Фейсбук, Гугъл и Туитър пред Конгреса: Още доказателства за руска намеса

Барбара Ортутай
Асошиейтед прес

На изслушвания днес големите технологични компании в САЩ възнамеряват да заявят пред Конгреса, че са открили в платформите си още доказателства за руска активност, свързана с миналогодишните американски избори.

Фейсбук например твърди, че руска организация имала над 80 000 публикации в социалната мрежа, качени по време и след изборите, за които било възможно да са прочетени от не по-малко от 125 милиона потребители.

По думите на добре осведомен източник компанията възнамерява да изнесе тези данни днес пред сенатската комисия по правосъдието. Той пожела анонимност, тъй като все още не е минало изслушването и комисията все още не е оповестила официално информацията.

Пред същата комисия социалната мрежа Туитър възнамерява да заяви, че е разкрила и закрила 2752 потребителски профила, свързани със същата организация, Руската агенция за изследвания на интернет, за която е известно, че защитава позициите на Москва.

Този брой е близо 14 пъти по-голям от профилите, предадени преди три седмици от Туитър на комисии на Конгреса, заяви друг добре осведомен източник. Той също пожела анонимност, отново тъй като тези данни все още не са официално оповестени.

В публикация в блог компанията „Гугъл“ също обяви, че е открила доказателства за „неголяма по размер“ злоупотреба с услугите на компанията от руската организация, както и за канали на сайта за видеосподеляне Ю Тюб, които според нея вероятно са били под егидата на руски агенти.

Днес и утре компаниите ще бъдат изслушани на три заседания от проверката на Конгреса за това дали на миналогодишните избори е имало руска намеса.

Пред комисията по правосъдие главният адвокат на Фейсбук
Колин Стреч възнамерява да заяви, че на 120 страници в
социалната мрежа, създадени от руската агенция, между януари
2015 и август 2017 г. многократно са били качвани публикации.

Компанията също така е направила оценка, че за този период
публикациите са достигнали директно до профилите на
приблизително 29 млн. души. После, както се посочва, получили
широко разпространение във Фейсбук, макар че в предварително
подготвеното от Стреч изявление за Конгреса се прави уговорката,
че много от достигнатите общо 126 млн. души е възможно изобщо
да не са ги чели или видели.

Тези публикации, достигнали до потребителите, са различни от
наброяващите над 3000 броя реклами, за които беше съобщено, че
са свързани със същата агенция, и за които Фейсбук изпрати
материали в комисии на Конгреса. В рекламните послания – много
от които с фокус върху социални теми, предизвикващи спорове – се
съдържала препратка към страниците на агенцията, където след
това хората можели да харесат или споделят даден от качените там материали.

Според компанията Туитър между септември и 15 ноември
миналата година в нейната платформа били пуснати 1,4 млн.
съобщения от профили, свързани с Русия – почти половината от тях
такива, зад които нямало действителни хора. Тя установила също
и девет руски профила, купували реклами, произходът на повечето
от които бил руският държавен телевизионен канал Ар Ти /Ръша Тудей/.
Миналата седмица Туитър заяви, че повече няма да приема
реклами от Ар Ти и друга руска държавна медия, „Спутник“.

Компанията ще дари платените й от 2011 г. от Ар Ти 1,9 милиарда
долара за подпомагане на външни изследвания за използването на
социалната мрежа за политически цели.

Гугъл заяви, че по време на изборите през 2016 г. два
профила, свързани с руската организация, са похарчили 4700
долара за рекламиране в нейните платформи. Съобщено беше и за 18
канала в Ю Тюб, за които беше посочено, че вероятно са били
поддържани под егидата на руски агенти. Гугъл заяви, че каналите
са съдържали 1108 видеа с обща дължина на записите 43 часа,
макар че според компанията в САЩ между юни 2015 и ноември 2016
г. те били гледани само 309 000 пъти.

По-рано този месец беше обявен законопроект, който ще
задължи социалните мрежи да предложат публично достъпни файлове
със сведения за предизборните реклами, както и да „положат
сериозни усилия“ да направят така, че физически или юридически
лица в чужбина да не купуват политически реклами, за да влияят
на американците.

Компаниите не са коментирали предложения законопроект, но
заявиха, че работят по проблема. Миналата седмица Фейсбук заяви,
че ще проверява купувачите на политически реклами за федерални
избори и ще създаде инструменти за прозрачност, предвиждащи в
рекламите да има връзка с профилите във Фейсбук на купувачите
им. Туитър също заяви, че занапред ще изисква от купувачи на
предизборни реклами да разкриват кой плаща за тях и към каква
аудитория са насочени.

Вчера Гугъл обяви, че също ще проверява самоличността на
купувачи на предизборни реклами и ще направи информацията за тях
публична чрез иконка на рекламата. Компанията ще създаде база
данни с обществен достъп за предизборните реклами, в които ще се
посочва кой е купил дадения материал, като се предвижда
предизборните реклами да бъдат придружени и от съобщение за
степента на прозрачност.

Откакто за пръв път тази година беше обявено, че руснаци са
прониквали в техните платформи, компаниите са под постоянен
натиск от Конгреса. За тази година според данни на федералните
приходни агенции Фейсбук вече е похарчил над 8,4 млн. долара за
лобиране пред правителството.

И на трите компании се очаква да бъдат зададени въпроси
какви доказателства за руска намеса са открили в своите
платформи, както и ако са намерили, защо не са ги намерили
по-рано. Почти сигурно е, че те ще опитат да убедят
конгресмените, че могат да оправят проблема сами, без да е нужна
федерална регулация.

Въпросът има далеч по-големи измерения от тези реклами. През
2016 г. разпространението в социалните мрежи на фалшиви новини,
фалшиви събития, пропаганда и други видове дезинформация е било
широко и без да е имало нужда от купуване на реклами. Но на
американските законодатели ще е по-трудно да въведат регулации
за словото в мрежата.

Анализатори и правозащитници в сферата на словото в интернет
предупредиха, че контролирането на предизборните реклами в
мрежата не е като в печатните издания или телевизиите.

Платформите за автоматизирана реклама на практика правят
възможно всеки, който притежава профил в интернет и банкова
карта, да качи реклама без почти никакъв контрол от компаниите.
Фейсбук заяви, че създава автоматизиран процес за решаване
на въпроса, но не съобщи подробности.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.