Ани от САЩ: В американското училище системата на обучение е по-добра
20 Ноември 2007
Анита Стефанова е ученичка в 12-и клас. От 2 години живее с родителите си и учи в САЩ, в градчето Ег Харбър край Атлантик Сити. Тази година ще е абитуриентка и ще кандидатства в колеж. Ходи всеки ден на училище и е доволна от това, което й предлага образователната система там. Преди това е учила в столично училище. Когато отишла в Америка, разбрала, че „между българското и американското училище няма нищо общо. Тук всичко е като по филмите. На ръгби мачовете танцуват мажоретки, оркестър свири в паузата на мача, от вкъщи те взима един от онези жълти автобуси.”
Анита учи в „Еgg Harbor Township High School”, държавно училище (public school), където обучението е безплатно. То е едно от елитните в района.
Ето как Анита сравнява американското училището с българското:
Сутрин ставам, взимам рейса, който е само за ученици, и отивам на училище. Училището отваря в 7,34 часа. Ако закъснееш оставаш на “дитеншън” (б. а. - detention - задържане, арест), задържат те след училище.
Като влезем в час, въобще не пишем в тетрадки и не ни диктуват. Материалът, който трябва да вземем, ни се дава напечатан на листа. Урока ни го пускат като презентация на телевизионен екран. След първия час има т. нар. „хоум рум” (home room). Там отбелязват дали присъстваш на училище или не, след което на един екран се пуска нещо като патриотична реч и всички американци стават прави с ръка на сърцето и започват да повтарят думите от екрана. Аз не го правя това, защото не съм американка, само ставам права от уважение. После по телевизора ни казват какво ще е менюто за обяд или какви спортни събития ще има днес.
Всеки ден имаме по 8 часа. Интересното е, че всеки час е с различна продължителност. Например първият час е 37 минути, вторият е 45, третият е 43. Междучасията траят само по 4-5 минути, колкото да имаш време да отидеш до шкафчето си и да вземеш учебниците за следващия час. В междучасията въобще не излизаме навън. В България си спомням как всяко междучасие излизахме за по цигара. Тук и да излезеш, няма какво да правиш. Най-много по физкултура да излезем навън.
В часовете е малко лудница, както в България. В Америка, обаче, много рядко има учители, които се карат на учениците, че говорят в час или че са без домашно. По принцип целия час минава като учениците си говорят с учителя. Преподавателите се опитват да скъсят дистанцията и се опитват да ни задържат вниманието и вместо да говорим по между си, да си говорим с тях. В българските училища определно беше хаос в часовете, на който учителите не можеха да противодействат, пък и май се бяха отказали. Докато тук, сякаш непринудената хаотична обстановка в часовете е съзнателно създадена, за да има по-близки отношения между ученици и учители.
Моето училище “Egg Harbor Township School” се води едно от най-добрите училища в този район. Тук правилата и системата са доста строги. Но ако отидеш в някои от съседните градове, където има училища само за черни, можеш да видиш всичко. Там е много по-зле даже и от българските училища. Там децата се бият, тормозят учителите, даже се стрелят и т. н.
В моето училище, учениците също могат да правят щуротии, но не се сещат. Те могат да си правят каквото искат, но знаят, че не трябва, и затова не го правят.
В часовете съвсем спокойно може да се преписва. На контролните може да си извадиш учебника върху чина и всичко да препишеш и учителката въобще няма да разбере. Тя има голямо доверие на учениците, просто не вярва, че някой може да го направи. Например, ако накараш някое американче да препише и макар да е сигурно, че няма да го хванат, пак никога няма да го направи, защото знае, че не е позволено. Те са послушни.
Всичките са големи бъзльовци, дори и черните, които се правят на гангстери, са страхливци и не нарушават правилата. Тук всички си пишат домашните, учат си, държат се добре в час.
За разлика от това, което съм виждала в българските училища, тук учителите не могат да ти напишат по-ниска оценка, защото не си им симпатичен. Тях дори ги е страх, защото всеки ученик винаги може да отиде да се оплаче. Тук учениците си имат права и дори за такова нещо могат да осъдят преподавател.
