www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 22 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Как ще станем цивилизована държава или кога ще ги стигнем финландците?

1 Ноември 2017

 

Разказ на 91-годишен журналист как проникват социалните идеи в България в началото на миналия век

Няколко от по-старите издания на книгата “Страната на белите лилии”, станала любимо четиво на част от българската интелигенция преди войната. Книгата е претърпяла над 10 издания на български.

В някои страни метро-влаковете нямат ватмани. Из улиците на Лондон тръгнаха автобуси без шофьори. Дори край поточните линии – тези шлагери на Чарли-Чаплиновите “Модерни времена”, мъжете в еднакви работни комбинезони решително намаляват. Роботизацията във всички сфери на производството и бита върви с ускорени темпове, та вече на дневен ред е въпросът “за човешките права на роботите”. И обратното: Ако “интелигентните машини” все повече съкращават “наемния труд” и правят излишна работата на хората, каква ще бъде тяхната и на семействата им икономическа осигуреност?
И тъй като нещата стремглаво вървят натам, изниква дилемата: управляемо ли е бъдещето и в каква насока?

Социалистите-утописти са го виждали в намаляването на работния ден, а увеличеното свободно време да се използва за повишаване на образованието и усъвършенстване на личността, за, почивка и забавления. Но те са имали предвид труда на полето, а сегашните условия са несравнимо усложнени. В по-късни “вулгарни представи” за социализма-комунизма са смятали, че машините ще работят вместо хората, а те “ще лежат на меки канапета, ще слушат хубава музика и ще ядат пасти.” Някои реално са го вярвали.

Карл Маркс проповядваше, че комунизмът ще почне да се осъществява в най-развитите индустриални страни, и съвсем се продъни в рецептата си, че това щастливо събитие ще настъпи посредством кървавата революция и диктатура на пролетариата. Ленин и Сталин се опитаха да го поправят, че могло да стане и в отделно взета държава, дори икономически изостанала, като се прескочи капиталистическия стадий с помощта на още по-жестока диктатура. И също се провалиха сред планини от човешки жертви и страдания в подвластната им огромна и богата на суровини и човешки ресурси шеста част от земната шир.

А за съседната й мъничка, едва забележима сред хилядите блата, гъсти гори и безплодната полярна тундра Финландия тези дни светът с изненада научи, че е най-готовата и прави първата крачка към мечтания от векове социален строй,

“поправител недъзите на обществото”

Сегашният капитализъм видимо забуксува. Кризите му взеха да се преливат една в друга – икономически, енергетически, природно-климатически, обществено-политически, морално-етически, етнически, и т. н. Губи равновесието си и върви към сгромолясване. Стига ни да знаем, че седмина крезовци, начело с Рокфелеровци и Бил Гейтс, (Господ здраве да им дава!), държат в ръцете си толкова богатства, колкото останалите седем милиарда мравчици върху планетата. При подобно състояние на нещата няма как да не се повтори “Големият взрив”, та (да се надяваме), че животът ще получи шанса да са пренареди отново и по-справедливо!

Малката Велика Финландия дава свой модел на едно такова започване, но съвсем мирно и многообещаващо. Световните медии известиха, че от началото на т. г. в нея пробно въвеждат изплащането на две хиляди безработни по 560 евро месечно. Първата стъпка към така мечтаният и смятан дори за единствен изход от надвисналата катастрофа “Универсален основен доход”, който постепенно трябва да се увеличава и осигури на всички (не само на избраниците от дадена раса, класа, съсловие), независимо какво положение са имали или заемат в обществото. Това е епохална спасителна идея за съвременното човечество с възможности да получи подкрепа “както от либертарианската десница, така и от социалната левица.” Национални или местни правителства в страни като Холандия, Канада, Шотландия, Бразилия също обсъждат възможностите за осъществяването на подобна реформа. Миналата 2016 г. швейцарците я отхвърлиха на референдум, но с уговорката, че скоро ще й дойде времето.

Финландците обаче смятат, че при тях вече е възможно, защото са се подготвяли 200 години. На практика започват да

осъществяват комунистическата утопия,


че работата няма вече да определя живота на хората и занапред те ще трябва да потърсят реализацията си в “доброволни стремежи” към нравствено-духовни и художествено-творчески пространства.

