Русия разчита на бъдещия премиер на Чехия Бабиш, но греши

Иван Преображенски

Андрей Бабиш. Снимка: ЕПА/БТА

Милиардерът Андрей Бабиш спечели чешките парламентарни избори; някои вече наричат победителя „двойник на Тръмп“ в сърцето на Европа. Всъщност прилики наистина има – и двамата са богати (не се знае кой повече), и двамата правят гръмки, нищо неозначаващи изявления, и двамата са заподозрени в симпатии към Кремъл и накрая, никой от тях няма обмислена външнополитическа стратегия.
Тук впрочем сходството свършва, защото международната политическа тежест на Андрей Бабиш е в пъти по-малка от тази на Доналд Тръмп. Точно толкова, колкото е по-ниско влиянието на Чехия в сравнение със САЩ.

Среден пръст за ЕС?

Чешките избори поднесоха няколко изненади. Първо, в парламента влязоха рекорден брой партии – цели девет. Второ, не само антимигрантската, но и открито националистическа партия „Свобода и пряка демокрация“ (СПД) на чешкия предприемач от японски произход Томио Окамура за пръв път получи над 10 на сто от гласовете, а с тях и шанс да се озове в новото правителство.
Изненадващ бе и успехът на Партията на пиратите, която трудно успяваше да формулира в предизборните дебати позициите си по редица важни въпроси. Но липсата на съдържателна програма е отличителен белег на повечето политически проекти, представени за вота в Чехия.
Кое бе общото в предизборните кампании на повечето чешки партии? Първата точка, консенсусна за повечето политици (освен за либералите и „зелените“), е негативното отношение към мигранти и мюсюлмани. Дори социалдемократите и комунистите (условно леви партии) се обявиха категорично против приемането на „нови“ бежанци. А и „стари“ не са се мяркали в Чехия – по данни на Евростат страната е от най-непопулярните сред бежанците, пристигащи в ЕС.
Второ, общо е негативното отношение към ЕС. У някои – критично, но сдържано. Други като партията на Томио Окамура (и още над десетина деснорадикални партии, невлезли за щастие в парламента) се канят да проведат референдум за излизане на Чехия от общността. На техен фон отношението на потенциалния премиер Бабиш към Евросъюза изглежда доста умерено.
Макар и един от най-големите получатели на европейски субсидии в Чехия (дори е обвиняем в наказателно дело за машинации с тях), Бабиш си казва направо, че смята да забавя европейската интеграция. Включително с подкрепа от съседна Полша и Унгария, отдавна критикувани в ЕС за отклонения от стандартите на европейската демокрация.

Бабиш – приятел на Кремъл?

Има ли всъщност изгледи още до месеци Чехия да оглави вътрешноевропейска „фронда“ и да подкрепи идеята за „Европа на две скорости“ с отказ от по-нататъшна интеграция със западния ЕС? И ако да, ще означава ли това Чехия да завие на изток, поемайки към Русия?
С министър-председател Бабиш чехите най-вероятно наистина ще се превърнат в „спирачка“ за Евросъюза – наред с евроскептиците от Братислава, Будапеща и Варшава. А чешкият премиер би желал да включи в този алианс Австрия, Словения и Хърватия. Да не забравяме, че по време на миграционната криза бъдещият държавник критикуваше и членството на Чехия в НАТО. Всичко това няма как да не се хареса на Кремъл.
Като цяло управлението на Бабиш безспорно ще промени чешката външна политика. Движението му АНО фактически няма външнополитическа програма. Но е сигурно, че Бабиш (и неговият външен министър, който и да заеме поста) няма да останат в коловоза на правозащитната политика, наследена от Вацлав Хавел, която правеше малка Чехия забележима страна на международната политическа арена.
Дали обаче ще видим и външнополитически завой на изток, към Кремъл? Мнозина си спомнят, че Бабиш подкрепи в общи линии идеята на чешкия президент Земан да се плати на Украйна обезщетение за анексирания Крим, а самият полуостров да бъде признат за руско владение. Тъй че пространство за компромиси с Москва вече има. Още повече че бъдещият чешки премиер е прагматик без каквато и да било идеология.
Но това може да заработи и срещу интереса на Кремъл в Чехия.
Според политическите му противници Бабиш се води само от собствените си интереси – единствено с материален характер. А милиардерът няма бизнес в Русия. Агрохолдингът му е ориентиран на първо място към Германия и другите страни от ЕС. Той неведнъж е демонстрирал готовност да критикува канцлерката Ангела Мерккел и миграционната й политика, но само докато не стане дума за икономика. Тук вече Бабиш става от услужлив по-услужлив.
Значи нищо чудно да не видим в Чехия реален завой към Русия, какъвто радостно прогнозират медиите на Кремъл. Защо човек да си рискува милиардите, щом може да се държи например като унгарския министър-председател Виктор Орбан? Да поддържа приятелство с Владимир Путин, редовно да разговаря с него, да взема руски заеми, накрая – на думи да се обявява против икономическите санкции срещу Русия, но на европейските срещи на върха да гласува за удължаването им или дори за налагане на
по-строги. Така че Бабиш явно няма да стане „агент на Кремъл“ в ЕС – по-скоро гальовно теле, което ще се помъчи да издои и Брюксел с Берлин покрай него, и Москва.


Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на „Дойче веле“ като цяло (бел. на медията).

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.