Хотелът на американските инвалиди от Ирак

Буш под остра критика след скандала в болница за ветерани от войната в Ирак и Афганистан

Сержант Бюас (на преден план) поздравява приятеля си Кевин Пенъл, който носи изкуствения си крак. И двамата са загубили краката си при експлозии в Ирак. Възстановяват се в “Уолтър Рийд”

Преди няколко седмици неизвестният на света хотел “След това” (“Aftermath”) стана повод за обществени сътресения в САЩ. Серия репортажи на вестник „Вашингтон пост“ разкри пред света тайните на военната болница “Уолтър Рийд”, в която се лекуват ветерани от Афганистан и Ирак. Изданието извади на показ както бюрокрацията, така и скандалното състояние и отношението към войниците в болницата. Общественото недоволство принуди президента Буш да назначи разследване, част от сградите бяха незабавно затворени за ремонт, а двама висши военни бяха уволнени. Сенаторът-демократ Чарлс Шумер сравни състоянието на военната болница с ужаса от урагана Катрина.

Хотел “След това” е част от военната болница “Уолтър Рийд”, намираща се в северозападен Вашингтон. В нея пристигат американските тежкоранени военни и инвалиди от Афганистан и Ирак. Тук има стотици т.нар. „outpatients“: тежкоранени, най-често с ампутации, които трябва месеци наред да бъдат обслужвани амбулаторно. Тук попада всеки четвърти пострадал в Ирак и Афганистан, а всеки петък пристига нов автобус с ранени. Въпреки че очакват пръвокласно медицинско обслужване, те попадат на мизерни услоия и неочаквано продължават да бъдат войници. Те трябва да се подчиняват на заповеди и затова всяка сутрин малко след 5 часа се събират за проверка, въпреки че са упоени от лекарства и се превиват от болка. Заради недостиг на персонал обаче често са командвани от други ранени със заповеди като “облечете се дебело” или “не смесвайте лекарствата с алкохол”.

Военният Джон Пъркинс снима колегите си Арън Блейкли и Лари Бърнс, пациенти във военната болница, докато пътуват към Белия дом през 2003 г.

През деня в лобибара на 300-местния хотел “След това” стоят млади мъже в инвалидни колички, без ръце и без крака. Те са малка част от 10-те хиляди тежко ранени американски войници от операциите в Ирак и Афганистан, които са запазили живота си благодарение на бързи действия и високотехнологичната медицина. Статистиката е безмилостна – докато във Виетнам всеки четвърти американски войник умираше ранен, в Ирак на един загинал се падат 16 ранени. Много оживяват, но най-често с тежки увреждания.

И друга статистика е показателна за живота в хотел “След това”. Бомбите са най-честите причини за ранените в Ирак, а 60 процента от жертвите им страдат след това от мозъчно увреждане. Това обяснява защо някои от “гостите” на хотела дни наред се мъчат да запомнят номерата на стаите си. Всеки трети завърнал се от войната в Ирак страда от т. нар. посттравматичен стресов синдром. Пациентите са толкова зле, че забравят дати и уговорки. Други се страхуват да се качват в таксита, чиито шофьори са с ориенталски външен вид. Или постоянно наблюдават покривите на къщите за снайперисти и стърчащи дула. А ако на пода се счупи чиния, някои от тях се сковават от смъртен страх.

Преглед на протезата на пациент в “Уолтър Рийд”

Пациентите от хотел “След това” получават 50 долара дневни, най-често на ръка. Попълват съвестно десетки формуляри и заявки, от които месеци наред няма ефект. Чакат да бъдат изпратени някъде или да бъдат освободени, чакат финансова помощ или продължение на лечението. Всеки ден пият десетки таблетки, обезболяващи, хапчета срещу убийственото безсъние, срещу паническите пристъпи и психическите разстройства.

Някои войници са тук от 18 месеца и трудно си издействат лекарска визитация или диагноза. В болницата няма медицинско лице, което да подпомага войниците и семействата им в критични ситуации. Подобна идея, предложена от социалните работници в болницата Уолтър Рийд, е била отхвърлена от военното ръководство. Специален медицински отдел разглежда стотици страници медициннска документация, за да прецени за всеки войник поотделно дали може да се върне на служба. Ако не, му се приписва степен инвалидност и компенсации. За много от ранените това е началото на дълга и безперспективна битка с бюрокрацията. Защото в отговорното за ветераните министерство са се натрупали 400 хиляди необработени заявки за помощ, които се очаква скоро да станат повече от 700 хиляди.

Рехабилитация на военен в “Уолтър Рийд”

Хотелът има лобибар, в който след обяд се сервира и алкохол. Алкохол, с който все повече войници се успокояват, дори и по време на мисия. Публична тайна е, че за престъпленията, извършени от американски военни в Афганистан и Ирак, алкохолът и наркотиците са от значение – така е в повече от една трета от случаите, при които се е стигнало до обвинение в съда.

Генерал Джорд Уейтман, бившият директор на “Уолтър Рийд”, се извинява за условията в болницата

Някои от ранените е трябвало да отсядат в “Сграда 18”, където тапетите се отлепят от мухлясалите стени, по коридорите се гонят мишки, асансьорът не работи, а стаите са пълни с хлебарки. Точно тази постройка стана повод за скандала около болницата и предизвика височайши проверки. Днес хотел “След това” и “Сграда 18” са ремонтирани, а директорът на болницата е уволнен. Министърът на сухопътните сили на САЩ Франсис Харви подаде оставка след разкритията. Но дори и след промените “Уолтър Рийд” ще остане тъжно място. Защото Буш изпрати в Ирак нови 20 хиляди войници, настоявайки, че увеличеното военно присъствие ще даде шанс за решение на политическите проблеми. И все повече американци са убедените в думите на Уилиям Одъм, бивш директор на секретната Национална служба за сигурност, че политиката на Буш “се базира на илюзии и няма нищо общо с реалността.” И още: “Победата в Ирак вече не е вероятна. А хотел “След това” още дълго ще бъде препълнен.”

По материали от чуждестранния печат.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.