СофияПловдивВарнаБургасРусе

Брент от Калифорния: Американците не са свободни хора. Избрах България

Снимки: авторката

Брент Сандерс е на 40 години, роден е в Ривърсайд (до Лос Анджелис), Калифорния. От 1991 г. живее в България. Работи основно като учител по английски. Първите две години живее в Добрич. Мести се в София, заради съпругата си – българка. През 1997 г. обаче се разделят. Няма намерение да се връща в Щатите. Брент критикува начина на мислене и възприятие на американците. Свикнал е в България и се чувства добре тук. Казва, че тук можеш да изразиш мнението си, без да те отритнат от обществото.
Желанието му да се махне от щатите идва през 1987 г., когато пътува до Тайланд.

Бях в Тайланд и за първи път се чувствах жив, като че ли се събудих от сън“, разказва Брент. Тогава той решава, че ще стане учител по английски, за да си намери работа извън САЩ. „След като завърших, търсих начини да работя в чужбина. А най-добрата ми възможност беше чрез Корпуса на мира. По това време Източна Европа започна да се отваря към Запада. Аз проявих интерес към Източна Европа и ми предложиха България. Отворих атласа, за да разбера къде е всъщност. Нищо не знаех за България.“

Първите години за Брент са ад, както споделя той самият. Първоначално живее в Добрич. „Там хич не ми харесваше. Мислех, че съм заобиколен от кретени, крадци, от всякакви хора, които не познавах, няма нито един такъв човек в Америка. Тогава бях първият американец, когото виждаха в Добрич. Те ме мислеха за суперзвезда, че съм много богат, че само купонясвам – неща, които бяха виждали само във филмите. Чувствах се потиснат от някакви суперсилни очаквания от мен, на които не можех да отговарям. Беше ми много трудно, без приятели, без да знам езика, без да разбирам начина на живот, режим на вода, ток“, разказва Брент. Като учител към Корпуса на мира в онези години, той получава 100 долара месечно. Квартирата, токът и водата са му били платени от общината.

Р
ешението да напусне Калифорния Брент обяснява с това, че не се е чувствал жив в Америка. Родителите на Брент са баптисти – крайно религиозни. „Те са много религиозни и аз се чувствах много потиснат. Търсех моя начин на живот, моята ниша, търсих начин да мога да живея свободно. Тогава знаех само, че се чувствах жив и свободен, когато излизах от страната, когато бях далеч от семейството ми“, споделя Брент.
„След като дойдох тука ми беше много трудно, но си казах, че ще издържа, защото трябваше да докажа на себе си, че мога да живея така, без да си търся по-лесен живот. В Добрич бях 2 години, но се преместих в София, защото се ожених за българка. 1994 г. заминах за София заради нея. Разведохме се през 1997-ма. Ако трябва да съм честен, аз не бях готов. Току що бях започнал процеса на осъзнаване какъв съм аз. В Щатите не пиех не пушех, не правех секс с много жени. Като дойдох тука – всеки пие много, пушат много. Аз бях в религиозно семейство и се борих и с това в себе си – първоначално в живота ми не съм си позволявал почти нищо, тук обратното – много пиене, пушене, секс. Опитвах се да намеря баланс.

Като се разделихме с жена ми, исках пак да избягам, но нямах пари. Точно тогава намерих сегашната си работа във фондация „Св. Кирил и Методий”. Започнах да изграждам репутацията си като учител и реших, че не искам да си тръгвам. До около 1999-2000 г. не ми беше добре. След това ми потръгнаха нещата и се чувствам по-добре“, казва Брент.
Първото, което му прави впечатление в България е, че всичко е „мръсно и старо“.

Снимки: авторката

Помня на аерогарата беше тъмно, много прашно, хората много ядосани – това ми беше най-първото впечатление. После, като се разходих по „Витошка”, за мен беше като военна зона – всичко старо, западнало, тъмно, нямаше стоки по магазините, всичко беше зад някакви витрини, не можеш да разгледаш нещата. Свикнал бях с нови неща и изведнъж попадам на място, където няма нищо. Тогава имаше магазини, на които пишеше „1001 стоки” (смее се) – смешно е, защото всъщност ти влизаш вътре и се радваш, че има поне тоалетна хартия“, спомня си първите години на прехода американецът.

