„Рафаел” – бестселър и още нещо

Романът „Рафаел“ от Леа Коен на издателство „Ентусиаст“.

Разгърнах страниците на „Рафаел” като читател, който не разполага с никаква предварителна информация за романа. Когато го прочетох на един дъх, всъщност на два (прекъсването беше принудително поради работен ангажимент), знаех, че държа в ръцете си бестселър. Като прагматичен човек и писателка, който обича да се учи от колегите, реших да проверя коя е рецептата за това. Порових се тук-там и установих, че в романа на Леа Коен наистина са вплетени вълшебните съставки, които карат читателите да се влюбват в книгите.

Първото попадение на романа „Рафаел” е самият Рафаел Арие – обаятелен бонвиван, чийто живот е обгърнат от благоуханието на изисканите парфюмерийни продукти, които фамилията произвежда от години. Неочаквано той и чичо му Леон се озовават в тъмничен затвор в очакване на страшна присъда. Защо и как попадат там разбираме почти като в съдебен трилър.

Харизматичният Рафаел попада в добра компания в романа, имам предвид останалите образи в книгата. По страниците се появяват политици, дипломати, прокурори, адвокати, духовници, бандити. Както и цялата фамилия Арие, заедно с двете прелестни братовчедки, които са влюбени тайно в Рафаел. Плътни, пъстри и пълнокръвни образи, които ни отвеждат в един отминал свят.

Всъщност този отминал свят не е чак толкова далечен. Става дума за 30-те и 40-те години на ХХ век. Епоха, която носи в себе си заряда на драматичното и прави обратите в съдбите на героите още по-въздействащи. Не само големите фигури от политиката, но и обикновените хора ще трябват да вземат решение, да направят избор на коя страна да бъдат. Повечето от героите на Леа Коен няма да издържат изпита по морал и хуманност, но ми хареса, че някои все пак успяват да го преминат.

Доза екзотичност, препоръчителна за бестселърите, откриваме във фона, на който се разгръща историята на фамилия Арие. Напрегнатите моменти в живота на Рафаел от охолното време преди Втората световна война до смутните години, когато тя е започнала, се развиват на фона на процъфтяваща София и прелъстителния Париж, двата града в които живее Рафаел.

В книгата, разбира се, има и любов. Тук ще уточня, че романът е в две части, като събитията в първата са разказани през призмата на Рафаел, докато във втората с особена мекота звучи гласът на неговата братовчедка Диди. Единствената оцеляла потомка на Арие, седемдесет и пет години след събитията в първата част, ще се върне отново към тях. Не говорила никога за тях. Но ето, че към края на жизнения си път, от далечния Тексас, където живее, тя се връща в спомените си към София, младостта, първата любов и крахът разпръснал семейството из цялото земно кълбо.

Книгата има още една особеност, която я родее с най-четените книги – гласът на разказвача. Майсторството на Леа Коен да редува драматичните изживявания, информацията за епохата и действието я превръщат в глас, който единствено можеше да разкаже тази история в роман.

Дотук добре. Може би ви убедих, че „Рафаел” е завладяващ роман. И той щеше да си остане едно увлекателно четиво, ако всички събития не се оказваха достоверни исторически факти, подкрепени с архивни документи.
Изведнъж съдебният трилър се превръща в началото на Холокоста в България; Рафаел и чичо му Леон – в първите несправедливо криминализирани спекуланти в името на една политика, преследваща определени интереси, а не правосъдието; вълнуващите второстепенните герои – в реално съществуващи лица, някои от тях известни фигури като Атанас Буров, Богдан Филов, митрополит Стефан, цар Борис III, други неизвестни – полицейският инспектор Данаил Коларов, бандите и членове на „Родна защита” Димитър Калпакчиев и Тома Стоянов. Всички те са замесени в нагласения процес срещу Рафаел Арие.

Светът на Арие рухва, както и този на мнозина други евреи. А ние, читателите, освен че сме разтърсени от разказа, започваме да си задаваме въпроси за близкото ни минало – имало ли е антисемитизъм в България, кои са неговите носители. Така с романа „Рафаел” Леа Коен посяга към завесата на историята, за да разгърне някои дипли от нея, които до днес са оставали непознати.

В Хихон, Испания, присъствах на дебат на писатели на исторически романи. Разискваха въпроси относно отговорността на писателя да се придържа към историческите извори и свободата му да доизмисля събитията и героите. Накрая стигнаха до един извод – авторът може да допусне някоя грешка в датирането, в изказа, в интерпретацията на събитията, но няма право да се провали в едно – в емоционален план. Ако не развълнува читателите, няма никакво значение колко е прав или не. Леа Коен го постига блестящо. Разказва истинска история чрез магията на художествената литература, за да хвърли мост от миналото към днешния ден.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.