На Киро Маричков липсващите домати в мрачния соц, будители и хелоуин-ци

Кирил Маричков от популярната в миналото група „Щурците” се изказа като истински дисидент от тв екрана. Обясни, че по време на соца сме яли само прораснали картофи, сирене и хляб. Домати – не, защото всичките сме ги изнасяли в Съветския съюз!

Маричков изглежда е забравил скапаните домати в магазините плод-зеленчук – скапани, защото не бяха пластмасови като сегашните от вида „Long shelf life”(Дълъг живот на рафта). И затова се разваляха, магазинерите изхвърляха големи количества. Чак после агрономи и генетици създадоха пластмасовите домати, които не се развалят, но не стават за ядене. В това няма идеология, комунизъм и забрани, а просто технологии, развитие.

В тоя ред на мисли и картофи имаше хубави. Къде е живял Маричков, софиянецът? – коментиращите из интернет му се чудят.

Но май повредата е не в паметта на Маричков, а в начина му на мислене. Той иска да се покаже дисидент, да обясни колко страшно е било, какви герои са били такива като него.

Герои, герои, по собствените му думи „Щурците” били изнесли 2600 концерта по времето на соца… Голяма репресия ще да е било. И плочи им е издала „Балкантон”, в големи тиражи, не като сега.
(Пишещият тези редове може да каже, че в описания от Маричков мрачен соц, в който изнесли 2600 концерта, не съм бил на нито един, не съм имал нито една тяхна плоча, нито съм слушал техни песни, освен по случайност по радиото. Слушах само западна музика тогава и събирах плочи на „Юрая Хийп“, „Дийп Пърпъл”, после и на други. За мен Лили Иванова и „Щурците” бяха част от соца, досадно натрапена „разрешена” музика).

Но сега има хора, които подскачат, като кажеш за соца, че не е било така, както го разказва Маричков. За соца задължително трябва да се говори колко е било страшно, гладно и забранено. Не може друго.

А в деня, в който Маричков се изказа като „будител”, започнаха караници в нета за и против Хелоуин, и кой знае защо противопоставиха заразителния празник на Деня на будителите. Абе, не може ли всеки да си празнува каквото иска? Нека има и едно, и друго. Защо все трябва да е това, вместо онова?

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.