В Америка не е по-лесно за хората, отколкото в България. Дори за средната класа – те постоянно трябва да работят, за да станат по-продуктивни, колкото си добър в работата, трябва да ставаш все по-добър. Всичко се влага в работа. Хората почти нямат истински приятели. Имат познати – могат да говорят за спорт, за времето, но не и за своите проблеми. Нашите ценности включват това да бъдеш независим. Това значи, че не искаш нищо от никого, но и никой нищо да не иска от тебе. Тогава не се създават силни връзки. Ако един човек иска нещо от тебе, в първия момент се дърпаш, защото имаш усещането, че има нещо гнило в тази работа. И първата реакция е да отказваш услугата, а и да правиш по-голяма дистанция. Защото, щом иска веднъж, ще поиска още веднъж. Това е подсъзнателно.

Аз съм мислил върху това, защото живея в коренно различна ситуация от дълго време и мога да мисля за тези неща. Американците 100% са учени да бъдат независими. Не искаме да ставаме зависими, освен от банките. Да поискаш помощ, например за боядисване – може. В другите случаи трябва да си силен и независим. Идеята да не можеш да споделиш проблемите си, е ужасно за мен. Това за мен не е човешко.

Като дойдох тук в България, ми беше много трудно, защото постоянно ми искаха цигари и аз казвам: „Не, отиди и си купи, защо ставаш зависим”. Свиквам с това обаче. С идеята, че аз мога да давам на някого, защото знам, че евентуално някой ден ще имам нужда от помощ и ще поискам. Но все още ме дразнят някои неща. Някои хора никога не са подготвени, не си купуват цигари. Свършват им и искат от другите хора.“

На въпрос дали вечно усмихнатите и добронамерени американци, са лицемери, Брент обяснява, че тяхното определение за лицемерие е различно от българското. „Лицемерие, според нас, се свързва с действието, а не с начина, по който ти говориш с хората. Ако казваш: ”Не трябва да пиеш”, а в същото време ти самият пиеш – това е лицемерие. Американците не са любезни съзнателно, това е друг начин на общуване с хората. Ние искаме да улесняваме нещата, защо да създаваме излишно напрежение?
Бях много шашнат, след като бях тук 7 години, а 5 години не се бях връщал в Щатите. Върнах се там, чакам на една спирка и една жена, стоеше до мен, започна да ми говори: „Какво хубаво време, не е ли приятно?” И аз си викам: „Защо ми говори тази жена?”, чувствах се кофти, защото не исках да говоря. Но това е друг начин на общуване. Те не мислят – аз сега ще го лъжа този човек, ще се усмихвам, за да го използвам.
В България ме дразни, когато съм на ресторант и обслужването не е както трябва. Според мен това е част от работата на продавач, сервитьор – трябва да си точен и любезен. Това е свързано с разбирането за професионализъм, защото е в техен интерес да са любезни.“
За близо 17-те години, в които Брент е в България, според него София се е променила „козметично“.

Сградите сега изглеждат по-добре, не толкова мрачни, сиви и кафяви. Едно време нямаше цвят. Сега е и по-чисто. Малко става по американски с моловете. Аз избягах от това. Не обичам молове. Мога да разбера простото удобство, ако можеш да намериш всичко на едно място. Но като идея – да прекараш часове, разхождайки се в мола, не ми харесва“, категоричен е американецът. Той споделя, че предпочита домашните купони. „От 2 години не излизам много. Но това е фаза, защото преди 2 години излизах много, но сега намалих. Обичам да пътувам, когато мога, но нямам кола, а не обичам да се качвам на обществен транспорт“, добавя Брент.

Учителят по английски живее под наем и е обмислял варианта да си купи жилище. На този етап обаче може да си позволи само чрез кредит.
„Вътрешно се бунтувам от идеята за кредит, защото американците живеят на кредит. Според мен това е начин банките и бизнесът да ни карат да сме зависими. Аз не искам да съм зависим. Ако е за 2-3 години, но за 25-30 години – не, тогава не работиш за себе си. Това е американският начин на мислене – сега ще работя 40-50 години много здраво, за да се чувствам добре като се пенсионирам. От моята гледна точка това значи да пилея най-хубавите си години, за нещо, което може да стане реално, а може и не. Не искам да живея така, искам да живея сега.