Народите на България и Финландия са се познавали още в древността, добросъседствали в старите си азиатски поселища, търгували помежду си. Приличаме си и по това, че няколко века те са били владени от шведите, както ние от османците, но трябва да признаем, че са имали късмет и с поробителите си. И финландците като нас са освободени от руснаците след кръвопролитни сражения със северния им угнетител (разбира се, и да осигурят безопасността на столицата си Петербург). Заради което също издигнали паметник на своя Цар Освободител Александър І. Но единствено на него – и толкоз! Във войната за избавлението ни от турско робство финландски батальон се е сражавал край Долни Дъбник – воинското кръщение на младата им армия. Дали са скъпи жертви (към 200 души на наша земя) и това става безценен и вечен темел на дружбата и приятелството между малките ни, отдалечени, но чувстващи се винаги близки народи.

В самия край на ХІХ в. в ръцете на

българския студент Дино Божков

от Казанската духовна академия попада книжката, озаглавена “Към светлината” на руския богослов и писател Григорий Петров. Тя го покорява с пламенния призив на автора за дълга на всеки разумен човек да се стреми към светлината на евангелските истини и сам да бъде светилник на другите, за да възтържествува Христовата любов и братство между всички хора. В книжката е напечатана и статията “Два дни във Финландия” – впечатления на Гр. Петров от разумно подредения и чист живот на фините.

Свещеник Григорий Петров, преди да бъде отлъчен и изгонен от Русия.

Статията оставя дълбока следа в съзнанието на Д. Божков и той си спомня за нея през пролетта на 1910 г., когато гостува на “учителя и приятеля си” Гр. Петров във Виборг, Финландия. По това време е отпечатана и книгата на Петров “Страна на блатата. Финландски впечатления”, в която авторът защитава малката страна и народа й от подетата кампания в някои Петербургски среди и вестници за накърняване на тяхната едновековна автономия и прилагане и там на руските закони и порядки.

Трябва да поясним, че след отнемането духовния сан на Григорий Петров, влязъл в конфликт с деспотичното самодържавие, нему е забранено да живее и работи в големите градове на Русия, както и да заема каквито и да било служби. Защо обаче е могъл да се установи и работи плодотворно във Финландия, която все пак е в границите на руската империя – това наистина е любопитен въпрос.
Когато в 1809 г. либералният руският император Александър І нанесъл тежко поражение на шведите, с цел да приобщи освободените фини, предложил да им стане “Велик княз”, като гарантира пълната им вътрешна автономия, с независими местни органи на управление, своя войска, валута и финанси, а официалните езици да са фински и шведски. Русите щели да разставят гарнизони по границите й, но всички други въпроси ще са от компетенцията на фините. Предложението било изгодно и за двете страни и с конституцията от 1816 г. е узаконено “за вечни времена”.

Така на фините и на тяхното “Велико княжество” било осигурено повече от век (до Първата световна война) мирно и плодотворно развитие. Те увеличили числеността си (станали пет милиона), развили своята държавност, национална икономика и култура, усъвършенствали бита и нравите си, хармонизирали обществените си отношения. Построили железници, канали, пътища, хигиенични жилища, държавни и обществени сгради. Изобщо, превърнали се в една от най-културните и благоденстващи страни в Европа.

Чудното преобразяване на някога тънещият в бедност и невежество народ е

извършила финската интелигенция

– учителите, свещениците, лекарите, въздигналите се промишленици и търговци. Извършила го е със средствата на просвещението и възпитанието, по еволюционен път и с мирни средства. В началото на ХХ в. първи в Европа въвели общото избирателно право (за мъже и жени), докато в съседна Русия изобщо не знаели какво е това.
Когато генерал-губернаторът Н. И. Бобриков се опитал да русифицира страната, да въведе руския език в училищата и в администрацията и да попречи на европеизацията й, студентът Егуен Шауман го застрелял и станал пръв национален герой на Финландия. Кървави безредици в страната настъпили едва при болшевишката революция, когато и там се опитали да въведат съветска власт.

Григорий Петров в София.

Парламентът, опирайки се на волята и единството на народа, провъзгласил независимостта на Финландия. Правителството на Ленин в стремежа си “да задържи властта, та ако ще да загине Русия”, със специален декрет признал автономията й. Това, разбира се, не попречило на Сталин през зимата на 1939 г. да я нападне и да бере много ядове от мъжествените й бранители. Накрая безскрупулният нашественик заграбил цялата Виборгска област – най-южната и плодородната, като прогонил 400 хиляди фини от нея. Така червеният хищник постъпил и с малките прибалтийски страни. Вълкът винаги ще намери в какво да обвини агнето и да оправдае кръвожадността си.

