Безчувствена власт, безмълвен народ
Чета как в почти „фалиралата“ Гърция, с която ни плашеха доскоро, че ако не слушаме, ще станем като нея, раздават по 2000 лева на хора, които са получили през миналата година доход на месец под… 3000 лева!
И то в страна, която е задлъжняла с толкова милиарди… И на която ние продължаваме да се подиграваме.
А ние? У нас, в „стабилната“ България, където почти нямаме задължения, където бяха взети напоследък десетки милиарди заеми, дават, и то на само тези с доход от под 300 лева по… 40 лева! И те държат в напрежение до последно. И все ти повтарят как и колко социално и специално се грижат за теб…
Е, ама това вече…
Да, чета и виждам проклятието на моята страна – социалната недостатъчност и безчувственост на властта, която и да е тя.
И безмълвието на народа, неговото примиренчество и удивителна „способност“ да се оставя да бъде обект и на най-елементарни манипулации и заблуди, да се занимава с „дебили“, „патриотизъм“ партизанлък, слугинаж и тъй нататък, без да вижда окаяното си дередже.
Лично за себе си аз съм дълбоко тъжен и покрусен. Защото признавам собственото си поражение.
Загубих най-хубавите години от живота си в заблудата, че мога с думите си да постресна поне съвсем мъничко това население, показвайки му нормалността на други общества. Да му покажа, че този наш живот е един-единствен, че той трябва да се изживее с достойнство, а не с протегната за милостиня ръка…
Уви!
„Няма по-сляп от този, който не иска да види“… Народът ни си харесва да живее така. По досегашния тъжен начин. И с подаяние от 40 лева… И да прекарва другия, да живее чрез неговото нещастие… Тук вече аз съм ненужен. Дори моите думи дразнят моя народ.
Да, той няма нужда от хора като мен, той тръгва радостен натам – към книгите, към филмите, към…, да, натам, където му казват, заливайки го с поголовен „патриотизъм“ – ние сме най-велики, имаме славно минало, имаме, имаме…
Всъщност какво имаме?
След като и зрънцето достойнство липсва …