Еврозоната: икономика пълна с изненади

Ройтерс

Изненадващата икономическа звезда на 2017 година, когато тя приключи идния месец, ще се окаже еврозоната: растежът изглежда ще бъде 2,2 % спрямо прогноза от едва 1,4 %, направена по същото време миналата година.

Като съчетаем това с четиригодишен спад на безработицата и инфлация извън обезпокоителната дефлационна зона, взимащите решенията и политиците има с какво да се похвалят.

Само че дали се случва ли се нещо съществено или това е поредната лъжлива надежда за икономика, постигнала под 1,6 % средногодишен растеж в 18-годишната си история.

Някой скептик би казал, че всичко това е просто цикличност и скоро ще се обърне. Или, че просто това е резултат от 2,2 трилиона евро стимули. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече ги ограничава, но те накараха една много склерозирала икономика да се раздвижи.

И двете определено изиграха роля, но макар да има рискове, това не означава, че тласъкът на растежа не е различен от предишните подеми или че няма да приключи бързо.

Аргументът за цикличността, например, идва от тенденцията еврозоната да изостава от икономиката на САЩ, проявявайки склонността да поема нагоре, когато американската забуксува. Действително сегашният цикъл на еврозоната е с четири години след американския.

След като са налице някои признаци, че дългото икономическо възстановяване на САЩ може да е достигнало връхната си точка – напоследък проучванията отчитат застой към спад, а облигациите дават предупредителни сигнали – скептикът би заявил, че в обичайния стил еврозоната е започнала, точно когато „Топ Гън“ е приключил.

Само че има разлики спрямо, да кажем, 2006 година, когато след четири години на изоставащ растеж еврозоната изпревари Съединените щати, но спадна рязко, когато финансовата криза удари и двете икономики.

Едно от различията е, казва Паола Субаки, старши сътрудник в Chatham House, e възприятието в Европа, че растежът понякога се нуждае от подкрепа.

„Сега има разбиране – дори във (фискално твърдолинейната) Германия, че търсенето трябва да бъде подпомагано“, посочва тя. „За разлика от преди 10 години, или дори преди пет, има схващане, че не можеш просто да седнеш и да чакаш растеж“, допълва тя.

Не става дума за това, че мерките за строги икономии, въведени след финансовия крах, бяха масово изоставени, а по-скоро някои правителства са по-склонни да прибавят нещо към микса, особено след като много гласоподаватели се отказаха от традиционните партии.

Германия, например, увеличи държавните разходи за пътища и мостове, по-бърз интернет и социални жилища, превръщайки правителствените харчове в един от най-важните двигатели на растежа в икономическата „централа“ на еврозоната през последните две години.

Инерция

Някои структурни реформи бяха предприети след години на безрезултатни призиви от централните банкери, Международния валутен фонд и други.

По-гъвкавото трудово законодателство – особено в Испания и Ирландия – спомогна за стимулиране на растежа, отбелязва Флориан Хенсе, европейски икономист в банка Berenberg.
„Нарастването на заетостта поддържа нещата“, твърди той.

Тук аргументът за продължаване на растежа е, че има изобилие от свободен капацитет на работна сила.

Макар и доста под максимума си от 12,1 %, достигнат в средата на 2013 година, равнището на заетостта в еврозоната все пак сега е задоволително – 8,9 %, коментира Хенсе. Ще минат още две години преди да се стигне до недостиг на работна сила.

Правят се опити и за подобна реформа. Във Франция президентът Еманюел Макрон вече подписа укази за ограничаване на плащанията при нелоялни уволнения, давайки в същото време на компаниите по-голяма свобода да наемат и освобождават служители.

Балансът за реформаторите в еврозоната ще бъде как да изпълнят плановете си срещу вълна от нагласи против върхушката сред избирателите, ядосани, че не са усетили възстановяването след финансовата криза.

Новият климат на растеж в еврозоната е подпомаган и от стимулите на ЕЦБ, но тяхното свиване може да не бъде толкова вредно, колкото бе през 2011-2012 година.

Сара Хюин, главен икономист за Европа в Standard Bank, е на мнение, че ЕЦБ изтегля стимулите твърде рано и че балансът й – активите, които държи, се е свивал през 2012-2014 година, когато еврозоната изпадна във втората си рецесия.

Само че това бе и пикът на дълговата криза в еврозоната, голяма част от която бе преодоляна.
Неотдавнашното решение на ЕЦБ да намали наполовина размера на изкупуванията (на облигации – бел. прев.), предизвика известна тревога, тъй като темпото е бавно. Стимулите ще продължат – балансирани спрямо растежа, а ниските лихвени проценти до голяма степен крепят еврозоната.

Розово

И така, розово ли е всичко? Не. Рискове остават, включително съществени като евентуално глобално забавяне, начело с Китай.

Най-новото безпокойство е перспективата от политически разрив в Германия предвид неуспеха на канцлера Ангела Меркел да сформира коалиционно правителство.

Прибавете към това и възможна рязка промяна в Италия след изборите догодина и е налице същата политическа несигурност като в началото на 2017 година, когато имаше опасения от победа на антиевро кандидати в Холандия, Франция и Германия.

Засега обаче икономистите изглежда възприемат това само като шум, осланяйки се на основите на растежа в еврозоната, за да прогнозират леко забавяне догодина след тазгодишната изненада.

„Ще бъде нужен голям политически обрат на някои места по света (за да се сложи край на това)“, заключава Хенсе от Berenberg.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.