Децата и въобще всички хора са много приятелски настроени. Никой не се държи лошо с теб и с всеки можеш да си станеш приятел. Каквито и недостатъци да имаш, колкото и да си странен, хората винаги ще общуват с теб и ще са любезни. Тук ги учат да са толерантни към различните. В България например, ако си нов в някаква среда, в училище или работа и не можеш да направиш нещо, както трябва, всички ще ти се смеят. Докато тук никой няма да ти се присмива, а ще дойде да ти помогне.
Аз сега например, като съм чужденка, и те не само че са любезни с мен, но даже съм им по-интересна. Постоянно ме разпитват за България. Като им разправям какво е в нашите училища и те не могат да повярват и много искат да дойдат в България.
Тук в американското училище има много правила. То и в българското има, но тук всеки ги спазва. Например мобилният ти телефон задължително трябва да е изключен и да стои в личното ти шкафче. Нямаш право да влизаш в час с MP3 player или iPod.
Има и правила за дрехите. Строго забранено е да идваш с пижама на училище. Звучи смешно, но американчетата редовно го правят това. Стават сутрин и понеже закъсняват, направо се качват на рейса с пижама и чехли.
През лятото за момичетата, презрамката на потника трябва да е широка минимум 3 инча. (1 инч е равен на 2,54 сантиметра – б. а.) Не можеш да носиш тези потници с тънките презрамки, защото ти се виждат рамената, а това според тях подтиква към някакви сексуални желания у срещуположния пол.
Има правила и за дължината на полата. Когато се изправиш и пуснеш ръцете си до тялото, полата ти трябва да стига минимум до края на пръстите на ръцете ти. Ако е по-къса, ти дават едни специални клинове, които трябва да обуеш. Тъмни очила също е забранено да носиш в час, освен ако не представиш медицинска бележка, че имаш проблем с очите. Не можеш да стоиш с шапка или кърпа на главата. Има хора, които нарушават тези правила и после ги наказват и остават на „дитеншън” след училище.
В България все още не е възприето учениците да работят през учебната година, но тук в Америка това е нещо съвсем нормално.
Тук 80% от децата, които са над 15 години, работят. Имат право на почасова работа (part-time job), която да не им пречи на училището. Тя най-често е в магазин или заведение за бързо хранене. Някои си пишат домашните още в училище, за да могат следобеда да отидат на работа. Разбира се родителите им осигуряват всичко, но учениците го правят главно, за да си изкарат джобните пари. Тук сякаш се е превърнало в мода, защото даже и по-богатите деца работят.
Не мога да кажа кое училище предпочитам повече, но според мен и американското, и българското училище си имат своите предимства и недостатъци. Едно от предимствата на българското училище е, че там имаш повече свобода. Там можеш в междучасията да излезеш, да изпушиш една цигара на двора, да си говориш с другите и да става много весело. Тук е по-стегнато, със съучениците си говориш за по няколко минути само по коридорите, едва ли не, докато се разминавате отивайки към следващия час.
В Америка, обаче, системата на обучение е по-добра. Тук никой не те задължава да учиш. Те ти казват, че за този срок трябва да имаш 50 кредита (б. р. - точкова система, при която според резултата от ученето трупаш “кредити”), и оттам нататък въобще не се интересуват какво ще правиш, къде ще ходиш, дали присъстваш в училище или не. Ако искаш не идвай на училище, но за да завършиш съответния клас, ти трябва да имаш съответния брой кредити. За да ги вземеш, трябва да си вършиш работата в клас, да си пишеш домашните, да се явяваш на контролните. Всичко това ти носи точки. Никой не ти се кара затова, че не си си написал домашното, просто ти напомнят колко кредита губиш от това. Искаш или не искаш, ти спазваш правилата и учиш, защото иначе просто няма да завършиш и отпадаш. Тук няма задни вратички, както в България. Дори родителите да са близки с директора, ако ученикът няма нужните кредите, просто не завършва съответния клас. Така по някакъв начин те карат да поемеш отговорността за бъдещето си в свои ръце.
Имаш право да отсъстваш 10 дни без бележка, без никой да се интересува къде си бил. На 11-ия ден, в който не отидеш на училище без причина, плащаш 400 долара и оставаш на лятно училище, защото ти трябват кредити. Тук фалшивите медицински бележки за отсъствия не минават. Всяка бележка се проверява, обаждат се на докторите и т. н.
