Да не си помисля да си купувам кола… Френска не става, италианска – абсурд, японска – далеч от тях, немска…

Понеже клетото ми старо „Волво” поумре и настана време разделно за семейния бюджет, реших да си търся кола.

Понеже нищо не разбирам от коли, взех да обикалям и освен това да звъня на всичките си приятели за съвети.
Миналата седмица свободните ми часове преминаваха горе-долу по следния начин – въртя 20 километра до Божурище, виждам някаква кола (първи собственик, реални километри, напълно обслужена, УНИКАТ, перфектна, стояла в гараж в Швейцария). Моля да я запалим, а тя светва като коледна елха, при което чувам собственика на автокъщата любезно да казва – „Ама тя щото й е паднал акумулаторът, и, таковата, като се придвижи, ще изчисти всички грешки”. Обаче тя не може да се придвижи, щото няма номера и за да я покараш, трябва да я купиш и да я регистрираш в КАТ.

Извън това приятелите ми също доста ми помогнаха със съвети като:

„Френска ли? Бегай далече!”.

Или – „Тия немски боклуци ги купуват ударени и ги изчукват и им се пукат главите и им гърмят някакви неща”.

Или пък –„Японска ли? В никакъв случай, те са толкова скъпи за поддръжка, а и са ги карали в Италия, а там не сипват масло в колите”.

Или пък – „Италианска? Ако искаш да си абониран за сервизи и да нямаш кола у вас, скачай”.

Извън това дори престижните марки се оказаха – „Мерцедес е стара слава, след 124 няма читави, а 124 са стари и са умрели”. „БМВ е беля, новите имат много електроника, а старите са им изпърдяли турбините”.
„Ауди” са менте, само смяната на ремъци и помпи е над 1000 лева, за ходовата част да не говорим, бах тоя алуминий”.

Излишно е да ви разказвам за култовите огледи, единият от които ме заведе в ромската част на „Христо Ботев”, където двама много симпатични братя роми се опитаха да ми продадат един „уникален” „Хюндай”, който наистина беше уникален, защото продавачите бяха боядисали джантите с бронз от железарията.

И така, днес седя с умрелото „Волво”, което ще карам още максимум седмица, щото разни неща не му работят и пресмятам каква е равносметката от последните дни:

– френските коли не стават

– немските не стават

– италианските – абсурд

– японските – далече от тях

– нови – в никакъв случай, колите светкавично се обезценяват

– стари – забрави, те всичките са умрели

– кола до 3000 лева (толкова мога да събера) – недей, това са трупове

– кола над 3000 лева (мога да я взема на лизинг) – само ще си дадеш парите, а и лихвите са големи

– дизел – абсурд, дизелът у нас е менте

– бензин – забрави, бензиновите двигатели умират по-бързо от дизеловите

– газ – газовите уредби са селяния, скапват двигателите

Като тегля чертата, осъзнавам, че не трябва да си купувам кола.
Даже, за по-сигурно трябва да платя на някой да ме застреля, за да не си и помисля да си купя кола…

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.