Младото вино, което умира младо…

В 00.00 часа, третия четвъртък на ноември, официално всяка година от 1985-а насам, Новото Божоле (Le Beaujolais Nouveau), потича кьм всички краища на Франция, а днес вече към над 150 други страни. Наричат го още “третата река” на град Лион, в който се извиват реките Рона (Le Rhône) и Сона (La Saone).
Под звук от отваряне на бутилка или гьл-гьл от бьчвички, подпрени на тезгяхите в кафенета и ресторанти, любителите на наричаното с нежност „божо“, важно и прозорливо жабуркат и вдъхват уж аромата на червени плодове за реколта 2007… 50 милиона бутилки, които тази година производителите скептично не вярват да продадат изцяло. По правило етикетите на бутилките са шарени, празнични, танцуващи, като още необузданото в бъчви младо вино.

Новото божоле на витрината на „Фушон“. Снимки: авторката

Тазгодишният хит според рекламите е версия Божоле Розе, чаровно, типично младо вино. Оставяло по небцето вкус и свеж аромат на малини и английски бонбони…. И било предназначено за дамска клиентела. Търсих навсякъде, не можах да намеря, за да ви кажа дали е така (произведени били само 400 000 бутилки). Може и да става дума за поредната маркетингова операция. Във всеки случай японците вече го обожават, дори самите те са в основата на розовото Божоле, фабрикувано и комерсиализирано през 2006-а по тяхно искане. Доста добра комбинация било с рафинираната японска кухня, а днес всички телевизионни канали предаваха репортаж за истерично къпещи се в Новото Божоле японци на всякаква вьзраст.

Че какво ли толкова има в едно младо вино? Ами някога и моите братовчеди в полите на Ихтиманска Средна Гора правеха същото. Лудо вино. Че тичахме от града всяка събота и неделя по зимно време да го опитаме на някое “свинско погребение”.

И тука е така… Новото Божоле се опитва винаги охладено (14 С°), по всяко време: за аперитив, с лионска луканка или други колбаси, шунки, с всякакви видове пастети, с печени меса, с риба, точно като онова от дълбоките мазета на братовчедите ми. И съвпада по сезон с новата реколта орехи, истинска наслада.

Иначе става дума стриктно за специален сорт грозде, черно Гаме (Gamay) което дава бял сок, наричано „малкото гаме“ (petit gamay). От него стават леки вина с аромат на плодове (всяка година различен, но в повечето случаи на червени плодове), вина, които се пият с наслада, лакомо и на големи глътки.

Модата на Новото Божоле датира от следвоенните 50-те години на миналия век, когато младото вино се е пиело за настроение като гроздов сок, опияняващ и млади, и стари. Допреди няколко години (поне в Париж) можеше да се намери и младо вино Кот дю Рон (Cotes du Rhone), Гаме Турен (Gamay de Touraine) или Бордо примьор (Bordeaux primeur), сега това е истинско предизвикателство за ценителите на тези млади вина. Просто ги няма.
Както с горчивина казва един френски разпространител на вино – “Който дълго целува, не умее да прегръща.” Намек за превърнатото в чиста търговия, народно в основата си, преживяване.

Все пак хубав повод за приятелски срещи и усмивки. Аз нетърпеливо го опитах още първия ден на весел обяд с колеги в близко до работата ни ресторантче, но после не устояхме и решихме да направим сравнение с предлаганото от висше заведение Божоле.

Фошон” (Fauchon) е референция за лукс и изисканост в хранителната област, най-скъпата бакалница в Париж, заковала табелка на площада Мадлен (Place de La Madelaine) от 1895 година…

"Божоле нуво" във "Фушон". Снимки: авторката

"Божоле нуво" във "Фушон". Снимки: авторкатаСнимки: авторката"Божоле нуво" и "Божоле Вилаж". Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаРекламна картичка за новото божоле на един от производителите. Снимки: авторкатаРекламна картичка за новото божоле на един от производителите. Снимки: авторката

При това нито наследниците на Огюст Фошон, нито богатите петролни магнати, изкупили Париж, нямат никакво намерение да я превръщат в гигантски МОЛ… А винарната там съществува от 1900 година, с най-добрите вина на света.

Д
егустацията на предлаганото от “Фошон” “Божоле Вилаж” (Beaujolais Village) беше свободна за всеки, естествено безплатна, сервитьорите очарователни. Отговорникът на винарната Гийом Балон с изключителната любезност посрещаше клиенти и обясняваше от какви точно биологични лозя е произведено предлаганото вино. Само че не ни хареса. Това на кварталното ресторантче беше доста по-добро.

Да кажа нещо и за цените на Божоле Нуво: достьпни за всеки джоб, от 1.40 евро литъра наливното, до 17-18 бутилка луксозен магнум (бутилка 1,5 л) във “Фошон”, в ресторант повече, както ще видите от моите снимки, и вече 10-12 долара в Америка (б. р. – в България най-ниските цени са 12,50 лв. бутилката за аналогична марка, която в Европа се продава около 5 евро).
Производители и разпространители на Божоле имат за какво да се тревожат тази година. Обичайната празнична веселба с мото “Новото Божоле пристигна!” (Le Beaujolais nouveau est arrivé!) изобщо никъде не се чу, ни видя, защото сме потънали в социално недоволство на всички нива, представителите на транспорта стачкуват здраво и на никой не му е до “божо”. Положението е почти военно, от една седмица ходим с часове пеша до работните места и обратно (и мръзнем 2-3 часа сутрин и толкова вечер), задръстванията на автомобили са по 350 км. Продажбите на велосипеди се увеличиха с 10% и миналата събота спортните магазини се изпразниха.

И така, от 12 век преди Христа, от първото организирано недоволство в Египет, до ден днешен еволюцията на човешкото общество така и не намери друга конструктивна форма за решаване на проблемите на едно болно общество, освен примитивния социален терор.

Да не ви отегчавам. Думата беше за прясното вино, което се пие бързо и жадно, спомен не хваща, чак до 00.00 часа, третия четвъртьк на ноември догодина…

Важното е че моите братовчеди все още правят лудо младо вино, което умира младо.

Ваша

Ир

Писмо отПисмо от Париж
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.