В българските училища е малко безпорядък. Там знаеш, че можеш да минеш и без да спазваш правилата. Знаеш, че дори цяла година да не си присъствал в часовете, ако се помолиш на учителката, ще ти пише тройка и ще минеш. Тук, колкото по-високи оценки имаш, толкова по-добри възможности ти се отварят за колежите, в които можеш да учиш като завършиш. Дори, ако си момче и си играл в отбора на училището по баскетбол, или си момиче и си била мажоретка, това автоматично ти осигурява безплатен колеж. Защото един нормален колеж е около 20-30 хиляди долара на година. Затова всеки гледа да има високи оценки, да е активен в училищната дейност, за да си осигури по-добро бъдеще.
От друга страна, признавам, че всичките тези правила правят учениците като роботи. Те знаят, че това трябва да го направят и дори не се замислят много защо го правят. Учениците учат само за теста и за оценката. Те назубрят материала, за да минат и после всичко забравят. Българското училище може да ти даде по-голяма обща култура.
Теоретично и в България има почти същите правила като тук, но там никой не ги спазва. Спомням си как протичаха часовете по английски език през последната ми учебна година в България (2005 г.) Повечето сядахме на последния чин, учителката беше млада, току-що завършила.Тя само ни казваше да не шумим много, за да може да предава урока на хората отпред, които искат да научат нещо. А ние отзад сме си взели солети, ядем, гримираме се, слушаме музика, някои даже по телефона си говорят. После обаче, като ми се наложи да дойда тук и да използвам английския, много съжалявах, че така съм си прекарала часовете. В Америка просто, ако не учиш и не спазваш правилата, директно отпадаш от образователната система, докато в България винаги знаеш, че някак си ще избуташ и ще минеш между капките.
Тази година ще съм абитуриентка. Тук истерията около баловете не се различава особено от тази в България. Всички се подготвят от много рано и дават хиляди долари за най-скъпите рокли, обувки и коли. Миналата година бях на бала на дванадесетокласниците и ми направи впечатление, че нямаха никакви балони и никой не излезе да крещи от колите. А в ресторанта не се сервираше алкохол. Имаше само кани, пълни с кола, лимон и лед. Това беше явно, защото никой нямаше 21 години и нямаше право да пие алкохол. Аз направо не можах да повярвам, че никой не се напи. Американските абитуриенти въобще не се забавляваха, както българските.
Не крия, че България ми липсва, все пак ми е родина. Аз мога да се върна по всяко време там, но не виждам смисъл. Там ще отида на училище, а всъщност цял ден ще съм в някое кафе и ще си намеря бележка, за да си извиня отсъствията. Да не говорим и за множеството свободни часове, в които пак трябва да се чудим какво да правим. Тук поне в училище винаги има какво да правиш, винаги ти запълват времето, дори и с тъпотии, но ти го запълват.
Ако съм в България, като завърша, ако имам пари ще отида да уча в университет, където има голяма вероятност обучението ми да бъде подобно на това в училище. В България, колкото и голям отличник да си бил в училище, никой не може да ти плати университета. Докато в Америка те стимулират и ако имаш висок успех, влизаш да учиш в колеж със стипендия и всички разходи по таксата са ти покрити.
За момента, лично за себе си мисля, че в Америка имам повече възможности за развитие. Сега, като завърша, искам да отида да уча в колеж в Ню Йорк, защото там наистина кипи голям живот.
ето и българската уикипедия на горното: Джон Винсент Атанасов е американски физик, математик и електроинженер от български произход, създател на първия цифров електронен компютър. Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Пърди е учителка по математика. макар баща му да е българин (емигрирал на 13 годинки в САЩ) не мисля, че може да се нарече Джон Атанасов също българин. Той все пак е продукт на американското общество и американската образователна система. Така че стига сте го използвали за оръжие в престрелките си срещу американците: америка е емигрантска страна - там всеки има някакъв друг произход освен ако не е мохикан.
Истинските американци са индианците, по-голямата част от които бяха избити от варварските преселници от Европа, които варвари впоследствие бяха облагородени от по-късните преселници.
Само на мен ли ми напоня това на порядките в някои ислямски държави!? Изумявам се понякога как в тоя побъркан свят най се противопоставят режимите, които най си приличат. А като се замисля май и за коментаторите по форумите важи това.
БТА 30/11/2007 Аферим за осведоменоста, грамотноста и общата култура на населението на държавите от Г8
Харалампи, ти чул ли си у нас кой какво знае за спина? Айде не плямпай неподготвен. Тъпи били американците, западняците, само такива като тебе са умни. Не усещаш ли, че има нещо сбъркано? В главата ти например.
