www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
сряда, 20 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Какво показа прегледът на българското вино?

28 Ноември 2017

 

Стават все по-добри, с изключение на белите. И твърде много са пищните и агресивни вина

Част от щандовете за дегустация на Ди Вино текст в НДК. Снимка: e-vestnik

На „Ди Вино тест” в НДК тази година участваха 72 винарни, с около 500 вина. Твърде много, за да опита човек всичко, но за три дни дегустации могат да се забележат тенденции.
От личен опит мога да кажа, че българските вина отиват към по-добро. Преди години като като ходех на такива прегледи („Винария” и др.), езикът ми изтръпваше, направо ти се ощавя устата от танини. Сега българските вина са с по-меки танини, по-меки киселини.
Изникват все нови и нови малки изби, общо в България са към 260, на изложението не се представят всички. Липсваха някои знакови като малката изба „Боровица”, или средни изби като „Шато Бургозоне”, чиито вина са популярни напоследък, също и някои от по-големите производителите, вкл. на топ вина като „Кастра Рубра” („Телиш”). Тези липси не пречат на изложението човек да получи пълна представа за българските вина.
Излизат нови и нови марки, от нови и стари производители, хубави червени вина. Същото не може да се каже за белите вина (виж по-долу едно мнение по въпроса). Българските бели вина нямат тази елегантност и стил, както утвърдените световни производители. Или избиват на киселини, или на прекалено плодово и агресивно тяло и аромат, с повече сладост. Сравнително малко са леките, деликатни бели вина.
Поначало е слабост на българските вина прекалената пищност на вкуса. „Твърде много са агресивните вина”, смята и Коста Канариев, сомелиер и тънък познавач на технологиите и стилове вина.
Този афинитет към прекалено силен вкус, плод, танини, киселини се дължи и на хранителните навици на българина – яде прекалено много солено, люто, туршии, мазни храни. За така изградени вкусове от малък, френските изискани вина изглеждат безвкусни, постни. За човек с такъв вкус трябват силни, агресивни вина, да ги усети веднага, да му „смъдне под лъжичката”. Тази традиция се отразява неусетно и на общите тенденции в българските вина. Вече преобладават по-модерни по-плодови, с по-обло и по-пълно тяло, по-меки танини и по-меки киселини вина. Но много от тях наистина са силно агресивни. Това е, все едно някой човек да си пуска прекалено силно музиката. Не е качество, ако едно вино те блъсне силно с аромат и вкус. За масовия потребител това може да впечатли – „Я, как мирише” и „ей, много гъсто, мармаладено” и т. н.
Не са много избите, които правят вина от висок клас, по-деликатни, елегантни, за изискан вкус. С такива качества правят впечатление избрани вина на „Санта Сара” и високият клас вина на големите производители като „Домейн Бойар” (вкл. избата им „Кортен”), „Братя Минкови” (новата серия „резерва”), Новата-стара изба „Ню Блуум Уайнъри” в Съединение (Серията F2F и NBW). Такива са и някои от топ вината на отсъстващата от изложението винарна „Кастра Рубра” и др. Нарочно споменавам предимно големи производители, защото те дават и по-конкурентни цени.

Част от щандовете за дегустация на Ди Вино текст в НДК. Снимка: e-vestnik

Иначе се предлагат скъпи вина от множество малки изби, някои от тях впечатляващи, богати на вкус и аромат, но с характерната пищност, не са много онези, които са по-деликатни, със стил.
Друг важен проблем са цените. Множеството малки изби са с малки лозя по 500-1000 дка и себестойността на гроздето и виното излиза висока. На повечето най-евтините им вина са около 10 лв. бутилката. Средният им и  висок клас вина са на цени 15-20 лв. бутилката, а най-добрите им вина са 30-40 лв. и повече. С такива цени вината им трудно ще се продават. Защото качествата на някои не отговарят на цената. И специално в България имат силна конкуренция, много са вече малките изби, които се бият за сърцето на ценителя на виното. Той търси по-евтино и хубаво. И има какво да намери. А скъпите вина, които не блестят чак с големи качества, трудно ще се продават, защото по-богатите потребители са не повече от 5% от всички купувачи на бутилирано вино. И те търсят да опитват чужди вина, френски, италиански и т. н. – могат да си го позволят. За български вина посягат само като някой нещо им препоръча. Поне такова е поведението на повечето купувачи на скъпи вина. Някои дори категорично отказват да пият български вина, предпочитат признати световни марки.
Получава се така, че големите производители, с големи лозя, имат предимство. Защото освен масовите вина в големи количества, и среден клас, те правят и малки серии вина от висок клас, на по-добри цени от тези на малките изби. И най-често по-добри и като вина, защото тези производители си купуват най-добрите технолози. А в много от малките изби има по-млади и неопитни или наемат майстори временно, сменят един, втори.

Димитър Панов: Отива на добре, с изключение на белите

Димитър Панов, е един от най-известните бъларски енолози, технолог с многогодишен опит, сега консултант на „Домейн Бойар”:

Димитър Панов. Снимка: e-vestnik

Българските вина, с изключение белите, отиват на добре. С белите вина обаче имаме национален проблем, който не може да реши всеки производител сам за себе си. Трябва да се реши по кардинален начин, например както го решиха Австралия, създадоха един институт, който помага, и там всеки производител дава 1 цент на килограм грозде за науката. Специалисти от института се грижат за всеки производител.
У нас има малки изби, вече много, всеки прави бели вина, но… Хората не са виновни, че не знаят, просто не могат. Някои трябва да ги подтикне, национално нещата като не вървят добре. Някои бутилират некачествени вина, които вече никой не произвежда.
Не мога да давам рецепти, но трябва да се включи Институтът по винарство, има нужда от организация, която да се грижи, дегустациионни комисии, трябва национална програма.
С червените вина има напредък, много хубави, аромат, различни стилове, но всеки се развива самостоятелно.
Бутилирането у нас е слабо място. Вина се променят в бутилката.
Иначе, от нашия лозарски район в Хасковско по-добър за мерло няма, може би само още 1-2 в света.




Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com