Станал съм критик на цялата система в Америка. Аз бях критик и преди да замина. Но сега виждам нещата по-добре, по-обективно, за войната особено. Не гълтам информацията, която ни дават чрез медиите там. Мога да видя, че има други причини – извинявай, но вижда се, че не сме в Ирак заради демокрацията, не сме там заради това.
Съгласен съм, че американците не са свободни хора, както твърдят някои. Аз мисля, че в Америка е почти фашистко, особено след 11 септември. “Patriotic act” прекрати всички права, които са вписани в конституцията. Хората не смеят да мислят, защото, ако кажеш нещо, което не е политически коректно, тогава си аутсайдер, изрод.

Преди 3 години работех в една частна гимназия в София и бях шашнат. Докато водих разговор с учениците, стигнахме до въпроса за циганите, негрите и имаше един ученик, който се оказа краен нацист. Говореше : „Всички цигани на сапун.” Това ме дразни много, защото аз съм против расизма, но в същото време бях впечатлен от идеята, че другите деца не го ругаеха. Казаха: „Той е нацист, негова си работа.”
Тук също има какво да се критикува, но щом никой не се намесва в моя живот, аз съм щастлив. Не съм съгласен с всички мнения, но поне хората тук имат право да кажат каквото искат, без да очакват да имат проблеми. В Америка също имаш право, обаче ако не си съгласен с останалите, с болшинството, тогава не си част от обществото, изключен си, нямаш място. Ето ти парадокс – говори се за свободно слово, обаче те наказват, ако мислиш по-различно.“

Снимки: авторката


С
поред Брент има известна промяна в САЩ след 11 септември. Той обаче не е бил в Америка в най-паническия момент. Връща се в щатите по-късно.
„Това, което видях и което не ми харесва е, че американците не знаят нищо, освен това, което научават от медиите. И най вече от „Фокс“, която е много консервативна, и е про-Буш. Хората не знаят никакви факти за Ирак. Българите знаят повече.
Обикновеният американец е крайно наивен. Ако Буш е казал демокрация – значи сме там за демокрация. Ако Буш е казал, че нефтът няма нищо общо – те вярват на всичко. В България, може би сте си такива – тук се съмнявате във всичко, което се казва. За мен това е здравословно. Защото наистина властите винаги искат да ни лъжат по някакъв начин.“

Основната разлика между американци и българи, според Брент е, че тук няма чисти идеалисти. „В Америка има. Това е наивно, да. Но в България няма човек, който да каже „Не е хубаво да се краде“, всеки гледа за себе си да вземе. Това може би е причината нещата да не се променят лесно. Българите приемат, че нещата са така – и това е.
Децата тук са глезени в частните гимназии и казват – щом родителите ми плащат, може и да не уча.
В Щатите, дори да са в частно училище, няма нито един учител, който ще даде висока оценка, защото си частен ученик. Учителите са много стриктни и имат високо самочувствие, наивни, идеалистични, но не биха приели подкупи, поне не съм чувал такова нещо. Учителят ще каже за себе си – плащат ми добре, за какво ми е.

Нашето мислене е, че ако някой съученик иска да препише нещо, никога няма да му позволя, защото това значи, че той ще вземе моята оценка. Конкуренцията е много по-важна. Ако преписваш, веднага получаваш нула, ако някой бъде хванат да преписва – нула, веднага.

И
нтересното е, че при системата в България, средният ученик знае много повече, отколкото средният американски ученик. Мисля, че е възможно това да е нарочно, от интерес. Ако имаш всичко материално, което можеш да поискаш, защо ти е да разбираш от география, езици, химия, освен ако не искаш да се профилираш? Ние не се интересуваме от чужди езици, да речем, защото не ни трябват. За какво ми е обща култура, като изкарвам 100 хиляди долара на година, без да знам нищо, освен бизнес и маркетинг? Това стига. Ние се смятаме за център на света. Особена сега, когато сме суперсила. От 50-те години насам американците не се интересуват от света. И за какво – има телевизор, къща, 2-3 коли, за какво му е друго?

