www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 22 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Историята на Петър Богдан и наивният Хекимян

1 Декември 2017

 

Ръкописът в България ли е печатан – пита водещ на сутрешен блок

Проф. Лилия Илиева и Антон Хекимян в студиото на Би Ти Ви.

Дали историята на България от Петър Богдан е по-достоверна от тази на Паисий – такъв въпрос зададе Антон Хекимян на проф. Лилия Илиева. Сигурно тя трябваше да каже „да” или „не”… Има нещо трогателно в такива въпроси – кой е по-добър, кой е по-голем? Имаше тук един Паисий, той вече е омръзнал, той сега, новият, не е ли по-така?

Поводът за гостуването на професорката в сутрешния блок на Би Ти Ви е сериозен. Новината е сензационна – 200 страници история на България на латински, писана 100 години преди Паисий, открита от проф. Илиева в библиотека в Модена. Досега са известни само преписи на части от нея.

Авторът е Петър Богдан, българин патриот от Чипровци, книжовник, свещеник, първият католически архиепископ по българските земи, високо образован в Рим, един от инициаторите на Чипровското въстание, обикалял европейски владетели и църковни водачи да ги убеждава да организират коалиция срещу османската империя и да освободят България.

Началната страница от ръкописа на Петър Богдан.

Историята на Петър Богдан е безценно откритие. Оцеляла  в частна колекция, подвързана общо с други ръкописи. Сега се очаква преводът й от латински и публикуването на пълния текст.

Най-любопитното е, че цифровият свят и интернет правят историческите проучвания необичайни. Едно време са пътували и са се ровили из библиотеки и купища томове. Проф. Илиева от години търси този текст, но днес го е открила като претърсила в интернет списъци на частни колекции и така стигнала до историята на Петър Богдан, предадена в университетската библиотека в Модена от колекцията на книги на маркиз Камполи, в края на XIX век. С официално искане чрез италианското министерство на културата, целият ръкопис пристига в България сканиран. Да живее цифровата ера.

Хекимян постоянно прекъсваше с наивни въпроси проф. Илиева, точно като се опитва да каже нещо интересно. Сякаш не я слуша, а си тича по пътечката, написана предварително или подсказана от слушалка в ухото.
Няма как да се сравнява коя история отпреди 200-300 години е по-достоверна. Това не е състезание по писане на новини. Няма как от страниците да изскочи и някой неизвестен български цар. Виж, неизвестно събитие или явление може да научим. В наши дни българската история е изяснена от много източници, описана, анализирана от всякаква гледна точка. Написаното от Петър Богдан може да хвърли допълнителна светлина, но сам по себе си неговият труд е ценен документ на времето, авторски труд от XVII век, каквито е нямало по нашите земи от това време.

Проф. Лилия Илиева. Снимка: от екрана

И понеже е ценен, Хекимян задава логичният за водещ на сутрешен блок въпрос – как ще си я върнем у нас… И как можем да я изискаме… Абе, малко така… Тя е била частна собственост от нечия колекция, предадена на библиотечен фонд. Тя не ни принадлежи по право. Ама идеята витае… Понеже има прецедент, как Паисиевата история беше крадена от Атон и после върната там.

Какво пише в тази книга за бащините земи и за българските дела? – настоява Хекимян. А професорката обяснява, че това не е история в съвременния смисъл на думата. Пък и как да разкаже книгата в две изречения… И Хекимян продължава да пита – ръкописът в България ли е печатан? Абе, как ръкопис да е печатан, бе… Като си помисли човек, че редактори му съчиняват въпросите…
Професорката се смущава да отговаря, ама някак тая сутрешно-блокова вакханалия хвърли малко светлина върху откритието. Истинско откритие, направено по интернет.

За историята на България от Петър Богдан

Оригиналното й заглавие е „De antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г. Това е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът на историята е неизвестен, а за нея се знае единствено от сведения в писма на Петър Богдан до 1979 г., когато във Ватикана историкът Божидар Димитров намира девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. Предполагало се е, по бележки на рецензента, че историята е от 20 глави.
Сега проф. Илиева открива в университетската библиотека на италианския град Модена целият авторов ръкопис на историята, който е 200 страници и 70 глави.

Началната страница от ръкописа на Петър Богдан.

Богдан написва на латински „История на България“ към 1667 г. Има намерение да я отпечата във Венеция, но не намира достатъчно средства. Обръща се за помощ към Конгрегацията и изпраща на нея ръкописа си с молба да бъде отпечатан. До смъртта му обаче през 1674 г. творбата не излиза от печат.
В архивите на Ватиканската библиотека, Божидар Димитров открива част от труда – увод с 4 глави. В увода си към произведението, Петър Богдан изразява любовта си към родната българска земя. Това е изключение, понеже никой книжовник от онова време в поробена България не дава пряк израз на патриотичните си чувства.

Последното значимо историописно съчинение от средновековието, посветено на историята на България е Анонимна българска хроника от началото на XV век, която хронологично описва събитията от българската и балканска история в периода от 1296 – 1413 г., т.е. практически почти до самия край на българската държавност.
Интересът към миналото на България и българите в историографията се слага в трудовете на Йохан Леунклавий, Мавро Орбини, Шарл Дюканж, Цезар Бароний, Йосиф Асемани и други автори от 16-17 век.

Виж повече в Уикипедия




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com