Морд и Градоначалника бяха продали двореца „Шкода“, за да му плащат после по двеста милиона крони наем годишно…

Така че Морд и Швейцареца имаха основателни причини да се опитат ако не друго, поне да го дискредитират, а най-добре направо да го ликвидират. Той имаше доста информация за тях (но я беше скрил на сигурно място).
Имаше доста информация и за журналистите. Сети се какво беше казал за тях Шалда: Месоядна пасмина. И още: Проститути на мисълта и сърцето.

Разбира се, самият той години наред се беше възползвал от услугите им. Беше си създал многобройни връзки в ежедневниците, имаше телефонния номер на водещия Пелтека   от телевизия „Нова“ и на още куп влиятелни фигури. Но така и не успяваше да открие каква е връзката между Морд и министъра на вътрешните работи.

Та нали тия двамата бяха играли винаги на различни пясъчници. Може пък вече да не беше така. Може за тая половин година, откакто той самият беше изпаднал от бранша, нещата да се бяха променили. Опозиционен договор, не е като да не се е случвало на тази територия, помисли си с горчивина.

Имаше много врагове, защото беше започнал да жонглира с много чинии наведнъж, това е положението. Ако не беше награбил толкова, ами се беше задоволил с две, максимум три, можеше да работи като лобист и досега, упрекваше се мислено. Да, обаче той награби наведнъж дузина чинии. Даже, ако трябваше да бъде честен – две дузини.

Но как да устои на изкушението, след като тогава всички му плащаха стотици хиляди само за това, че им е вдигнал телефона? А когато им уредеше среща със съответния заместник-министър, министър или със самия премиер – а той умееше да урежда такива срещи, стотиците хиляди се превръщаха в милиони.
Естествено, беше само въпрос на време някои от чиниите да му паднат на главата.

И този ден приближаваше. Денят, когато щеше да остане на улицата, без пари, без приятели. Без бъдеще. Рано или късно щяха да го убият. Бяха опитали вече два пъти, със сигурност щяха да го направят отново. И този път щяха да изпипат нещата добре.

Не искаше да се самозалъгва и да се прави, че не вижда предупредителните сигнали. Статията беше само един от тези сигнали. Нямаше как да не усети бурята, която предизвика глупавата му фукльовска, даже направо заплашителна изцепка за компрометиращите материали, които беше натрупал през всичките тези години (сам не знаеше какво всъщност им е казал; когато размаха пред тях въпросната информация, в кръвта му имаше около два промила).

Така или иначе се впуснаха да търсят материалите. Когато се случеше да излезе навън за разрешена разходка (на точно определено място, в точно определен момент), те старателно претършуваха цялата конспиративна квартира, без дори да се вълнуват, че той ще забележи: безгрижно късаха космите, поставени в чекмеджетата, за да се разбере, че някой ги е отварял, разместваха произволно вещите по масата, натрошаваха с подметките си бисквитите, специално поставени под килима. Той знаеше за всичко това, а те знаеха, че той знае.
Но разбира се, съвсем не беше толкова глупав, че да държи въпросните материали у себе си.

Само че Министъра и Шестак скоро щяха да го изхвърлят на улицата, защото предполагаха, съвсем правилно, че хората от Пршибрам ще го открият и ще го принудят да им каже каквото им трябва. Или че ще го пипнат хърватите на Морд.

Или, недай боже, руснаците.

Превод Анжелина Пенчева

* Откъс от романа на Михал Вивег „Мафия в Прага“, подготвен от „Парадокс“.  Виж повече тук: Това лято в Прага…е като есен в София, в трилъра на Михал Вивег за мафията

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.