В края на ХІХ и началото на ХХ в. малката Финландия наистина се е намирала в уникално благоприятно положение, сравнена с огромната, тежко-подвижна, безправна и неуредена Русия. В нея не са действали руските закони и власти и всеки застрашен и преследван за своите политически и религиозни убеждения е намирал там духовен пристан, приятелска среда, условия за творчество и граждански изяви. Ще споменем бележитият художник Иля Репин, писателят Николай Лесков, философът Владимир Соловьов. И Ленин е живял като емигрант в град Темпере две години и е провеждал конференции на забранената Руска социалдемократическа партия.

Естествено тази невероятна Финландия и будното й население са били постоянно в думите, мислите и чувствата на Григорий Петров и неговия български сподвижник. По-късно в своето списание “Духовна пробуда” Д. Божков споделя личните си впечатление. С възхита говори за обществения ред и дисциплина по улиците, гарите, хотелите, музеите, за пълното доверие и уважение към човека, независимо кой е и какъв е. “Религията и културата тук са природни, душевни качества, ежедневен живот, с който Финландия е изпреварила другите страни в Европа… По улиците всички вървят тихо, приказват тихо. Или по-право шепнат. Капчуците се чуват, когато снегът се топи, а човешки глас не се чува… В хотела няма да чуете глъчка, в гостилницата – също… Особено във влаковете. Боже мой, какво взаимно внимание и уважение между пътниците! Ако пътувате нощем, вие няма да разберете кога слизат и кога се качват… Дори в междучасията в училищата цари тишина. Там неграмотен ли си, няма да ти разрешат да влезеш в брак, първо се научи да четеш и пишеш… И навсякъде е съвършено чисто. Във влаковете, в заведенията, по улиците… Чистота в нравите. Целият фински народ представлява едно братство. Няма просяци и проституция. В стабилното семейство и уредената държава няма място за лъжата, кражбата, измамата…”

“Това е чуден народ!

– отвръща му Григорий Петров. – Фините наистина са като евангелските “бели лилии”. Бели по тяло и душа. Какви чисти нрави! Какво обществено възпитание! Във вестниците, в литературата, в художествата лъха чист, евангелски дух…”
Така се ражда идеята Гр. Петров да напише книга за Финландия, за подвига на интелигенцията й, издигнала народа си до завидна висота, и с тая книга “да даде един модел за България”. Дино Божков да я преведе и издаде у нас, и тя да послужи като програма за действие и на българската интелигенция.
Но започва войната, а след това и руската революция. Григорий Петров споделя съдбата на милионите емигранти. Най-напред се установява в Сърбия, докато се уреди професорската му катедра в Софийския университет. И там, 12 години след замисъла, той написва книгата.

Д. Божков получава ръкописа, на първата страница на който авторът е отбелязал: “Посвещава се на българската интелигенция”. Ведно с друг негов ръкопис – “Смисъл и ценност на живота”, адресиран към българската младеж. Божков, за да ги издаде, залага къщата си на ул. “Г. С. Раковски”. И когато излизат от печат през април 1925 г., те просто се разграбват. Веднага е подготвено второ издание с увеличен тираж.

Убеден съм, че в последните седмици и дни от живота си Гр. Петров е могъл да види първото издание и необикновеният успех в любимата му България на скъпата си рожба “В страната на белите лилии”, преди да замине в средата на юни за операция в Париж, където и умира. Потвърждава го и фактът, че тогава пише последното си писмо-завет “Към българската младеж”. Предчувствайки края си, той завещава всички свои ръкописи на страната ни. Д. Божков превежда и издава над сто негови заглавия, събрани после в осем обемисти тома. “В страната на белите лилии” се превръща в евангелие за българската интелигенция и младеж в годините преди Втората световна война.

Цанко Живков. Снимка: БТА

Купих я като гимназист и до сега пазя десетото й юбилейно издание, направено 1936 г. от Министерството на народното просвещение с предговор от самия министър М. Йовов - нещо нечувано и невиждано в страната ни. Ще добавя, че и за мене тя е била настолна в живота ми. Предопредели трайният ми интерес към автора й и цялото му творчество, в резултат на което станах близък със сина и внучката на Дино Божков и се роди книгата ми “Златоустият Григорий Петров”, издадена 2007 г. с благосклонната подкрепа на семейство Надежда и Аспарух Панови.

