Китай укрепва военната си мощ. Трябва ли Азия да тръпне от страх?

Франс прес

Китайски балистични ракети. Снимка: чайна-дифенс

„Армия от световна класа“: това е мечтата, която китайският президент Си Цзинпин иска да бъде изпълнена до 2050 година. Трябва ли да се безпокоим? Макар и Китай да тревожи съседите си в Азия, той не представлява засега непосредствена заплаха, смятат експерти.

Самолети, кораби, оръжия… Китайският военен бюджет се увеличава от 30 години за модернизиране на овехтялото оборудване, но продължава да е три пъти по-нисък от този на САЩ. Така че Пекин иска да навакса изоставането си.

„Трябва да осъществим модернизирането на националната отбрана и армията през 2035 г., а към средата на века да направим от народната армия армия от световна класа“, заяви категорично Си преди дни пред 2300 делегати от Китайската комунистическа партия.

Речта бе насочена към китайските националисти, смята Джеймс Чар, експерт по военно дело от Техническия университет в Нанянг, Сингапур. „Тя бе също така послание към другите страни, че Пекин иска армията му да е силна колкото икономиката“, която в момента е втората по сила в света.

Китай губи всички конфликти, в които е участвал от средата на 19 век. „Затова мечтаем за силна армия повече от всяка друга страна. Не да тормозим други държави, а за да се отбраняваме“, заяви Ни Лъсюн, преподавател в Института за изследване на отбранителната стратегия в Шанхай. „Свалянето на режимите в Ирак и Либия послужи като предупреждение за тази необходимост“.

Тревожни съседи

Китай не е участвал в нито един конфликт от кратката война срещу Виетнам през 1979 г., но засилва присъствието си на международно равнище.

Тази година откри първата си база в чужбина, в Джибути. Военноморският му флот участва от 2008 г. в операциите срещу пиратите край бреговете на Сомалия и в Аденския залив. Китай е с най-голям принос към операциите за поддържане на мира на ООН измежду постоянните членки на Съвета за сигурност (2500 войници и военни експерти).

Пекин обаче тревожи съседите си. С Индия има няколко гранични спора, което се видя през лятото, когато въоръжените сили на двете страни се изправиха лице в лице в Хималаите и напрежението продължи два месеца.

Япония се дразни от постоянните китайски военноморски патрули край островите Сенкаку (наричани Дяоюй на мандарин), към които Китай има териториални претенции. За Токио китайското военно укрепване е „тревога за сигурността в региона“.

Пекин смята за своя и по-голямата част от Южнокитайско море, към което и останалите страни, имащи излаз – Виетнам, Филипините и Малайзия – имат ответни претенции. От идването си на власт през 2012 г. Си Цзинпин укрепва контролираните от Китай рифове и изгражда различни съоръжения, включително военни (писти за кацане, оръжейни установки).

„Китай няма войнствени намерения. Но безспорно нарастването на военната му мощ предизвиква надпревара във въоръжаването в Азия“, смята Жулиет Жьоньоваз, изследователка в Института по стратегически изследвания към Френското военно училище.

„Япония говори за превъоръжаване, Южна Корея разполага система за противоракетна отбрана, бюджетите за отбрана на Виетнам и Филипините растат бързо“.

Открита война

Китайските военни разходи през 2016 г. са достигнали 215 милиарда долара според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, което поставя Китай на първо място в Азия, далеч преди Индия (56 милиарда), Япония (46 милиарда) и Южна Корея (37 милиарда).

Напрежението през последните месеци с Виетнам и Филипините обаче поспадна. С Индия „със сигурност може да има стълкновения на места, смята Манодж Джоши от базираната в Делхи фондация „Обзървър рисърч“, но „няма перспектива за открита война между двете съседни страни, имащи ядрено оръжие“.

Си трябваше да покаже мускули начело на армията през първите пет години от мандата си, тъй като не бе консолидирал властта си, смята Джеймс Чар.

Сега обаче силният човек в Пекин затвърди на конгреса на комунистическата партия пълния партиен контрол върху армията, след като отстрани двама от най-висшите военни за корупция.

„Сега, когато укрепи властта си, може да смятаме, че Пекин ще води не толкова агресивна дипломация в краткосрочен и средносрочен план. Китай ще продължи да се развива все по-далеч от бреговете си и вероятно ще открие нови бази в чужбина“, смята Джеймс Чар.

„Но ще действа предпазливо навън и няма да се ангажира в мисии като световен полицай, подобно на САЩ в Ирак или в Афганистан“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.