Май не правите разлика м/у училище и университет, това че американските университети са елитни е поради простата причина, че имат доста големи капитали, което води до много по-качествено обучние, това учлище е като училище на роботи, 4-5 мин. междучасие, 30-40-50 мин. часове (и то по 8часа), бих казал не мерси, по-добре тука тъп, отколкото в щатите робот
Изказаха се доста мнения доста от които са все в едната или в другата крайност. Мисля обаче, че не се разграничават темите за средно и више образование. Но и на мен ми е трудно да ги разгранича. Не мога да кажа, че в БГ университетите се получава добро образование. Но не съм сигурна дали проблема е само от университета или от студентите. Има студенти и студенти. Някои влизат само да не попаднат в казарма(не важи само за последната година), други защото е престижно да кажеш че си вишист или за всеки случай да вземеш диплома, че може да ти потрябва някой ден.А тези същите студенти нали преди това са били ученици, дали там не е същата логиката. Каква е тяхната мутивация? Аз в момента съм студентка и съм сигурна, че за да получиш добро образование трябва сам да се подготвяш. Много четене и допълнителни материали, а накрая незнаеш дали ще има смисъл от всичко това. Много малко са студентите, които се стремят да постигнат нещо, да се реализират със специалността, която са си избрали и знаят че един ден те ще си намерят работа и ще успеят. Няма стимул. Като няма стимул, желанието за учене се изпарява. Като няма ...още
желание за научаване, успеха ти пада или за да не ти падне използваш други методи като преписване, за да си задържиш поне среднице оценки и да продължиш в следващ курс. Като се стигне до там, вече със сигурност мога да кажа, че нивото на университета и на образованието е ниско. В Американското училище имат стимул да учат. Знаят че ако успеят да влязат в уважаван университет е сигурно че ще си намерят и хубава работа. А не, че са по-умни, но както каза някой, там където ще ги взимат да работят ще ги научат какво да правят. Но за те вземат трябва да стигнеш до университета. Страшно много може да се каже по тази тема, но едва ли някой ще иска да чете, така че вече по-накратко. 7. каза "хората с най-нисък успех и най-малки познания от випуска, или тези, които за нищо друго не стават идват в у-ще и започват да учат нас и нашите деца" -Много си прав, ама много. Ама кажи ми, кой от знаещите ще иска да стане учител за някакви си кирливи 400 лв., дали и толко има? Малко са учителите, който за самото дело и защото им е в кръвтта са се отдали на тази професия. В моя факултет казват така за лекторите и преподавателите ни:"Който не става за програмист е станал даскал." Та такива хора ни преподават. Знаят нещо, но само да го преподадът, без да може да се използва в практиката. Ако в училище учители са отличниците на випуска, сигурна съм че положението в българските училища щеше да е поне малко по-добро или поне специално обучението по математика и информатика, защото само за там имам наблюдения. Да, знаещите стават програмисти. Не само, че там взимат повече пари, а и атмосферата е много по-добра. "Урока ни го пускат като презентация на телевизионен екран."-казва момичето. Тук дори университетите не могът да си позволят това. Във всяко нещо в което се вкарват пари, върви напред.
Да не забравяме все пак, че винаги сме в челните места на олимпиадите по математика и информатика. Американците не могат да се похвалят с това. Но идва другият въпрос. С какво ни помага това? Само да се хвалим? Но доколкото знам тези първенци винаги бягат от БГ. Сигурна съм, че повечето са в Америка и изкарват хубави пари със знанията им получени от българското училище.
Нещо много елементарно, на което хората не обръщат внимание. Страните които са военно най-силни, грабят богатствата на цял свят. Те могат да си позволят да купят най-добрите учени, които да им направят още по-ефективни оръжия, за още по-сполучлив грабеж. Ние може да печелим олимпиадите, но не може да печелим войни.
По добре не говори неща, които си чула-недочула от телевизията и които не са верни.