В “Страната на белите лилии”

авторът набляга върху деятелността на всеки човек. Какво правим ние за своята страна? Каква роля играем в съдбата на народа си?
- В южните страни и морета – казва той – има коралови острови, незабелязано изградени от малките полипи. Но има и едни мънички мравки, които са бич за населението. Те прояждат цели къщи, цялата мебел в тях и принуждават хората да се изселват. От какъв характер ще е нашата работа в собствената ни страна? Съзидателна или разрушителна?…

След като ни запознава накратко с историята на Суоми, страна на блатата (както е старото име на Финландия), Гр. Петров се спира обстойно на дейността на Йохан Вилхелм Снелман, който от средата на ХІХ в. застава начело на малобройната финландска интелигенция, за да възродят изостаналия и невеж свой народ. Той бил учен, философ и политик, но остава в историята с делата си на учител и творец на новата финска народна култура. В своя вестник “Сайма” (по името на най-голямото от хилядите езера в страната) непрекъснато проповядва: “Нашият малък народ трябва да има по-висока култура от по-големите и страшни съседи и тогава няма защо да се боим.”

– Да бъдеш интелигентен – говори той пред отделни групи от просветени фини – не значи да носиш градски дрехи, да имаш колосана яка на врата си и модерна шапка на главата си. Интелигенцията е мозъкът на народа… Вие трябва да бъдете будилници на народния ум, на народната воля и енергия, на народната съвест. Пробуждайте народната мисъл. Учете народа – селяните, работниците, долните градски слоеве, как по-добре да живеят, как да бъдат строители на по-добър живот.

– Учете ги как да се трудят. Как да си направят здравословно жилище, как да си пазят здравето - своето и на децата си. Учете ги как да си създават радостен семеен живот, как мъжът да се отнася към жена си и жената към мъжа си, как да възпитават децата си.

– Приучвайте народа на точност, акуратност, ред. Приучвайте го да бъде съвестен, да обича и зачита реда. Да уважава и своите, и чуждите права. Бъдете сами пример на народа в това.

– Гледайте на цяла Суоми като на едно голямо наше семейство. Помнете, че целият фински народ – и най-бедният кюмюрджия, катранджия, вдовицата-метачка, са ваши по-малки братя и сестри. Ваша длъжност е да ги възпитате. Да ги въведете в семейството на по-старите културни народи.

– Помнете, че невежеството на вашия народ, неговата грубост, неговото диво пиянство, неговите болести, неговата сиромашия – това е ваш позор, ваше престъпление…

Тъй говорел Снелман пред младите фински учители, лекари, чиновници. Лете и зиме, с лодка, на ски или пешком той

обхождал Финландия

от единия й край до другия и беседвал с офицери и войници, родители и деца, селяни, работници, занаятчии.

На свещениците и епископите Снелман казвал:

– Бъдете наистина пастири на вашия народ. Знайте, че вие не сте чиновници, които механически изпълняват обредите и требите в църквите. Исус Христос преди всичко учел народа на чист, добър и праведен живот. Будел съвестта в хората. Будел в тях любов един към друг. Учел ги да правят добро. Как хората-добитъци, хората-зверове да станат Божи синове. Идете между народа с жива проповед. Говорете, както би говорил сам Христос на нашия народ, ако той би дошъл в нашата Суоми… А сега и на големи празници черквите са пустиня. Хората бягат от черковните проповеди. Защо? Защото мъртъвци говорят мъртви думи, които никак не засягат нито ума, нито сърцето на народа…

– Аз ви казвам, че народът е духовно тежко болен. Опасно болен. Религията е чувство, живо усещане за връзките на човека със света, с хората, с всяка тревица на полето. Ако тези връзки не съществуват, не може да се държи нито държава, нито общество, нито човек.

– Упадъкът на религията в народа не е църковен въпрос. Това е държавна опасност. Нерелигиозността на масите е може би най-опасната болест на народа. И напразно лекомислени младежи, а след тях умствено бедният либерализъм мислят, че безбожието е признак на свободомислие. Безбожието е голота на душата, нищета на духа. Безбожието е умиране на всичко свято в народа, резултат на което е оскотяването на живота: безсъвестност, груб егоизъм, грабителство, нагла морална разпуснатост.

– И аз, мирянинът, казвам на вас, пастирите на църквата: Бог умира в душата на народа! Какво може да има по-страшно от тази смърт?… И ако искате да бъдете искрени пред себе си, пред Бога и пред своя народ, не търсете виновниците другаде. Не обвинявайте нито науката, нито философията, нито интелигенцията, както са правили и правят фарисеите от всички направления. Себе си обвинявайте! Себе си лекувайте! Сами се учете как да учите народа! Намерете сами Бог и тогава посочете на народа пътя за един Божи живот. Повтарям, без Бог в душата няма спасение за народа. И затова аз свършвам своята реч към вас с вик за помощ: Спасете народа! Дайте Бог, Бог! Не мъртви формули на вярата, но живо чувство на Бога в душите…

По случай въвеждането на новата конституция, свикал се конгрес на чиновниците. Снелман говорел и пред тях:

– Знаете ли кои са

главните учители на беззаконията?