Струва ми се, че властите в Америка не искат хората да знаят повече, защото така може хората да бъдат лъгани по-лесно чрез медиите. Щом имам къща, семейство, всичко ми е осигурено – защо да се съмнявам? Американците се самоограничават. Знам, че в Европа дори англичаните, немците, които приличат на нас – те са по-добре информирани. Чрез Би Би Си, да речем, това е много по-обективен източник, отколкото Си Ен Ен или „Фокс“.
Има тенденция по-малките държави да се интересуват повече от това, което става в света, смята американецът. Казват, че руснаците по-малко се интересуват от чужди езици, отколкото българите – нормално. А и Русия трябва да се противопостави на Америка, защото е нужен баланс, не само една държава да държи властта. Трябва в Иран да имат такива оръжия, защото иначе няма баланс.

Въпреки че съм възпитан в много религиозно семейство, първо бях агностик, след това атеист, после съм виждал как енергията променя реалността на човека. Енергията наричам Бог – универсалната енергия, която може да ти помогне, не защото спазваш правила, а знаейки техниките, които могат да ти помогнат, като йогата например. Интересувам се от източна философия. Като религия, ако може да се нарече така, най-много ми допада даоизма и дзен будизма. Няма страх от нещо, което ще те накаже или убие, а просто разбиране към самия себе си. Човек трябва да е в хармония със самия себе си, да се приемеш такъв какъвто си, а не да се биеш и да си казваш: „Аз съм лош, аз съм грешен и заслужавам наказание.“

Не виждам защо да се върна в Америка. В миналото ми липсваха удобствата, тоест в големия магазин да си купиш всичко, липсваше ми чистотата. Сега не, освен природата, като Големия каньон. Аз обичам пустини, има много красиви места в щатите, нищо друго не ми липсва.
Не бих се върнал най-вече заради обществото, начина на мислене, работата, кредитите – имам хиляди причини да не се върна. Обикновеният американец не ми липсва, семейството не ми липсва, защото не сме близки, приятелите не ми липсват, защото са се променили в една посока, аз в друга, няма за какво да говорим. Те не могат да разберат начина ми на живот, а и това е извън техните знания. Имам двама братя, радвам се, че имат добри отношения с майка ми (баща ми почина), радвам се, че те могат да бъдат по-толерантни. Те не се дразнят толкова, за разлика от мен. Когато усетя, че някой ми отнеме от пространството ми, иска да ми се налага, реагирам остро и се дразня. Но не значи, че бих искал да съм на мястото на братята ми. Аз съм черната овца в семейството (смее се).
Бих искал да живея в провинцията, ако мога да си го позволя финансово. Нямам нищо против нощния живот, но аз търся спокойствието и вътрешния баланс. И не съм сигурен, че животът в града ми дава това. Знам, че зависи основно от мен, но като трябва да бързаш, като имаш ангажименти – това създава стрес.“

Прогнозите на Брент за бъдещето на България са, че ще стане по-подредено, стандартът на живот ще се вдигне, всичко ще стане по-скъпо. Хората ще станат като западняците, поне в по-големите градове.

„Вече има промяна в хората, вече младите особено мислят предимно за работа. Мисля, че България ще загуби своята уникалност и чар, заради глобализацията. Това е световна тенденция.

Преди известно време бях в Чехия и питах хората, как им се е отразило влизането в Европейския съюз. Казах, че всичко е по-скъпо, работата е повече, удоволствията по-малко. Мисля, че ще стане същото и тук. От икономическа гледна точка ще стане като в другите държави – хората тук ще мислят като западняците: Трябва да има нова кола, нов телевизор. Ще се гледа по-материалистично. Когато се сменят ценностите, ще се работи повече, ще се влагат усилия в работата, а не в приятелствата да речем. Но не мисля, че най-обикновените българи ще се променят. Ако говорим за селяните, някои от тях са доста по-щастливи от нас, които имаме коли и телевизори. Хората са щастливи, защото са близо до земята.“

Брент живее от 1991 г. в България, но все още хората му се чудят защо е избрал да остане тук. „Българите имат интерес към чужденците, защото искат да знаят, че те намират нещо ценно в България. Това е нормално. При българите има такава тенденция – казват, че са най-великите и същевременно се критикуват, показват ниско самочувствие. През последно време българите започнаха повече да се гордеят със себе си. Вече хората не казват толкова често „българска работа“, сега повече се чува „циганска работа“.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.