И не забравяйте,че в Бг системата няма да се оправи ислед 120 г. ----------------------------- http://gorata.net/f.php?f=bzm
Пишете на кирилица! Админ.............. nikoi ot tqh ne haresva amerikancite. Opredeleno sym syglasen che Uncle Sam si vnasq mozycite otvyn, realno poglednato dori Lunnata im programa e napravena ot nacistki uchen - Fon Braun :) haide da vi e chestita USA obrazovatelnata sistema. I 2 + 2*2 e ravno na 6 spored amerikanskite druzq :) A za BG uchilishteto, Ako na chovek NE MU SE UCHI i na lunata da go pratqt nqma da nauchi nishto.
2 + 2 * 2 = 8 Кирилица!
Първо искам да подчертая с три дебели линии, че 2+2*2=6. Питайте който си искате първокласник или си припомнете от училище понятието приоритет на операциите :) По отношение на образованието мисля, че и Българската система, и Американската са малко нещо куци. Ама както е казал писателят "разни хора - разни идеали"; на един му се иска децата да имат много висока обща култура от училище, друг смята че децата в училище трябва да се учат как да се справят в живота, а пък това коя е столицата на Занзибар никаква работа няма да им свърши в печеленето на пари. И всеки сигурно си е прав по малко. По-важното е, че на децата в българското училище им е скучно. И аз като бях на училище до преди 5 години се учеха същите неща, които и сега, ама днес на децата не им се занимава. Интересното е, че в началното училище все още нещата са на приемливо ниво - там все още е забавно, децата се радват да ходят на училище, на учителите все още им се занимава да обучават дечицата, там все още се постигат високи нива на образование и възпитание. И после някъде се къса нишката - я по вина на родители, ...още
я по вина на учители..И родителите, и учителите дружно трябва да си понесат отговорността за пропиляването на живота на децата. Днес един десетокласник няма никакви навици за правилно поведение в час, в междучасие, в отношенията си със съучениците, да не говорим пък за навици за учене! Та и най-читавата Американска образователна система да пренесем на родна почва, пак няма да прокопсаме, защото учителите ще продължават да обвиняват родителите, че децата им са изпуснати, ще обвиняват системата че не им осигурява необходимите условия на труд; родителите пък ще продължават да хулят учителите, че за нищо не стават, а само пари искат, че не възпитават у децата тъй необходимите общочовешки ценности; всички заедно ще продължават да плюят по държавата и държавниците, че нищо не ни е наред и се ще си тънем в калта..А никой не поглежда в собствената си паница, че да може там първо да оправи нещата! Ама така де - каквото повикало, такова се обадило. Никаква система не ни е виновна за положението в училище - ние сме си виновни. А в Америка произнасят всеки ден патриотични слова - дали пък оттам не трябва да се почне промяната в нашето мислене, че да чакаме посля и промяна в действията?!
Абсолютно си прав за средното образование в държавните училища на Америка. То е защото там се учат децата на беднотията, чието бъдеще е да бъдат бачкатори и слуги. По време на комунизъма, една майка дошла със сина си от България в Америка разказва, че синът и по математика в България имал само двойки и тройки, а тук учителят го похвалил, че е добър математик. В България в Софииския Университет един асистент ни обясни сметачната линиика за около 2 часа, а тук в едно техническо училище за студенти със средно образование, сметачната линиика се изучаваше в продължение на цял семестър. Колкото е голяма разликата между бедните и богатите, толкова е голяма и разликата между техните училища.
fuck fuck America
Може да е бил прав американския даскал, че момчето е доръ математик. Като са го нарочили в българското училище, как да разберат дали е добър математик? Затова хората успяват в Америка, а не в България. И сметачната линийки не се обяснява за 2 часа. Това е отгоре-отгоре. Има какво да се изучава по нея, как да се използва с различни приложения.
Ани,здравеи сьвсем случаино попаднах на тази статия и ми хареса супер много как си я написала.Незнам за6то си4ки ж коментарите пи6ат текиа работи но аз не сум сугласен с тях.Според мен наистина в америка можеш да очакваш много хубажо образование, е сега примерно аз сьм 12 клас :) и бих изкал старшно много да отида там заштото тожа ми е така да се кайе детската мечта, знам че звучи тьпо но е истина.Та бих искал да осьшщестжим контакт ако моейе по скупа: Lazy_remzy моля ти се ме адд-ни :))
Ани здравей,аз съм Краси и сам на 16 години смятам да идвам в Америка да уча,и исках да те попитам за това училище в коеот учиш някои подробности ,ако можеш ме намери на моят Skype :sladinkata666 или email:krasimira9000@abv.bg