Това са чиновниците. Представителите на закона. Те учат народа да не уважава закона… Създайте нова, наша финска традиция! Нека населението види, че вие сте слуги, работници на народа, а не негови кърлежи…

Провеждал дълги беседи с родителите за възпитанието на децата.

– Не обвинявайте младежта за нейната разпуснатост. Себе си обвинявайте. Тя расте такава, каквато я възпитавате. Казано по съвест, децата, и при родители, и при много лели, стрини и чичовци вкъщи, растат като сираци…

– Децата и младежта растат егоисти, хора с дребнави и нищожни души. Лениви. Алчни. Похотливи. Разпуснати. В края на краищата няма нито любов, нито уважение към някого и нещо – нито към отечеството, нито към хората, нито към работата, нито към велики идеи, нито към родители, нито даже към себе си…

– Бащи и майки, тъй да оставяте децата си без разумно и с обич придружено обработване на ума и сърцето им не бива и не трябва. Ще кажа нещо повече: това от ваша страна е безнравствено и престъпно. Възпитанието не е само ваше лично, семейно дело. То е въпрос обществен и държавен.

– Давайте каквито щете конституции и избирателни права. Правете колкото щете либерални закони, вярвайте в чудотворната сила на социализма и комунизма – ако вашите деца влизат в живота все дребни нищожни хорица, то и при парламент, при всички видове права и свободи, вие ще имате дребнав, ръждив, отвратително обезобразен живот. Чиновниците ще бъдат немарливи. Министрите ще бъдат политически акробати. Народните представители ще бъдат спекуланти на народния гръб. Училищата ще бъдат сушилници на ума и сърцето на новите поколения. Печатът ще прилича на улична красавица, която живее с продажбата на своите милувки. А народните маси ще бъдат нахранено или гладно стадо, в което ще растат злобата и ненавистта към горните класи, жаждата им за мъст и разрушение на всичко, което им е чуждо…

– Не туй чака от нас новата, младата наша родина. Тя трябва да бъде онзи нов евангелски мех, в който вие сте длъжни да влеете ново вино. Виното на чистото и мъдро държавничество. Виното на кипящата деятелност на ума, на съвестта и волята на народните маси. Виното на благоустройството, на общата ситост, общото доволство, общите права в свободния самостроеж на разумен личен и народен живот…

Явили се много съмишленици на Снелман във всички области на живота: учители, лекари, свещеници, предприемчиви търговци и промишленици – приели своята работа сред широките народни маси като апостолство…

И какви са резултатите днес, в началото на ХХІ век? ООН определи финландската образователна система за една от най-добрите в света – да си учител там е свърхжелана и високо заплащана професия. Грамотността на жителите е стопроцентова, естественият й прираст – положителен. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е сред първите в Европа. Финландия е световен лидер в комуникационните технологии (“Нокия”), в индустриалното и лабораторно оборудване. С най-висок стандарт на живот, без бедни и бедстващи хора.
Затова тя начева осъществяването бляновете на социалистите-утописти. Прави първата крачка в истинския комунизъм! Да й е лека и плодоносна!…


* Цанко Живков е 91-годишен, роден е в Перник през 1926 г. От 15-годишен започнал да пише в ученическото списание “Младежко слово”. Учил е право в Софийския университет и е работил като миньор, от тогава са първите му очерци и книги, както и дневникът-роман “Мъже под земята”.

Цанко Живков. Снимка: Либерален преглед

Той е ръководил литературния кръжок към градското читалище и допринесъл за израстване на участниците в него, сред които са Константин Павлов, Румен Скорчев, Димитър Инкьов, Иван Карик, Георги Маринов и др.
Живков е редактирал многотиражките на мината и на машиностроителния завод “Струма”, работил е като журналист в местния вестник, във в.”Труд”, във в. “Литературен фронт”, сътрудничил е на много централни вестници и списания. Автор е на 14 книги. В труда си “За родното място на Паисий” писателят представя доказателства, че авторът на “История славянобългарска” е роден в пернишкото село Кралев дол. Авторът се мотивира с наречието, което Паисий използва в творбата си. Там има към 250 диалектни думи от Кралев дол и нито една от Банския край и това е неоспорим факт, твърди писателят. Освен това в селото има цял род с 250-годишна история, наречен Паисиев. И до ден днешен се пази споменът, че Паисий и брат му са от този род. Днес са останали 30 – 40 души, които се наричат Паисиеви.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com